Определение № 38521 от 25.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38521 гр. София, 25.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110145096 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор.

Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими следва да бъдат приети и приложени като писмени доказателства по делото.

Искането на ищеца да бъде изискано за прилагане производството по АНД № 20236100200051 по описа за 2023 г. на Софийски военен съд, следва да бъде отхвърлено.

Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на ГПК събирането на гласни доказателства и доказателствени средства се прави непосредствено от съда, който разглежда делото.

Събраните гласни доказателства и изготвените експертизи по друго производство не могат да бъдат ползвани като доказателства в настоящото производство. В конкретния случай и съгласно чл.300 ГПК, задължителна за настоящия съд е единствено влязлата в сила присъда/решение. Доколкото към исковата молба вече е приложен препис от влязлото в сила решение, повторното му прилагане не е необходимо.

Искането на ищеца съдът да изисква служебно заверени преписи от цялата медицинска документация от МБАЛ „***“ – гр.***, не следва да бъде уважено. Това е така, тъй като след като ищецът твърди, че му е бил извършен преглед в посоченото лечебно заведение, то той би следвало да разполага с документи за извършения преглед и изследвания. В случай, че поддържа това доказателствено искане, на ищеца може да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата, на което да се снабди с документи за извършения преглед и назначени изследвания, но след представяне на проект и доказателства за платена такса.

Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства относно претърпените от него неимуществени вреди, е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.

Относимо и допустимо е и доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор на поставените от ищеца въпроси.

1

Поставения от ответника в писмения отговор не следва да бъде допуснат, тъй като вида и характера на телесното увреждане са част от състава на престъплението, за което ответникът е признат за виновен. Недопустимо е искането вещото лице да преразглежда заключение на СМЕ изготвена в друго производство, както и относно преразглеждане на медикобиологичните признаци, обуславящи определянето на критериите за лека, средна и тежка телесна повреда.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба документи по опис, обективиран в същата, като писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане за ищеца за прилагане към настоящото дело на производството по АНД № 20236100200051 по описа за 2023 г. на Софийски военен съд, както и за служебно изискване на медицинска документация относно преглед на ищеца.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание, за установяване на претърпените неимуществени вреди.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че в случай, че свидетелят не бъде доведен за разпит, без да се сочат уважителни причини за това, делото ще се гледа без да се събира това доказателство.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-медицинска експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки /при необходимост и личен преглед на ищеца/, да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р ***, ортопед-травматолог.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 350,00 лв., платим първоначално от бюджета на съда /арг. от чл.83, ал.1, т.4 ГПК/.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.

НЕ ДОПУСКА обективирания в писмения отговор въпрос към съдебномедицинската експертиза.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.11.2024 г. от 10:15 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба от *** против ***, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от 2 непозволено увреждане – нанесена телесна повреда от страна на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.08.2019 г. в гр.***, на ул.“***“, в жилищен комплекс „***“ ответникът без причина му нанесъл удар в областта на ребрата и корема, в резултат на което му причинил травматични увреждания – счупване на 10-то ребро в дясно.

Поддържа, че във връзка с инцидента срещу ответника било образувано и водено наказателно производство АНД № 51/2023 г. по описа на СВС, което приключило с влязло в сила решение, с което подсъдимият – настоящ ответник е признат за виновен за това, че по хулигански подбуди причинил на пострадалия – настоящ ищец лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето. Ищецът поддържа, че след нанасяне на удара изпитал силна болка и загуба на въздух. Незабавно посетил спешния кабинет към УМБАЛСМ „***“, където не са констатирани увреждания на черния дроб и вътрешните органи. На следващия ден, в резултат на силна болка в ребрата, ищецът твърди, че посетил МБАЛ „***“ – гр.***, където след направена ренгенография, била установена фрактура на 10-то ребро. Ищецът поддържа, че болката в областта на ребрата продължила да пречи на нормалното му ежедневие в продължение на 3 месеца, през което време бил в болничен поради временна неработоспособност. Твърди, че през първите седмици след инцидента изпитвал трудност при придвижване и при ставане от седнало положение, поради което се наложила до приема обезболяващи медикаменти. Поддържа, че стресът от случилото се му оказал силно влияние – често ставал нощем, стряскал се, не контактувал със семейството си, както и да изпитва страх, докато е на работното си място. Твърди още, че и към датата на подаване на исковата молба в съда, при натоварване и промяна на климата, изпитва болки в областта на травмата. По изложените в исковата молба обстоятелства и доводи ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира и сторените в хода на производството разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за допустимост на предявения иск и частична основателност на същия, доколкото са налице предпоставките на чл.300 ГПК. Оспорват се твърдените от ищеца телесни увреждания с доводи, че същите не са настъпили във връзка с инцидента, а претендираното обезщетение е прекомерно. Сочи се, че в мотивите на поставеното в наказателното производство решение, решаващият съдебен състав е приел, че се касае за мекотъканна травма, без увреждания на костни структури, което представлява лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания, без разстройство на здравето. Ето защо, твърденията на ищеца за фрактура на ребро и контузия на гръден кош били неверни, а приложените болнични листа отразявали неверни обстоятелства и са послужили за неправомерно получаване на суми от НОИ.

Претендират се разноски.

Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното 3 увреждане, а именно: че ответникът е осъществил противоправното действие, настъпилите неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между поведението на ответника и вредите.

Вината на ответника се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи наличието на факти и обстоятелства изключващи претендираните от ищцата права.

ОБЯВЯВЯ за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с влязло в сила решение по АНД № 20236100200051 по описа за 2023 г. на Софийски военен съд, ответникът е признат за виновен за това, че на 04.08.2019 г. по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на ищеца в настоящото производство, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.130, ал.2 НК.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, която ще има последиците на влязло в сила решение и ще спестят време и разходи.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4