Решение № 94 от 27.06.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Златоград, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100005 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е искова молба от З. Х. К., ЕГН **********, с адрес: обл.

С., гр. С., ул. ,,К.‘‘ №*, чрез адв. Е. М. В., от АК - С., със служебен адрес: гр.

Н., ул. ,,А. С.‘‘ №** срещу ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищцата, чрез адв. В. твърди, че е собственик на реална част от имот с идентификатор ***, м. ,,К. к.‘‘, вид територия – земеделска, категория 8, НТП Ливада, с площ 1234 кв.м, стар номер 003305, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***, като целия имот е с площ 1429 кв.м.

Адв. В. сочи, че ищцата от 1988г. владее процесната реална част, описана по-горе. Осъществяваното от нея владение е явно, спокойно и необезпокоявано от никого. Нейните родители са владели същата процесна 1 реална част от 40-те години на миналия век, с оглед на което тяхното владение следва да се присъедини към владението на ищцата. В тази реална част ищцата има изградена триетажна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м, като това е къщата, в която живее. Освен това, има изградена постройка от допълващо застрояване. Същата тази сграда е построена от бащата на ищцата още през 60-те години на миналия век.

Ежегодно от 1988г., а преди това и нейните праводатели са обработвали процесния имот като свой, като процесната реална част от 1234 кв.м де факто представлява дворно място към къщата и градина, в която засаждат различни селскостопански култури.

При направена справка ищцата установила, че поземлен имот ***, м. ,,К. к.‘‘, вид територия – земеделска, категория 8, НТП Ливада, с площ 1429 кв.м, включително и реалната част от него с площ 1234 кв.м, стар номер 003305, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти ***; ***; ***;

***; ***; ***; *** е записан като стопанисван от Община Н. и попадащ в категорията на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Този имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ.

Ищцата, чрез адв. Е. В. моли, да се признае за установено по отношение на ответника Община Н., ЕИК 000615043, с адрес гр. Н., обл. С., представлявана от кмета Б. Р. К., че З. Х. К., ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр. С., ул. ,,К.‘‘ №* е собственик на основание давностно владение на реална част от имот с идентификатор ***, м. ,,К. к.‘‘, вид територия – земеделска, категория 8, НТП Ливада, с площ 1234 кв.м, стар номер 003305, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***, като целия имот е с площ 1429кв.м.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който 2 ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същият да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.

Д., представляваща ответникът, която поддържа направеното признание.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца прави изменение на предявения иск, на осн. чл. 214 ГПК. Претендира че ищеца е собственик на целия имот с площ 1429кв.м. Моли, претенцията да бъде уважена и да бъде постановен съдебен акт при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК.

С Определение №155/27.05.2025г. съдът е отменил хода по същество, тъй като е пропуснал да се произнесе по изменението на предявения иск. В съдебно заседание на 17.06.2025г. съдът е допуснал, на осн чл. 214 от ГПК изменение на предявения иск, като същия се счита предявен за целия имот с идентификатор *** в местността ,,К. к.‘‘ с площ 1429кв.м, а не както първоначално е предявен за площ 1234кв.м

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така 3 да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 20 и 21 по делото, приподписана от съдия-докладчика следва да се считат неразделна част от решението.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.

19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищецът не претендира разноски по делото, поради което не следва да се присъждат такива.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че З. Х. К., ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр. С., ул. ,,К.‘‘ №* е собственик, на основание давностно владение от 1988г. на имот с идентификатор ***, м. ,,К. к.‘‘, вид собст. Съсобственост, вид територия – земеделска, категория 8, НТП Ливада, с площ 1429 кв.м, стар номер 003305, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***.

Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 20 и 21 по делото, приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________ 4

5