Решение № 24 от 17.01.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ямбол, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Х.а Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.а Иванова Гражданско дело № 20242330100739 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Д. М.

Д. против „Обединена българска банка“АД , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 7006, 10 лв., представляваща стойността на неразрешени платежни операции от 30.07.2023 год., както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2023 год. след „фишинг атака“ неправомерно са били извършени плащания с банковата карта на ищцата издадена от ответната банка, като били изтеглени средства с осем последователни транзакции.

Същите били осъществени, след като ищцата получила имейл с логото на ответната банка и била приканена да актуализира личните си данни, за да не загуби онлайн банкирането си. В последствие разбрала, че са извършени плащания на обща стойност 7006, 10 лв. Незабавно уведомила оператор на банката за да бъдат блокирани сметките й, а в първия работен ден надлежно попълнила формуляр за рекламация на неразпознати/измамни транзакции. Последвали няколко отговора от банката – ответник, че е извършено правомерно плащане. Ищцата счита, че в случая безспорно били налице „неразрешени платежни операции“ по смисъла на чл. 70,ал.1 и ал. 2 от ЗПУПС, за което се излагат подробни съображения.Посочва, че нареждането за плащане не е извършено от платеца. Счита, че банката е проявила груба небрежност като е допуснато изтичане на лични данни на клиентите й. Освен това към датата на уведомяване на банката 31.07.2023 год. посочените транзакции не са били наредени, а само блокирани по сметката на клиента и банката е имала обективна възможност да ги спре , след своевременното уведомяване от ищцата, но въпреки това са били осчетоводени.

Претендира се за уважаване на иска, както и за присъждане на разноски.

В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Посочва, че отношенията 1 между страните биват регулирани от ЗПУПС . Освен това приложими в отношенията им при разкриване и водене на разплащателна сметка и използване на платежни инструменти били ОУ на банката , налични на интернет страница.Описва се реда и начина за разрешаване на платежни операции, вкл. идентифициране на платеца. Сочи се, че платежните операции от 30.07.2023 год. са извършени по начина уговорен в ОУ, поради което и същите представляват разрешени платежни операции извършени от ищцата с нейните персонални средства за сигурност. Алтернативно , в случай че се приеме, че платежните операции са извършени не от ищеца, а от друго лице , то извършването им станало при проявена груба небрежност при изпълнение на задълженията на платеца по чл. 75,т.3 от ЗПУПС за опазване на персоналните средства за сигурност на платежния инструмент, с който са извършени оспорените транзакции.

Посочва се, че в случая банката е осигурила недостъпност на персонализираните средства за сигурност на дебитната карта, но въпросните такива са разкрити от самия платец, поради което и на осн. чл. 10.15 от ОУ същата не носи отговорност. Излагат се съображения и, че клиентът не е спазил изискванията и препоръките за сигурност, публикувани в страницата за онлайн банкиране. Посочва се и , че след нареждане на определена операция банката няма възможност да спре транзакцията, т.к. сметката на клиента е вече задължена.

Претендира се за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата и процесуалния й представител.

Ответникът се представлява от упълномощен представител, чрез когото оспорва иска.

Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е титуляр на сметка водена от ответната банка, вкл. притежава дебитна карта към посочената сметка и ползва услугите – електронно и мобилно банкиране.

Ищцата е представила доказателства за наредени плащания на суми от сметката й, като съдът приема, че предмет на производството , т.е. оспорени са следните транзакции от 30.07.2023 год., за сумата от 1005 лв., осчетоводена на 01.08.2023 год.; за сумата от 804 лв. – осчетоводена на 01.08.2023 год.; за сумата от 1005 лв., осчетоводена на 01.08.2023 год.; за сумата от 798, 98 лв., осчетоводена на 01.08.2023 год.; за сумата от 600 лв.-осчетоводена на 03.08.2023 год.; за сумата от 393, 12 лв. – осчетоводена на 03.08.2023 год.; за сумата от 2000 лв., осчетоводена на 03.08.2023 год. и за сумата от 400 лв. – осчетоводена на 03.08.2023 год., описани от ищцата в ИМ, неоспорени от ответника в отговора на ИМ, вкл. описани в приетата и неоспорена „разпечатка от интернет банкиране“ – л. 16 от делото.

Представена е разпечатка на писмо получено на електронната поща на ищцата, с логото на ответната банка, с което същата е приканена да актуализира данните си за онлайн банкиране, видно от което към същото има „прикачен файл“, който ищцата твърди, че е последвала.

На 31.07.2023 год. ищцата е подала съответния „Формуляр за рекламация“, „Оплакване“, в което е посочила, че е станала жертва на измама, като на 30.07.2023 год. актуализирайки данните си в приложението, някой е хакнал сметката й е започнал 2 да прехвърля суми по неизвестни за нея сметки. Представена е декларация – въпросник от същата дата, в която ищцата е посочила, че подобно нещо й се случва за първи път, че картата й винаги е у нея и никой друг няма достъп, като ПИН кода го знае само тя и не го е давала по сайтове, приложения или фишинг.

По повод депозирана от ищцата жалба до ответната банка, видно от обратно писмо /л. 19 от делото/, същата е уведомена, че оспорените платежни операции се считат за автентични и разрешени по начина, уговорен между банката и картодържателя в ОУ чрез въвеждане на всички персонализирани защитни характеристики на платежния инструмент, поради което банката няма основание да възстанови тяхната стойност. Ищцата е информирана, че може да се обърне към Помирителна комисия за платежни спорове.

