Определение № 2573 от 18.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2573 гр. София, 18.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002100981 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. С., ЕГН **********, от гр.Варна, ***, ет.4, ап.12, чрез пълномощника й по делото адв.Ф. Д., против Решение №192 от 07.11.2025г. по в. гр. д. №324/2025г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което е било потвърдено Решение № 267 от 14.03.2025г., постановено по гр.д. №1883/2023г. на Окръжен съдВарна, с което по предявен от Г. К. Данкова иск е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 17 от ЗЗД на сключен с нотариален акт № 64, том І, рег. № 14917 от 13.05.2022 г. между К. И. Г. и М. Г.

С. договор за покупко-продажба на недвижими имоти- апартамент с идентификатор

***, гараж с идентификатор

*** и 17,21 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което са построени, съставляващо ПИ ***, с административен адрес гр.

Варна, ул. “Капитан Петко войвода“ № 43, тъй като е привиден и прикрива дарение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

1

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Г. К. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. П. С., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата Г. К. Д. е единствен наследник /дъщеря/ на К. И. Г., роден през 1943г. и починал на 07.08.2023г. На 13.05.2022г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64, том І, рег. № 591, дело № 56/2022 г. същият се е разпоредил в полза на ответницата М. Г. С., действаща чрез пълномощника си Милка Александрова Янева /нейна майка/, с притежаваните от него недвижими имоти- апартамент № 8 със застроена площ от 57.50 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР, ведно с прилежащата му изба № 6 и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, гараж № 3 с площ от 10.60 кв.м., с идентификатор № ***, които обекти са разположени в жилищна сграда в гр.Варна, ***, построена в ПИ ***, както и 17.21 кв.м. ид.ч. от този поземлен имот, като прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху тях. Съгласно обективираните в нотариалния акт волеизявления уговорената между страните продажна цена за имотите е в размер на 45 000 лева, платима чрез банков превод от сметка на пълномощника по сметка на продавача след изповядване на сделката и преди вписването й. На датата на сключване на сделката /13.05.2022г./ пълномощникът Милка Янева е превела от сметката си в Банка ДСК с № 22344458 по сметка на прехвърлителя К. Г. в същата банка с № 27606800 посочената в договора продажна цена.

Съдът е приел за безспорно и че към датата на сделката както К.

Г., така и Милка Янева са разполагали с финансови средства от продажби на свое имущество, извършени през 2011г., 2014г. и 2020г.- за Янева, 2 и през 2021г.- за Г.

Въз основа на приетите по делото извлечения за движението по посочените банкови сметки с № 22344458 и № 27606800 съдът е установил, че по банковата сметка с титуляр Милка Янева /сметка № 22344458/ на 11.01.2021г. е постъпила сумата от 7 338 лева от сметка на К. И.

Г. с посочено основание- погасяване на кредит. На 25.11.2021г. К.

Г. е прехвърлил от своята сметка по сметката на Янева сумата от 56 800 лева с вписано основание- прехвърляне на средства. След този превод до датата на процесната сделка /13.05.2022г./ по сметката са постъпвали единствено суми от изплащаната на Янева пенсия, както и сумата от 784 лв., внесена на каса от Милка Янева и преведена същия ден в полза на ответницата М. С.. Към 13.05.2022г., преди превода на сумата от 45 000 лева по процесната сделка, салдото по сметката е било в размер на 56 743.05 лева.

В периода 13.05.2022 г. - 02.02.2023 г. сметката е кредитирана единствено с постъпленията от пенсия. На 02.02.2023г. Янева е внесла на каса 1 753.20 лева, равностойност на 900 евро, и 4 050 лева, след което на същата дата е извършен валутен превод към М. С. в размер на 3 260 евро /6 389.60 лева/. На 15.03.2023г. Милка Янева е внесла на каса 910 лева, с които е извършено погашение на задължение към „Енерго Про“. На 15.05.2023г. същата е внесла сумата от 10 000 лева и веднага след това е извършен валутен превод към ответницата М. С. на сумата от 5 000 евро /9 800 лева/. На 03.08.2023г. на каса са внесени от титуляра сумите от 6 000 лева и 4 500 лева и в същия ден са извършени два превода- 3 000 евро /5 880 лева/ в полза на М. С. и 4 487 левакъм „Енерго Про“. След 03.08.2023г. не се установяват постъпления по сметката извън тези за пенсия.

Видно от справката за движението по сметката на К. И.

Г., постъпленията по нея са формирани от преведени от Милка Янева на 02.12.2020 г. 20 000 лева и от получените продажни цени по сключени от К. Г. договори за покупко-продажба на земеделски земи, отчуждени през 2021г., от които са постъпили сумите- 34 800 лева- на 14.04.2021г.; 15 000 лева- на 16.04.2021г. и 10 000 лева- на 31.12.2021г., както и сумата от 45000 лв. по процесната сделка. От тази сметка са извършени преводи към сметката на Милка Янева /на 11.01.2021г.- 7 338 лева и на 25.11.2021г.- 56 800 лева/, превод към М. С. с основание „имот под наем“ на сумата от 6 860 лева на дата 31.01.2022г., както и тегления на суми от титуляра, като след превода 3 на посочената като продажна цена сума от 45 000 лева са направени две тегления- на 24.06.2022г. на сумата от 20 000 лева и на 29.06.2022г.- на сумата от 24 999.85 лева, с което сметката е била закрита.

Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът е приел, че К. И. Г. и Милка Александрова Янева са имали трайни отношения и са живеели съвместно значително преди датата на процесната сделка- първоначално в жилище на Милка Янева, а след 2010- 2011г. в процесния апартамент на ул. „Кап. Петко войвода“, като К. Г. се е познавал с децата на Милка Янева. За да направи този извод, съдът е дал вяра на показанията на ангажираните от ответницата свидетели- св. П. Драганов и св. Пенка Николова, тъй като те имат непосредствени впечатления за отношенията между Г. и Янева, не са заинтересовани от изхода от спора, както и на кореспондиращите им за този факт показания на св. Милка Янева и св. Десислава Милева. Приел е, че сочената от св. Драганов като начална година на обитаване на апартамента на ул. „Кап. Петко войвода“2006г. не разколебава достоверността на показанията му, тъй като е безспорно, че към този момент апартаментът е бил построен и в него са се изпълнявали довършителни работи, което предполага присъствието там както на Г., така и на Янева. Съдът не е кредитирал показанията на св. Добромир Дянков, св. Г. Дикова и св. Пламен Диков в частта им относно сочения от тях начален период на съвместното съжителство между К. Г. и Милка Янева. Отчитайки заинтересоваността на тези свидетели от изхода от спора, предвид родствените им връзки с ищцата, съдът е посочил, че показанията им за това обстоятелство не възпроизвеждат факти, основани на техни непосредствени възприятия и не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

Съдът е приел, че по процесната сделка не са били постигнати уговорки за реална покупко-продажба на имотите, а действителното намерение на страните е било за безвъзмездно разпореждане с имотите с цел облагодетелстването на съжителстващата с прехвърлителя Милка Янева.

Изложил е съображения, че по делото се установява от показанията на св.

Янева и св. Милева, че за К. И. Г. е било без значение на кого ще прехвърли имотите- на Милка Янева, на дъщеря й или на внучката й, в какъвто смисъл са и твърденията на ответницата в отговора на исковата 4 молба, в подкрепа на което са и показанията на св. Пламен Диков и св. Г.

Дикова за споделено от К. Г. пред първия свидетел и неговия баща намерение да дари апартамента си на жената, с която живее. Според съда не е била постигана и реална уговорка за продажната цена, тъй като по делото не е установено да са водени преки разговори между Г. и ответницата като приобретател по сделката относно цената. Параметрите и условията на разпоредителната сделка са били уговаряни от нейния пълномощник- Милка Янева, представителната власт на която не е била оспорена от ответницата. В същото време, от показанията на св. Янева се установява, че тя и К.

Г. са провели предварителен разговор с нотариус, при което той е посочил, че ще прехвърли имотите срещу сумата от 20 000 лева, но същата е искала да „направят нещата както трябва“ и сделката е била изповядана при друг нотариус за сумата от 45 000 лева, което сочи на това, че прехвърлителят и пълномощникът са уговорили да впишат фиктивна цена.

Според съда изводът за липса на постигнати реални уговорки за възмездно прехвърляне на процесните имоти се подкрепя и от обстоятелството, че по делото не е доказано реално плащане на вписаната в договора продажна цена.

Както от анализа на движението на банковите сметки, така и от показанията на св. Янева, се установява, че плащането на цената е извършено от пълномощника с предварително преведените от К. Г. по нейната сметка 56 000 лева, получени от продажба на негови собствени имоти, и която сума според показанията на свидетелката е предоставена именно за сключване на сделката /“за да можем да направим сделката“/. Липсват доказателства за други плащания към прехвърлителя, следващи датата на сключване на договора, а твърдението на ответницата, че е платила цената, като е възстановила на майка си платената от последната като продажна цена сума от 45 000 лева, е недоказано. Според съда показанията на разпитаната пред въззивната инстанция св. Десислава Милева, в частта, в която сочи, че в периода след сделката на три пъти е предоставяла на баба си по 10 000 евро, изпратени от майка й за връщане на платеното от Янева по процесния договор, както и за извършено преди това плащане лично от майка й, не е подкрепено от останалия доказателствен материал. Дори и да се приеме, че внесените на каса от Милка Янева суми по банковата й сметка за периода 02.03.2023г.- 03.08.2023г., са част от изпратени й от ответницата парични средства за възстановяване на заплатена продажна цена на имота, то видно от 5 справката по сметката е, че в деня на внасянето им същите са й били превеждани обратно по нейна сметка, с изключение на двете плащания към „Енерго Про“ на стойност 5 397 лева, което сочи на извод за евентуално привидно прехвърляне на парични средства. По така изложените мотиви съдът е приел, че сключеният на 13.05.2022г. между К. Г. и М. С. договор за покупко- продажба е симулативен и прикрива действителен договор за дарение, поради което и предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от

ГПК, обосновавайки основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, касаторът твърди, че с решението въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото1.Длъжен ли е въззивният съд /в очертаните от чл.269 от ГПК рамки на правомощията му/ да извърши пълна и комплексна преценка на всички данни по делото, включително фактическите твърдения, правните доводи и възраженията на страните, да обсъди комплексно, задълбочено и обективно не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка представените по делото относими доказателства, да формира обосновани и логически издържани изводи при спазване на правилата на формалната и правната логика? – по този въпрос се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК;