Решение № 152 от 23.07.2018, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 152 гр. Шумен, 23.07.2018 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав

СЪДИЯ: 1.

Т. Димитрова при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова гр.д. № 617 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на

Н.М.Д. и Е.П.Д. срещу частен съдебен изпълнител Я.Й.Б., с раЙ. на действие ШОС и И.М., гражданин на Република М., с идентификационен номер ..., с постоянен адрес: Република М., гр. К., ул. ....

Ищците твърдят, че с договор от

23.08.2010 г. закупили от „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, гр. С. следните машини за производство на стъклопакети: 1/ употребявана вертикална миялна машина, модел ВММС 2.2/4, сер. № 1-24; 2/ употребявана вертикална преса, модел ВП 2,2, сер. № 1-19 и 3/ употребяван бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 1-17. Продажната цена на машините била изплатена на продавача, поради което и на основание чл.2.1 от договора той им прехвърлил, а те придобили правото на собственост върху тях, като владението върху същите им било предадено в деня на сключване на договора за продажба. На 10.08.2010 г. ЧСИ Я.Б. наложил запор и извършил опис и оценка на горепосочените машини по изп.д. № 20107750400124, за дълг на трето лице – „ Йомо Стар „ ЕООД, гр. Ш., като ги предал за пазене на определен от него пазач. Видно от приложената по делото оценителна експертиза, стойността на машините към момента на изземването им е определена в размер на 27 400 лева. На 23.05.2014 г.

ЧСИ издал постановление за прекратяване на производството по изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което и на основание чл.433, ал.2 от ГПК е бил длъжен да вдигне служебно наложените запори върху собствените им машини и да ги върне. С покана вх. № 02605/20.10.2015 г. помолили ответника да изпълни тези си задължения, но до момента това не е сторено. Ищците твърдят също, че с договор от 12.01.2012 г. са продали процесните машини на Д.Д.П.. С договори от 28.03.2012 г. и 03.04.2012 г. купувачът и съпругата му В.Д.П. са продали същите на М.Х.И.. С писмо от 24.07.2015 г. последният е отправил до ЧСИ Я.Б. покана за доброволно предаване на машините. Поканата е била получена от ответника на 28.07.2015 г., но, тъй като не са му били върнати машините, нито му е било изплатено претендираното обезщетение, М.И. е поискал от продавачите Д. и В.П. сключеният помежду им договор за продажба да бъде развален, за което е бил съставен споразумителен протокол от 17.09.2015 г. и продажната цена на вещите му е била върната. От своя страна Д. и В.П. са поискали разваляне на договора им с ищците, което е било извършено със споразумителен протокол от 07.10.2015 г., като им е била върната изцяло получената продажна цена. Поради изложеното е очевидно, че към момента на предявяване на исковата молба единствените легитимни собственици на процесните машини са двамата ищци. От друга страна, от фактура № 417/19.07.2005 г., издадена от производителя на машините, се удостоверява, че те са били продадени на „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, гр. С. и към деня на налагане на запорите – 10.08.2010 г. са били собственост на това дружество, а не на длъжника по изпълнителното дело „ Йомо Стар „ЕООД, гр. Ш.. Приложено е и удостоверение изх.

№ 3853/07.08.2012 г. от „ И Еф Джи

Лизинг „ ЕАД, гр. С., с което същото декларира, че е било собственик на процесните машини през периода 20.07.2005 г. – 23.08.2010 г.. На следващо място, видно от протокола за опис на движимите вещи, те не са намерени във владение на длъжника по изпълнението „ Йомо Стар „ЕООД, гр. Ш., а у третите лица Т.Б.В. и Р.Д., поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл.465 от ГПК за извършения опис. Предвид изложеното, вписаното в протокола за опис от ЧСИ Я.Б., че е наложил запор, описал и оценил вещи на длъжника „ Йомо Стар „ЕООД, гр. Ш. не отговаря на обективната истина и всички извършени процесуални действия по изпълнителното дело са незаконосъобразни, включително след закупуване на процесните машини от ищците, като всички вреди от липсата вещите са настъпили в техния патримониум. Поради горното, заявяват, че претендират от ответника ЧСИ Я.Б. паричната равностойност на липсващите машини на основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл.441 от ГПК. Освен това, излагат, че с постановление за замяна на пазач от 18.07.2012 г. по изп.д. № 20107750400124, ЧСИ Я.Б. е извършил смяна на пазача на процесните машини Т.Б.В., като на негово място е бил назначен за пазач вторият ответник И.М., гражданин на Република М., с идентификационен номер ..., с постоянен адрес: Република М., гр. К., ул. ..., който се е съгласил да съхранява машините на адрес: с. С.М., ул. .... За съхранение на машините на този адрес, пазачът е представил на ЧСИ договор за наем от 04.01.2010 г. с наемодателя И.С.Р., със срок на действие четири години.

По изп.д. № 20107750400124 не са представени каквито и да било доказателства от пазача И.М., от които да е видно, че е транспортирал машините на горепосочения адрес и, че те са били съхранявани там. Пазачът не е поискал и ЧСИ не му е определил и възнаграждение, нито разноски за пазене на вещите. С констативен протокол № 02800/14.05.2014 г., съставен на 09.04.2014 г. ЧСИ Я.Б. е констатирал, че посочените вещи не са установени на адреса, мястото на което са били съхранявани е разрушено, а наемодателят И.С.Р. е починал. След тези констатации ЧСИ, без да предприеме каквито и да било действия за установяване местонахождението на пазача, за да поиска отчет за местонахождението и състоянието на машините е прекратил производството по делото, поради което и до настоящия момент не е известно къде се намират машините. Видно от изложеното, увреждането на ищците е причинено, както от ЧСИ Я.Б., който на 10.08.2010 г. е описал, запорирал и иззел процесните машини и ги е предал на пазача И.М., така и от последния, тъй като не ги е върнал на ЧСИ след прекратяване на делото, като липсата на машините е по вина и на двамата ответници, поради което и на основание чл.53 от ЗЗД, те следва да отговарят солидарно за причинените им вреди. Увреждането е извършено съвместно от двамата, защото ако ЧСИ не беше предал машините на пазача И.М., а последният ги беше върнал след прекратяване на делото, същите щяха да бъдат в наличност и ищците да ги получат. Позовавайки се на изложеното, ищците молят съдът да осъди солидарно ответниците ЧСИ Я.Й.Б. при НК и И.М., гражданин на Република М., да им върнат процесните машини, а ако това е невъзможно – да им заплатят стойността им, в размер на 33 000.00 лева, каквато е днешната им пазарна цена, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане и извършените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът частен съдебен изпълнител Я.Й.Б.е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва исковете като неоснователни. Отделно от това, счита същите за преклудирани по давност, поради което прави възражение за изтекла погасителна давност. По същество, не оспорва твърденията, че процесните машини са били запорирани, описани, оценени и предадени за пазене по изп.д. № 20107750400124, с взискател Л.В.К.и длъжник „ Йомо Стар „ ЕООД, гр. Ш., което е било прекратено с постановление от 23.05.2014 г.. Също така твърди, че, след влизане в сила на прекратителното постановление, в изпълнение на задълженията си по чл.433, ал.2 от ГПК е вдигнал наложените по делото запори и възбрани. С покана вх. № 02605/20.10.2015 г. ищците го уведомили, че са собственици на въпросните движими вещи, с настояване да им ги върне или заплати тяхната равностойност, в размер на 33 000.00 лева. Към поканата обаче не са били представени документи за собственост, нито е бил уведомен за това в хода на изпълнителното производство. Ищците са приложили договор за прехвърляне собствеността на машини, съоръжения и оборудване от 23.08.2010 г., който препраща към договор за лизинг № 000536-001/12.07.2005 г., страни по който са лица, различни от същите. Счита, че от представените доказателства не се установява, че ищците са собственици на движимите вещи, поради което в случая намира приложение чл.453, т.4, вр. чл.181 от ГПК, като документите на които те се позовават представляват частни такива и не удостоверяват достоверна дата.

