Решение № 169 от 05.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Перник, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720106774 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. А. С. срещу Е. К. С.. В исковата молба се твърди, че страните имали дългогодишни служебни и приятелски взаимоотношения. Преди възникналата в страната пандемия от коронавирус ответницата поискала от ищцата паричен заем в размер от 2500 лв. Ищцата заела на ответницата поисканите пари в брой, без наличие на писмен договор, а ответницата ги върнала в уговорения срок. Впоследствие ответницата поискала от ищцата отново да й предостави в заем парични средства на стойност 1000 лв. за задоволяване на ежедневни битови и семейни потребности, поради наличие на здравословни проблеми в семейството.

На ****** страните сключили писмен договор, по силата на който ищцата се задължила да предостави на ответницата в заем сумата от 1000 лв., а ответницата се задължила да върне отпуснатия заем в срок от шест месеца. Твърди се, че ищцата предоставила реално паричната сума, но ответницата не изпълнила задължението си да върне парите в уговорения срок – включително и до момента на депозиране на исковата молба. В тази връзка ищцата сезирала и Районната прокуратура.

При изложените съображения се иска Е. К. С. да бъде осъдена да заплати на С.

А. С. сумата в размер на 1000,00 лева (с равностойност 511,29 евро), представляваща заемна сума по Договор за заем от ******, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа исковата молба.

Ответникът се явява лично като признава иска, заявявайки че до един месец ще върне задължението като посочва, че сумата е била заета с цел лечение на майка .

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.

1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за заем с ответника, предаването на заемната сума, уговорения падеж, размера на вземанията, че е изпълнил задълженията си по договора.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията и правоизключващите си възражения, в случай, че ищецът установи разпределената му доказателствена тежест.

Ответникът е признал иска, но доколкото ищецът не е направил искане за постановяване на решение съобразно признанието следва да се изложат мотиви. По делото е представен договор за заем от ****** (Договора), в който се посочва, че ищецът е предоставил в собственост на ответника сумата в размер на 1000,00 лева.

Това не се оспорва, а и се признава. Става ясно, че страните са ползвали готов образец на договор за заем, който не са съумели коректно да попълнят съобразно волята си.

Този извод се извлича от наличните уговорки – предаване на заемната сумата в 6 месечен срок след учредяване на обезпечение, каквото обаче не е посочено. Видно от съдържанието на Договора – срок за връщане на сумата не е уговорен (макар да се поддържа, че той е шестмесечен) явно неправилно определен в графата за обезпечение. Независимо от това, доколкото страните по Договора не спорят по възникване на задължението, както и дължимостта му, съдът намира че предявеният иск е основателен и доказан по размер. Както бе посочено – падеж в Договора няма, поради което по правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД изпълнение може да се иска веднага, като съдът приема, че това е станало най – късно с депозиране на исковата молба.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.

78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал разноски в размер на 25,56 евро за ДТ и 204,52 евро - възнаграждение за процесуално представителство. При този изход по спора в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 230,08 евро.

Общо дължимите се суми и разноски следва да бъдат присъдени в евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД Е. К. С., ЕГН ********** да заплати на С. А. С., ЕГН ********** сума в размер на 511,29 евро – главница по договор за заем от ******, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба (******) до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. К. С. да заплати на С. А. С. сума в размер на 230,08 евро – разноски в настоящото производство.

Сумите могат да бъдат платени по банкова сметка: ****************** Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2

3