Решение № 2546 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2546 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Темислав М. Димитров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100503148 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, срещу решение № 20192948/01.10.2021г., постановено по гр.д. № 11009/2020г. по описа на СРС, 72-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Б.И.“ ООД частични искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата 1 481.44 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на УПИ IV, кв. 67 по плана на с. Вълкосел за периода от 26.02.2015г. до 24.02.2020г., за сумата 1 287.11 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на УПИ V, кв. 67 по плана на с. Вълкосел за периода от 26.02.2015г. до 03.04.2019г., и за сумата 3 329.94 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на УПИ VI, кв. 67 по плана на с. Вълкосел за периода от 26.02.2015г. до 24.02.2020г., като за периода от 28.06.2019г. до 24.02.2020г. обезщетението касае ½ част от имота, ведно със законната лихва върху главниците от 26.02.2020г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят намира постановеното първоинстанционно решение за недопустимо – ищецът разполагал с правната възможност да защити правото си с други искове из областта на правото, предвид на което защитата му по чл. 59 ЗЗД била недопустима. Отделно излага доводи за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение в обжалваната част. По делото не се установявало, че ответното дружество било носител на правото на собственост върху процесните съоръжения. Не бил изследван и въпросът дали същите не принадлежали на ищеца предвид обстоятелството, че в имота му съществувал негов стар трафопост – позовава се на чл. 117, ал. 5 ЗЕ, не бил изследван въпросът откъде се захранвал трафопостът. Не 1 се установявало, че именно ответникът положил процесните енергийни съоръжения в имота на ищеца, не бил изследван въпросът дали същите не били част от въздушна мрежа, изградена преди 1999г., впоследствие реконструирана в подземна. Позовава се и на съдържанието на представеното по делото удостоверение изх. № АБУ177/30.05.2017г., издадено от Община-Сатовча, както и на разпоредбите на чл. 13 и сл., чл. 16 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти.

Необосновани били мотивите на съда досежно типа на кабелните линии – ниско или средно напрежение. Намира, че ищецът не бил препятстван да упражнява в пълен обем правото си на собственост. С оглед изложените доводи заявява искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо това - постановяване на друго, с което исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Б.И.“ ООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира предявените искове по чл. 59 ЗЗД за допустими и основателни, за което излага подробни съображения. От доказателствата по делото се установявал фактическият състав на вземанията му, в т.ч., че ответникът бил собственик на съоръженията, че същите били включени в баланса му като дълготраен материален актив и че продължавал да ги ползва. Моли решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно в обжалваната част, да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд. В срока за отговор на въззивната жалба е упражнил правото си по чл. 263, ал. 2 ГПК да подаде насрещна въззивна жалба, с която атакува постановеното първоинстанционно решение в частта, в която СРС отхвърлил частичните му искове по чл. 59 ЗЗД, както следва: за разликата над 1 481.44 лева до предявения размер от 12 500 лева обезщетение за неоснователно ползване на УПИ IV, кв. 67 по плана на с. Вълкосел за периода от 26.02.2015г. до 24.02.2020г., за разликата над 1 287.11 лева до предявения размер от 11 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на УПИ V, кв. 67 по плана на с. Вълкосел за периода от 26.02.2015г. до 03.04.2019г., и за разликата над 3 329.94 лева до предявения размер от 14 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на УПИ VI, кв. 67 по плана на с. Вълкосел за периода от 26.02.2015г. до 24.02.2020г. За да отхвърли частичните искове до предявените размери СРС неправилно приел, че не били засегнати целите имоти.

Кабелът бил положен незаконно и не преминавал по периферията на имотите, бил положен плитко, нарушени били императивните изисквания на законите, имотите били със стопанско предназначение – закупени с цел застрояване, като положените кабели пречели за извършването на изкопи. По тези и други подробни съображения, изложени в насрещната въззивна жалба, ищецът твърди, че от естеството на извършеното от ответника нарушение правото му на собственост било засегнато в пълен обем. Ето защо моли решението да бъде отменено в обжалваната с насрещната въззивна жалба част, а вместо това – постановено друго, с което частичните искове да бъдат уважени в предявените размери.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от страна на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

В сезиралата съда искова молба ищецът „Б.И.“ ООД излага, че на 08.07.2013г. придобил процесните недвижими имоти, в които преди придобиването, по възлагане на ответното дружество, без надлежно разрешение и строителни книжа, без 2 предвиждане в ПУП, при неспазване на нормите за безопасност, без заплащане на обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ на собственика на имотите, без учредено сервитутно право, бил прокаран подземен електропровод – собственост на ответника и ползван от него. Изграденият енергиен обект, който ответникът ползвал, смущавал правото на собственост на ищеца. Той бил лишен от възможността да ползва имотите си по предназначение. Ищецът се обеднил с наемоподобните доходи, от които бил лишен, а държателят на съоръжението си спестил разходи за ползване на имотите без основание. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетения за неоснователно обогатяване, съизмерими със средния пазарен наем.