Ето защо, заявява, че на основание чл.193 от ГПК оспорва истинността на представените с молба вх. № 2083/20.04.2016 г. договори за продажба на индивидуално определени вещи от 12.01.2012 г., от 28.03.2012 г. и от 03.04.2012 г. и споразумителни протоколи от 17.09.2015 г. и 07.10.2015 г., като счита, че са съставени за целите на изпълнителното производство, в подкрепа на което е обстоятелството, че няма представени доказателства за платена продажна цена, нито такива за връщането й при разваляне на договорите. Остава неизяснен и въпроса кой е закупил машините от длъжника по делото след налагане на запорите и кой в действителност е техен собственик. Нито един от документите, представени му от различни лица, претендиращи собственост върху машините в хода на изпълнителното производство, не носи достоверна дата, поради което намира, че е действал съобразно законовите си правомощия и не следва да отговаря за липсата на вещите или за тяхната равностойност. Във връзка с възражението му за изтекла погасителна давност, заявява, че твърдението на ищците е, че въпросните вещи са били собственост на „ И Еф Джи

Лизинг „ ЕАД, гр. С. до 23.08.2010 г., което предполага, че са станали тяхна собственост на посочената дата. Въз основа на молба вх. № 01728/10.09.2010 г. от адв. Т. Я., пълномощник на „ Йомо Стар „ ЕООД, гр. Ш., с управител М.Е.Д. – син на ищците, на 10.09.2010 г. същите са получили молба за образуване на изпълнителното дело, ПДИ и протокол за опис на процесните машини от 10.08.2010 г., като в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК срок не е депозирана жалба, нито е направено възражение, че машините са собственост на трето лице, поради което от извършване на съответното действие е изтекъл законоустановения давностен срок.

На следващо място, счита, че не са налице изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, тъй като в случая липсва противоправно деяние от страна на ЧСИ и причинна връзка между деянието и вредата. ЧСИ е правил проучване за имотното състояние на длъжника, а описът е извършен съобразно разпоредбата на чл.467, ал.1 от ГПК и съдържа всички изискуеми реквизити. Не е обжалвано нито едно от действията на ЧСИ като незаконосъобразно и тези действия не са отменени по съответния ред. ЧСИ е установил по безспорен начин собствеността на движимите вещи и след като ги е намерил на посоченото от взискателя място е приел, че са собственост на длъжника, който не е възразил, че са собствени на трето лице. По молба на назначения за пазач Теодор Василев вх. № 01332/18.07.2012 г. и молба на взискателя вх. № 01333/18.07.2012 г., пазачът на машините е бил сменен, като с постановление от 18.07.2012 г. за пазач е бил назначен И.М. и машините са били преместени за съхранение на посочения адрес в с. С.М.. За извършената смяна са били уведомени взискателят, длъжникът и двамата пазачи. На 27.06.2012 г. М.Х.И. е депозирал до ЧСИ молба за влизане във владение на „ собствените си вещи „ и твърдение, че запорираните вещи са собственост на трето лице. На 23.10.2012 г. длъжникът по изпълнението е получил съобщение изх. № 03693/19.10.2012 г., че следва да представи доказателства за собственост на движимите вещи, но не е представил достоверни такива. Поради липсата на противоправно поведение на ЧСИ не следва да се прави и преценка за вина. Още повече, че в случая не са делегирани права по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ от взискателя на ЧСИ и последният е действал в рамките на закона и съобразно молби от взискателя. Също така не е констатирано от ЧСИ, с надлежен протокол, че вещите са погинали, което сочи на липса на деяние, което е противоправно.

Обстоятелството, че с констативен протокол от 14.05.2014 г. е констатирана липса на предадените на пазача 3 бр. вещи не води до извод, че отговорността за нея е на ЧСИ. Напротив, отговорността е изцяло и единствено на назначения за пазач, който със своето неправомерно поведение, се е разпоредил с липсващите вещи. Ето защо, изцяло неоснователни са твърденията на ищците, че ЧСИ не е предприел следващите се действия по издирването и откриването им. Поради горното, моли съдът да отхвърли исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана. На основание чл.219 от ГПК, моли като трето лице помагач на ответника да бъде привлечено ЗАД „ Армеец „, гр. С., ул. ..., като сочи, че интересът му от привличане на същото произтича от наличието на валидна застраховка „Професионална отговорност„, в качеството му на ЧСИ, по застрахователна полица № 10 360 1321 **********. В тази връзка и, в случай, че не приеме доводите му, изложени по-горе, и уважи предявения от ищците иск за сумата от 33 000.00 лева, моли съдът да осъди третото лице помагач ЗАД „ Армеец „ да му заплати сумата от 33 000.00 лева, представляваща левовата равностойност на процесните машини, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска и сторените по делото разноски.