Решение № 563 от 27.12.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Плевен, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря И. П. Ц. като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Гражданско дело № 20244400100697 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от К. Г. Т. от гр. Елена против ОКРЪЖЕН СЪД гр. Велико Търново. В молбата се твърди, че ищецът е длъжник по ч. гр. дело № 552/ 2021 год. по описа на Великотърновския районен съд. Твърди се, че с разпореждане № 831/ 19. 02. 2021 год. по развилото се заповедно производство е било допуснато незабавно изпълнение на издадената от съда заповед № 236/ 19. 02. 2021 год. Твърди се, че с определение № 193/ 01. 03.

2022 год. по в. ч. гр. дело № 66/ 2022 год. Великотърновският окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на ищеца против разпореждането за незабавно изпълнение, с което са били нарушени основополагащи норми на общностното право и по- конкретно чл. 6 и чл. 13 от КЗПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Твърди се, че вследствие на нарушаване на правото на ЕС ищецът е претърпял морални болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени от ответника със сумата от 28 000 лв.

Ответникът Окръжен съд гр. Велико Търново и представителят на Окръжна прокуратура гр. Плевен ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона, 1 намира за установено следното:

От твърденията на ищеца К. Г. Т. в исковата молба и направените в хода на съдебното дирене уточнения на последната се установява, че исковата претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ и се свързва с нарушено право на достъп до ефективно правосъдие и справедлив съдебен процес с позоваване на защитните текстове на чл. 6 и чл.

13 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС. В конкретния случай се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 236/ 19. 02. 2021 год., издадена по ч. гр. дело № 552/ 2021 год. по описа на Великотърновския районен съд е било разпоредено ищецът К.

Г. Т., солидарно с останалите длъжници М.А.М., М.Д.О. и К. З. З., да заплатят на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД суми за главница, просрочена договорна лихва, законна лихва и разноски в общ размер на 23 907, 66 евро, произтичащи от сключен договор за банков кредит от 12. 06. 2015 год.

Безспорно по делото е, че с определение № 2239/ 17. 12. 2021 год., постановено по ч. гр. дело № 552/ 2021 год. по описа на Великотърновския районен съд, съдът е оставил без уважение искането на К. Г. Т. за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед № 236/ 19. 02. 2021 год.

Безспорно по делото е, че горното определение е било обжалвано от К. Г. Т. и е било образувано в. ч. гр. дело № 66/ 2022 год. по описа на Великотърновския окръжен съд. Безспорно по делото е, че с определение № 193/ 01. 03. 2022 год. въззивната инстанция е потвърдила определение № 2239/ 17. 12. 2021 год., постановено по ч. гр. дело № 552/ 2021 год. по описа на Великотърновския районен съд.

При съобразяване на горните обстоятелства не се установява нарушение на сочените в исковата молба норми на правото на ЕС, и поконкретно на правото на ищеца на справедлив съдебен процес, както и че в проведеното съдебно производство пред Великотърновския окръжен съд на ищеца не са били осигурени ефективни средства за защита, гарантиращи реализирането на правата и законните му интереси като страна в гражданския процес. Процесното определение № 2239/ 17. 12. 2021 год. е постановено след внимателен анализ на събраните в хода на заповедното производство доказателства и при спазване на принципните положения, изложени в тълкувателно решение № 4/ 2013 от 18. 06. 2014 год. по тълк. дело № 4/ 2013 2 год., ОСГТК. В този смисъл следва да се приеме, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки за ангажирането на отговорността на държавата по реда по чл. 2в от ЗОДОВ, които се състоят в следното:

-да е нарушено субективно право, произтичащо от ПЕС, в случая уреденият в чл. 47 от ХОПЕС, чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС принцип за гарантиране на правните субекти на достъп до независим и безпристрастен съд;

-нарушението да е сериозно и

-да е налице пряка причинна връзка между нарушението и претърпените от засегнатото лице вреди. Оттам липсва основание за репариране на твърдените от ищеца неимуществени вреди, поради което предявеният иск по чл. 2в от ЗОДОВ следва да се отхвърли изцяло.

По тези съображения Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. Г. Т. от гр. Елена, ЕГН **********, против ОКРЪЖЕН СЪД гр. Велико Търново, ЕИК ***, представляван от председателя Т.М.Д.- Н.а, иск по чл. 2в от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото на ЕС при разглеждането на в. ч. гр. дело № 66/ 2022 год. по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново.

Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3