Предвид така въведените с исковата молба твърдения, че енергиен сервитут по смисъла на чл. 64 ЗЕ не възникнал, отношенията между страните се уреждат от общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, предвид на което първоинстанционният съд дал правилна правна квалификация на претенциите на ищеца и се произнесъл по допустими искове. Общото възражение на въззивника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за недопустимост на производството поради наличието на други предвидени от правото искове са неоснователни.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са частични искове с правно основание 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват кумулативното наличие на следните елементи: налице е обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго, последното се е обогатило чрез реално увеличаване на имуществото му или посредством спестяване на разходи, липсва основание за имущественото разместване. В тази връзка е необходимо обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. В този смисъл ППВС № 1/28.05.1979г. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква, когато страната не разполага с друг иск, с който да се защити.

Страните по делото не са формирали спор и от писмените доказателства по делото, в т.ч. учредителен акт на ищцовото дружество, справка от ТР, справки от СВп – Гоце Делчев и нотариални актове, съдът прима за установено, че през процесния период от 24.02.2015г. до 24.02.2020г. ищецът бил носител на правото на собственост върху УПИ IV, кв. 67, по плана на с. Вълкосел, общ. Сатовча, с площ от 1 220 кв.м.

Страните не спорят и от посочените по-горе писмени доказателства, в т.ч. нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том 2, рег. № 3158, дело № 215/2019г. на В.Б. – Нотариус с район на действие РС – Гоце Делчев, се установява, че през исковия период от 24.02.2015г. до 03.04.2019г. ищецът „Б.И.“ ООД бил носител на правото на собственост върху недвижим имот УПИ V, кв. 67, по плана на с.

Вълкосел, общ. Сатовча, с площ от 1 150 кв.м.

Безспорно е също и от доказателствата по делото, в т.ч. нотариален акт за продажба на недвижим имот № 26, том II, рег. № 2616, дело № 211/2019г. на Е.Л. – Нотариус с район на действие РС – Гоце Делчев, се установява, че през исковия период от 24.02.2015г. до 27.06.2019г. включително ищецът бил носител на правото на 3 собственост върху недвижим имот УПИ VI, кв. 67, по плана на с. Вълкосел, общ.

Сатовча, с площ от 1 540 кв.м., а от 28.06.2019г. до края на заявения с исковата молба период – 24.02.2020г. притежавал ½ ид.ч. от него.

От представената по делото проектна и строителна документация, в т.ч. виза за проектиране от 07.01.2007г.на проект за МТП-20 kV в УПИ XIX, кв. 38 по плана на с.

Вълкосел, общ. Сатовча, разрешение за строеж № 36/22.10.2008г. и акт за поправка на явна фактическа грешка в него, в частта за наименованието на строежа, а именно „кабелна линия 20 kV за МТП-4, изграждане на МТП-4 и мрежа НН от МТП в парцел XVIII, 049045, 049044, 049047, 049046, по улична мрежа при кв. 39, 38 и 29 по плана на с. Вълкосел, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 18.12.2008г., обр. 2, заповедна книга № 10-0108/2008г. за строеж: Кабелна линия 20 kV и МТП-4-20/0.4 20 kV-250 20 kVА, акт обр.

12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване от 16.02.2009г., констативен акт обр. 15 за установяване годността и приемане на строежа от 19.06.2009г., протокол обр. 16 за установяване на годността и за ползване на строежа от 21.12.2009г., разрешение да ползване № ДК-07-135/28.12.2009г., издадено от ДНСК – Благоевград и др., както и от неоспореното заключение на изслушаната по делото СТОЕ съдът приема за установено, че по възлагане на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, през 2009г. била изградена Кабелна линия 20 kV и МТП4-20/0.4 20 kV-250 20 kVА. Същата, видно от съдържанието на представената по делото и неоспорена счетоводна справка от 23.02.2016г. е актив, включен в баланса на ответното дружество, а именно КСН 20 kV, пл. Хр. Ботев до МТП 4 Вълкосел с номер САП 22337966. Съобразно заключението на изслушаната по делото СТОЕ същият заприходен актив се ползва от ответника – служи за пренос на електрическа енергия между двата трафопоста – новоизградения МТП-4 и съществуващия трафопост ТП-2 Вълкосел.

Трасето на кабела 20 kV, видно от съдържанието на строителната документация, било от съществуващ СРС стълб ЪМ-20 951, находящ се в поземлен имот № 44 по КВС на с. Вълкосел, общ. Сатовча, през поземлени имоти № 47 и № 77 по КВС на с.

Вълкосел, по ул. „Хр. Ботев“, ул. „Заря“, ул. „Божур“ до УПИ XVIII, кв. 38, по плана на селото. Съобразно заключението на изслушаната по делото СТОЕ, точното местоположение на положените кабели било посоченото на геодезическата снимка и комбинираната скица такова – л. 159 от преписката на СРС. Установява се, че в несъответствие с одобрения и влязъл в сила проект за прокарване, процесните кабели преминават през недвижими имоти УПИ IV, УПИ V и УПИ VI, кв. 67.