Представено е копие от жалба на ищцата до Сектор „ИП“ от 31.07.2023 год.

В подкрепа на твърденията на ищцата за образувано ДП , същата е приложила копие от – Писмо изх. № ***/2024 год. на ОП – С. ,с което е уведомена, че по повод нейна жалба от 31.07.2024 год. е образувано ДП за престъпление по чл. 212 а, ал.1 и чл. 253 ,ал.1 НК; Постановление от 04.07.2024 год. на ОП – С., с което е приета по компетентност пр.пр. №****/2024 год. по описа на ОП – П.; Писмо изх. № ***/21.06.2024 год. на ОП – С..

Ответникът е приложил ОУ на ОББ за платежни услуги за физически лица, влезли в сила на 01.03.2010 год., изменяни многократно, с последно изменение на 01.06.2023 год.; ОУ на Обединена Българска Банка АД за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти; Информация от официалния сайт на ОББ АД.

По делото е назначена и прието заключение на СТЕ , вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и извършване на съответните справки е посочило , че активирането на мобилното приложение ОББ Мобайл се извършва с въвеждане на потребителски име и парола за ОББ онлайн ; въвеждане на получен със съобщение код за достъп. Следва назначаване на ПИН код или пръстов отпечатък от потребителя за последваща оторизация, като посочените данни са задължителни. Посочва се на какви устройства и операционни системи може да бъде инсталирано приложението. ЗУИ на клиента е ново изискване на ЕС и изисква банките да правят допълнителни проверки.

Банката установява идентичността на клиента посредством избран метод за идентификация – ПИН или биометрия. Всяка нова активация на ОББ Мобайл деактивира предходната инсталация и приложението не може да функционира на две различни устройства с един и същ потребител. Описват се операциите , които могат да ес извършват посредством приложението ОББ Мобайл, както и каква информация във връзка с препоръки за сигурност на сайта на банката.

По повод процесните оспорени платежни операции вещото лице посочва, че на 30.07.2023 год. клиентката два пъти е активирала мобилното приложение , в 22.18 и 23,25 часа, като активацията се извършва посредством въвеждане на потребителско име, парола и е последвано от потвърждение чрез код изпратен чрез смс. Платежните операции с извършени и разрешение посредством прилагане на ЗУИ на платеца съгласно ОУ на банката. Разрешение са освен с въвеждане на данните от картата номер на карта, дата на валидност, трицифрен код отпечатан на гърба на картата, така и чрез въвеждане на биометрична характеристика през мобилното банкиране. Според предоставената от ответната банката информация, процесните платежни операции са извършени след спазване на горепосочената последователност. Липсват данни, които да сочат техническа повреда или друг недостатък в услугата. Видно от приложената 3 разпечатка към ИМ имейлът с прикачен файл не е изпратен от банката ответник. За да бъдат извършени процесните платежни операции от трето лице са необходими данните на платежната карта, персонализираните защитни средства за вход и достъп в приложението ОББ Мобайл- потребител, парола, ПИН или биометрия, както и допълнителните динамични кодове, изпратени на мобилния номер на клиента.

В горепосочените части съдът кредитира експертизата като ясна, пълна, обективна, изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания.

При изслушването си в с.з. вещото лице посочва, че от данните по делото ставало ясно, че към получения от ищцата имейл е имало прикачен файл, който тя доброволно е последвала и доброволно е дала данните си, но само с тези данни, които е дала плащане не можело да бъде извършено. При активацията следвало да се получи смс от банката с код и след това плащането да бъде потвърдено от платеца с ПИН или биометрия, като процесните операции били потвърдени с биометрия. Мобилното банкиране можело да работи само на един телефон, като в случая не било ясно както се е случило и защо ищцата два пъти е активирала приложението. Вещото лице посочва, че най-вероятно ищцата е дала данните си за потребител и парола, но з ада се извърши плащането следвало да бъде получен и кога с смс от банката, което можело да стана и чрез смяна на тел. Номер, но в случая банката отричала да е налице промяна на тел. Номер на потребителя в нейната система. Посочените данни вещото лице твърди да е получило от служители на банката, като пряк достъп до системата не му е даден.Излага и своите предположения как точно са наредени процесниите плащания, като предполага, че между двете активации на мобилното банкиране на телефона на ищцата е имало активация и от друг номер, респ. телефонът й е бил хакнат.

Предвид, че експертизата е своевременно оспорена в частта относно отговора на въпрос 11, по искане на ответника е назначена и изслушано заключението на СИЕ, вещото лице по която след извършване на съответните справки посочва, че веднъж наредена определената транзакция с карта, независимо от нейното осчетоводяване , тя е неотменима, т.к. сметката на платеца е задължена със сумата. В тази връзка единственият механизъм за „връщане“ на сумата по картова транзакция е същата да бъде оспорена , съобразно правилата на международните картови организации и местните правила на Борика за оспорени транзакции.

Заключението на СИЕ също бива кредитирано с доверие от съда, като пълно, обективно и безпристрастно изготвено.

Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗПУПС.

Правоотношенията между страните по делото се уреждат от разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи и издадената по приложението му Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. В тази връзка релевантни за правния спор са разпоредбите в закона и подзаконовия нормативен акт уреждащи правата, задълженията и отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни услуги, в хипотезата на извършена неразрешена платежна операция извършена от банката като доставчик на платежни услуги на дружеството платец.