Решение № 408 от 06.03.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330202871 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4208339 на ОДМВР Пловдив, с който на Х. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП.

Жалбоподателят Т. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Редовно призован, в съдебно заседание, не се явява лично, а се представлява от процесуалния си представител – адв. Т., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираното до съда писмено становище, чрез ст. юрк.

Б., моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законов срок, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

Обжалваният ЕФ серия К № 4208339 е издаден срещу жалбоподателя Т. за това, че на 20.11.2020г. в 10:06 ч. на реп. път I-8 км 232+200 посока запад, е управлявал личния си лек автомобил „БМВ 320 Д”, с рег. № ***, с установена скорост от 89 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 км/ч на измерената скорост в полза на водача, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч за извън населено място, с което превишил разрешената скорост с 29 км/ч.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал. 2 вр. ал.1 от ЗДП и с обжалвания ЕФ, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП, на жалбоподателя Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Към издадения ЕФ в административнонаказателната преписка са приложени снимково изображение от 20.11.2020г. на заснето нарушение с АТСС /клип № 0401707/, Протокол за използване на АТСС с дата на използване 20.11.2020г., Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.512б/07.09.2017г., списък с намерени фишове от КАТ, справка за собственост на МПС, снимка на разположението на АТСС. По делото е събрано като доказателство и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление – Пловдив с вх. № 45429/06.06.2022г.

Съдът счита, че от представените по делото доказателства не се установява да е извършено вмененото на жалбоподателя Т. нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания ЕФ, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението (превишение на разрешената скорост), нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДП не е предвидено в ЕФ да е посочена датата на издаване.

Установява се процесното АТСС да е от одобрен тип, видно от приложените по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.512б/07.09.2017г., валидно до 07.09.2027г., както и Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г., обективирал премината последваща проверка на АТСС, със срок на валидност една година, т.е. в действие и към момента на нарушението.

В протокола по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са 2 отразени данни за използвания вид АТСС, процесните време и място, посоката на контрол, режим за задействане, начало и край на работно време и начално и крайно статично изображение, които действително съответстват с данните, обективирани в ЕФ. Доказателствената сила на протокола по чл.10 от наредбата обаче се разколебава относно обстоятелството дали мястото на нарушението е подлежало на контрол за ограничение движението на МПС до 60 км/ч, доколкото по делото са налични писмени доказателства в обратната посока. В същия е отразена информация за ограничението на скоростта от 60 км/ч пътен знак за извън населено място, касаещо реп. път I-8 км 232+200, където всъщност се установява, че към дата 20.11.2020г. е важало единствено общото ограничение за извън населено място от 90 км/ч.

Във връзка с горното, от събраното по делото доказателство - писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление – Пловдив с вх. № 45429/ 06.06.2022г. се изяснява, че отклонението на републикански път I-8 /София-Пловдив-Свиленград/, при км 232+375, представлява кръстовище със селско стопански път ПИ ***-с.с.път. Установява се още, че км 232+200 /от републикански път I-8 км в посока запад/ се намира след горекоментираното кръстовище на км 232+375 и доколкото е служебно известно, че обозначените километри в посока запад намаляват, то съдът формира безспорния извод, че ограничението на пътния знак В26 не е важал за мястото на нарушението. В тази връзка, съгласно чл.50 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. По делото няма данни, не се установява и не се твърди за наличието на допълнителна табела Т2, която да удължава действието на пътен знак В26 и след кръстовището.

При това положение, щом поведението на водача на МПС на посочения като място на извършване на нарушението участък от пътя не е било регулирано от пътен знак, който да определя максимално допустимата скорост, то няма как деянието да се квалифицира като нарушение по чл.21 ал.

2 вр. ал.1 от ЗДП. Налага се извод, че в случая режимът на максимално допустимата скорост за водачите на ППС от конкретната категория за извън населено място се е определял според общото правило на чл.21 ал.1 от ЗДП.

В този смисъл на процесното място и време е действало общото такова ограничение, предвидено в закона, а именно 90 км/ч. Превишение на разрешената скорост в случая не е имало, доколкото установената скорост, с която жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д”, с рег. № ***, е 89 км/ч., т.е. съобразена с разрешената по закон скорост.

Така съдът формира извод, че неоснователно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбодателя, тъй като деянието му е несъставомерно.

Горното налага извода за отмяна на атакувания ЕФ, като незаконосъобразен и неправилен.

По разноските:

3

На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в производствата пред районния и административен съд, както и в касационното производство по реда на АПК. В това право е жалбоподателят, предвид отмяната на процесния ЕФ и реализираното процесуално представителство на адв. Т.. В тази връзка, направени са своевременни искания и са представени писмени доказателства - договори за правна защита и съдействие, съответно от дати 30.11.2022г.,19.01.2022г., 08.06.2021г., и трите на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, приложени са и списъци за разноски. Възнаграждението е уговорено, съгласно правилото на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, а именно оказване на правна помощ и съдействие на близък. Затова и разноски следва да бъдат присъдени на основание чл.38 ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно на адв. Т., съобразно правилото на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. е. в минимално предвидения в наредбата размер, съобразно с обжалваемия интерес до 1000 лв., който в случая е 100 лв., и съобразно датите на съставяне на договорите за правна защита и съдействие – преди или след измененията на разпоредбата с ДВ, бр. 88 от 2022г. Така следва да се присъдят в полза на адв. Т., както следва: сумата в размер от 400 лв. по АНД № 2871/2022г. по описа на Районен съд -Пловдив, IV н.с.; сумата в размер от 300 лв. по КАНД № 458/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив, XXI н.с.; сумата в размер от 300 лв. по АНД 4133/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII н.с., респ. общо 1000 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в трите съдебни производства. Тази сума следва да бъде присъдена в тежест на ОДМВР -Пловдив, съгласно изричното правило на чл.38 ал.2 изр.2 от ЗА.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4208339 на ОДМВР Пловдив, с който на Х. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.

182 ал.2 т.3 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т. В. Т. от АК гр.

Пловдив, с адрес на кантора: ......, както следва: сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 2871/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV н.с.; сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски по КАНД № 458/2022г. по описа на Административен съд-Пловдив, XXI н.с.; сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски по АНД № 4133/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII н.с.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на 4

АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5