Решение № 277 от 01.03.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Плевен, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20224430104436 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

А. П., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. „***“ №*** чрез адвокат П. П. от САК, против „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, жк. „***“ ***, бул. „***“ № ***, бл. „***“, ***, офис ***, представлявано от ***.

В исковата молба се твърди, че на *** г. ищцата М. П. сключила Договор за паричен заем „*** № ***“ с ответното дружество „***“ ***.

Твърди се, че по силата на договора, кредитополучателят е задължен да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, чийто размер е уговорен в чл. 1, ал. 3 от договора и възлиза на 1063,92 лв. Сочи се, че в чл. 4, ал. 2 от договора се предвижда заплащането на неустойка в размер на 709,20 лв., чието изплащане е разсрочено на равни вноски, като в този случай дължимата вноска по кредита е в размер на 301,71 лв., а общото задължение по договора – 3620,52 лв.

Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на 1 специалния закон - Законът за потребителския кредит / ЗПК/. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.

Твърди се, че са нарушени разпоредбите на чл. 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК и се излагат доводи, че изисканата такса за експресно разглеждане представлявала именно такса, свързана с усвояване на кредита. Сочи се, че с тази такса се цели заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК, и реалният размер на ГПР многократно надвишава стойността от 50 %. Твърди се, че текстовете на договора, предвиждащи заплащане на тази такса са нищожни поради накърняване на добрите нрави и че се достига до значителна нееквивалентност на насрещните предстации по договореното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена облага на кредитора. Излагат се доводи, че уговорената стойност на процесната такса е съизмерима с чистата стойност на отпуснатия заем.

Твърди се, че клаузите на чл. 4, ал. 1 и 2 от договора представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Излагат се доводи, че е житейски необосновано да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на пълната усвоена стойност на кредита и дължимата възнаградителна лихва или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Сочи се, че поставените изисквания са изначално неизпълними от кредитополучателя, и кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като "неустойка". Твърди се, че тази "неустойка" не е включена към договорната лихва, дължима по кредита (в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и към годишния процент на разходите (ГПР) (в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК), и по този начин кредиторът целял да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 от договора, заплащането на неустойка не е взето предвид при изчислението на посочения в договора ГПР. Сочи се, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора (съответно, сигурен разход за потребителя) и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и 2 общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Твърди се, че текстовете на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждащ заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем и чл. 4, ал. 1 и 2, предвиждащи заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикалящи изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. Сочи се, че в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Сочи се, че таксата за експресно разглеждане и предвидената неустойка са сигурен разход за потребителя и са известни на кредитора към датата на сключване на договора.

Твърди се, че кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника. Излагат се доводи, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора.

Излагат се доводи, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин се твърди, че на потребителя не се позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Твърди се, че клаузите на чл. 1, ал. 3 от договора (предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане) и чл. 4, ал. 1 и 2 от договора (предвиждащи заплащане на неустойка) нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики при наличие на уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП), както и да заплати необосновано висока такса, съизмерима със размера на самата главница по кредита. Твърди се, че тези клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал. 1 от ЗЗП, като в това число 3 и клаузите не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Отправено е искане да бъде прогласена нищожността на чл. 1, ал. 3 и чл.

4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за паричен заем *** № *** от ***г. като противоречащи на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, както и като неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Претендират се направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва изцяло основателността на предявения иск от страна на ищеца. Отправено е искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Твърди се, че договорът е съставен в предвидената в закона форма и шрифт. Посочва се, че ищцата е усвоила заемната сума, като с част от нея е погасила стар кредит към заемателя, заплащала е вноски по процесния договор. Твърди се, че таксата за експресно разглеждане е доброволна услуга, с която ищцата се е съгласила и доброволно е избрала да ползва и че експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, а го предхожда времево. Излагат се доводи, че таксата не е еднократно платима, а разсрочена, което е в интерес на ищеца. Посочва се, че на заемателя е предоставена възможност да прецени кой вид обезпечение да избере, в зависимост от възможностите си, а за кредитора няма забрана да изисква предоставените заеми да бъдат обезпечени. Сочи се, че ищецът не навежда твърдения и доказателства за нарушаване на конкретен морален принцип. Излагат се доводи, че ищецът е получил и усвоил сума в размер на 1600 лева, без предварително да даде каквато и да гаранция за връщането й. Твърди се, че рискът е бил изцяло за заемателя, а функцията на неустойката е преди всичко да обезпечи изпълнението.

Развиват се доводи, че заемателят е имал възможност в 14 дневен срок да се откаже от договора, което не е сторено. Твърди се, че за тази 4 възможност ищецът е бил информиран със СЕФ и в текста на самия договор.

Сочи се, че ако заемателят се бе отказал в този 14-дневен срок, тогава би дължал само главницата и би избегнал плащането на неустойката. Излагат се доводи за добросъвестност на заемателя, изразени в разсрочеността на задължението. Посочва се, че неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение не следва да участва при формиране на ГПР.

Сочи се, че към датата на сключване на договора задължението за неустойка не е възникнало и не е било сигурно дали ще възникне въобще. Излагат се доводи, че невключването на неустойката в ГПР, съответно в общия размер на плащанията по кредита представлява законосъобразно действие от страна на дружеството и е в интерес на потребителя.

Твърди се, че дружеството е спазило ограничението в чл. 19, ал.4 ЗПК ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва, като ГПР съгласно договора е 49,49 %. Сочи се, че заемателят е получил стандартен европейски формуляр /СЕФ/ и е информиран за размера на възнаградителната лихва. Твърди се, че в договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, която информация заедно с уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му.

Посочва се, че претенцията за заплащане на възнаградителна лихва следва да бъде уважена до размер, съобразен с извършените плащания от длъжника по кредита. Твърди се, че в договора е посочен годишен фиксиран лихвен процент по кредита, която информация заедно с уговорения срок на договора, съдържа и условията за прилагането му. Сочи се, че погасителният план е инкорпориран в договора и не е отделен приносител, както и че в договора се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

Процесният „*** № ***“ от ***г. има характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват средства за комуникация от разстояние интернет платформа - уебсайта на ответника. Съгласно чл. 2, ал.1 на договора, 5 ответникът предоставя на ищеца заем в размер на 1500 лева, при 12 броя вноски, за срок от 12 месеца, при размер на вноската 242,61 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихви и такса за експресно разглеждане.

Съгласно чл.1, ал.3 от договора, за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1063,92 лева.

Съгласно чл. 4, ал.1 от договора, Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

1. Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя. Съгласно чл. 4, ал.2 от договора, Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят да дължи неустойка в размер на 709,20. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 301.71 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 3620.52.