Решение № 1119 от 08.08.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1119 гр. Пловдив, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20225300501607 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постановено е Решение № 1632/16.05.2022 г. по г.д. № 12477/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Г. З. Х., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 823,00 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем от 11.06.2020 г., сключен с „Кредит тайм” ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 11.11.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2021 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлена претенцията за главница за разликата над 823,00 лева до 930,45 лева и е отхвърлена претенцията за 189,79 лева - договорна лихва за периода от 10.01.2021 г. до 09.06.2021 г. и 36,16 лева- обезщетение за забава за периода от 11.01.2021 г. до 02.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 5054/04.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 9187/2021 г. на РС Пловдив, както и са присъдени разноски между страните.

Депозирана е въззивна жалба вх. № 41482/23.05.2022 г. от Г. З. Х., чрез адвокат С.М., против решението в частта, с която е уважен предявеният установителен иск за сумата от 823,00 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем от 11.06.2020 г., сключен с „Кредит 1 тайм” ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 11.11.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2021 г. до окончателното погасяване, като са изложени подробни оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност. Сочи, се че ищецът няма качеството на кредитор по отношение на жалбоподателя, доколкото в договора за потребителски кредит не е уговорено, че кредиторът има право да прехвърля правата си по договора на трето лице, поради което договорът за цесия противоречи на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, включително, че в нарушение на чл. 26, ал. 4 от ЗПК цесията е съобщена, чрез пълномощно, поради което уведомяването е ненадлежно.

Съдържат се и оплаквания за недопустимо приложение от съда на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, в производство по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като искът е основан на договор, признат за недействителен. Поддържа се, че в последния случай вземането на кредитодателя е на плоскостта на неоснователното обогатяване, като изискуемостта, забавата и погасителните срокове са различни в хипотезите по договорно правоотношение и при неоснователно обогатяване. Сочи се съдебна практика, приложена към жалбата. Поради изложеното се моли за отмяна на решението в атакуваната му част и вместо това отхвърляне изцяло на предявените установителни искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез юрисконсулт М. Г., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваната с нея част от решението и се моли то да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Г. З. Х., за установяване дължимостта на суми, за които е издадена Заповед № 5054/04.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 9187/2021 г. на РС Пловдив, а именно: 930,45 лева – главница по договор за паричен заем от 11.06.2020 г. между длъжника и „Кредит Тайм“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1 от 11.11.2020 г. към Рамков договор за покупко – продажба на вземания от 28.11.2018 г.; 189,79 лева – договорна лихва за периода от 10.01.2021 г. до 09.06.2021 г.; 36,16 лева – обезщетение за забава за периода 2

11.01.2021 г. до 03.06.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2021 г. до окончателното плащане.

Претенцията е обоснована с твърдения за сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД и Г. З. Х. договор за паричен кредит № *** г. за сумата от 1000,00 лева при фиксиран годишен лихвен процент – 38.75 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 45.00 %, за срок от 12 месеца, с обща стойност на плащанията по договора в размер на 2124,00 лева, размер на погасителните вноски от 177,00 лева, с падеж 14-то число на месеца, с краен срок на плащане до 09.06.2021 г., като не е обявявана предсрочна изискуемост за вземанията по същия. Сумата по заема била предоставена на заемателя при подписване на договора, за което последният има силата на разписка между страните, вземанията по който са цедирани на ищеца на 11.11.2020 г. съгласно подписано Приложение № 1 към Рамков договор за покупко – продажба на вземания от 28.11.2018 г., сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което ответникът е редовно уведомен в хода на производството с уведомително писмо, връчено му, като приложение към исковата молба. Ответникът не заплатил дължимия заем, крайният срок за издължаване на който е 09.06.2021 г. За предявените суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена Заповед № 5054/04.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против Г. З. Х. по ч.г.д. № 9187/2021 г. на РС Пловдив, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновават предявените по делото искове в законоустановения едномесечен срок.

В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от Г. З. Х., предявените искове са оспорени като неоснователни, при предявени възражения за недействителност на основание чл. 22 от ЗПК на договора за заем изцяло, поради нарушаване на чл. 11 от ЗПК – липса на погасителен план; липса на информация за прилагане на ГЛП и начин на изчисляване на ГПР, както и невключване в последния на разходите за възнаграждения за допълнителни услуги, а евентуално за нищожност на клаузите, с които са уговорени възнаграждения за допълнителни услуги за експресно разглеждане и изготвяне на индивидуално кредитно предложение и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Предявено е възражение за прихващане с вземане на ответника по договора за заем платени без основание в размер на 1237,92 лева – възнаграждения за допълнителни услуги и 2000,00 лева – неустойки.

За да постанови решението, в атакуваната му сега част, с която е уважена претенцията за заплащане на главница от 823,00 лева, ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2021 г. до окончателното погасяване, районен съд е приел, че процесният договор за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото посочената в него стойност на ГПР е по – малка от действителната, превишаваща ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като това се дължи на обстоятелството, че при 3 неговото изчисляване следва да бъдат взети предвид и двете такси от по 618,96 лева за услугите индивидуално предложение и експресно разглеждане, като разходи пряко свързани със задължението за предоставяне на сумата по кредита, извън приложението на чл. 10а от ЗПК. Посочено е, че съгласно чл.

23 от ЗПК потребителят дължи връщане на чистата стойност по кредита, без лихви и други разходи, като в тази връзка са приспаднати от пълния размер на главница извършените по договора плащания в общ размер от 177,00 лева, като обезщетение за забава не е дължимо преди 03.06.2021 г. доколкото не е установено преди тази датата ответникът да е поставен в забава. Съответно исковете за разликата над уважения размер за главница и претендираните договорна лихва и обезщетение за забава до предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК са отхвърлени.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Поради това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

От фактическа страна не е спорно сключването в писмена форма на договор за паричен кредит № *** г. между ответника и „Кредит Тайм“ ЕООД за сумата от 1000,00 лева при фиксиран годишен лихвен процент – 38.75 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 45.00 %, за срок от 12 месеца, с посочена в договора обща стойност на плащанията в размер на 2460,00 лева и погасителните вноски от 205,00 лева, с падеж 14-то число на месеца и краен срок на издължаване 14.06.2021 г., с включени клаузи за заплащане на такси за допълнителни услуги от 618,96 лева – за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заеми и 618,96 лева – за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Същият е представен, ведно с погасителен план и общи условия, неразделна част от него на дублирани л.8-л. 5 от делото на РС.

Няма спор и относно това, че заемната сума по този договор е предоставена на заемополучателя. На следващо място не се оспорва, че вземането по договор за паричен кредит № *** г. е прехвърлено от първоначалния кредитор „Кредит Тайм“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД на 11.11.2020 г. съгласно подписано Приложение № 1 към сключен между двете дружества Рамков договор за покупко – продажба на вземания от 28.11.2018 г., като последните са представени, ведно с потвърждение за сключена цесия, уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-КТ/7247413.11.2020 г. и пълномощно за овластяване на цесионера да уведоми длъжника за цесията от името на цедента (л. 6 – л. 16 от делото на РС ). Безспорно е и изпълнение на задължението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, като уведомяването на длъжника – ответник е извършено надлежно, чрез изрично упълномощения за това цесионер – ищец, в хода на настоящото производство, при връчване на препис от исковата молба, приложение към която е посоченото уведомление 4 за цесия.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че заемополучателят е извършил плащания по договора в общ размер от 177,00 лева, както и че при включване на двете такси за допълнителни услуги от по 618,96 лева ГПР би имал стойност 596.61%.

Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК, последният по своята правна характеристика действително представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат правилата на Закон за потребителския кредит.