Решение № 262461 от 05.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 262461 гр. Пловдив, 05.11.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 13947 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от УМБАЛ „Свети

Георги“ ЕАД против Н.Ю.А. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, чл. 1 ЗЗД и чл. 109. ал. 1 ЗЗО за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2635/04.06.2020 г. по ч.гр.д. № 5836/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV граждански състав, за сумата от 359, 60 лв., представляваща стойността на предоставена медицинска помощ - диагностика и лечение, проведени за периода от 13.05.2017 г. до 14.05.2017 г., дължима тъй като към момента на хоспитализацията пациентът е с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил през времето на болничния си престой, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 29.05.2020 г., до окончателно й изплащане.

Ищецът твърди, че на 13.05.2017 г. в 19:10 ч. ответната страна е хоспитализирана по спешност в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД, Клиника по клинична токсикология, след приемането й в Отделение по спешна медицина, където спешното състояние не е могло да бъде преодоляно.

Твърди, че пациентката е хоспитализирана с приемна диагноза „антиасматични средства, некласифицирани другаде“ за лечение по клинична пътека № 107 „***“, чийто изисквания били посочени в Приложение № 16 към Националния рамков договор за медицинските дейности от 2017 г. Сочи, че ответната страна е изписана на 14.05.2017 г. в 21:30 часа с окончателна диагноза „***“. Твърди, че с постъпването си в болницата е подписана Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диогностични и лечебни процедури. С подписване на декларацията ответната страна е декларирала, че е запозната цените за предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ. Твърди, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничния престой пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановила до изписването си от болницата, поради което дължи стойността на проведеното лечение. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответната страна - против Н.Ю.А., е депозирала чрез назначения й от съда особен представител адв. С.В., в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Оспорва автентичността на представените писмени доказателства, като счита, че последните не са надлежно съставени и подписани от ответника. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, чл. 1 ЗЗД и чл. 109, ал. 1 ЗЗО.

Производството по делото се развива по реда на чл. 422 ГПК за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2635/04.06.2020 г. по ч.гр.д. № 5836/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV граждански състав.

Съдът констатира, че заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 359, 60 лв., представляваща стойността на предоставена медицинска помощ - диагностика и лечение, проведени за периода от 13.05.2017 г. до 14.05.2017 г., като в обстоятелства, от които произтича вземането, е посочено, че сумата е дължима, поради прекъсване на лечението, а не съобразно заявеното от страна на заявителя основание - тъй като към момента на момента на хоспитализацията пациентът е с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил през времето на болничния си престой. С издаване на заповедта за изпълнение заповедният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, която не препятства разглеждане на настоящото производство съобразно искането на заявителя, посочено като основание за претендиране на сумата и в исковата молба, доколкото тази фактическа грешка е допусната в обстоятелствената част на заповедта и не подлежи на съответна поправка по реда на чл. 247 ГПК.

Следва да се посочи, че в проекта на доклад по делото съдът е допуснал същата фактическа грешка в началната част на постановения съдебен акт, което обаче не препятства разглеждане на производството по действително заявеното искане за възстановяване на сумата от 359, 60 лв. - тъй като към момента на момента на хоспитализацията пациентът е с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил през времето на болничния си престой, доколкото при разпределяне на доказателствената тежест между страните, съдът е съобразил основанието, на което се претендира посочената сума.

Съгласно разпоредбата на чл.

109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Следователно за да възникне в полза на здравното заведение субективното потестативно право за получаване стойността на болничната помощ, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. на пациента да е оказана медицинска помощ; 2. пациентът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение, като не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗО неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.

От представените по делото доказателства се установява, че на 13.05.2017 г. в 19:10 ч. ответницата Н.Ю.А. е постъпила в Консултативно-диагностичен блок – Спешно отделение с оплаквания, че преди около три часа е изпила десет таблетки „***“, като е бременна във втори месец. Поставена е начална диагноза ***“, като след проведени консултации е дадено предложение за хоспитализация на пациента, тъй като диагностичната и лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична среда. Тези данни се установяват от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в който е посочено, че пациентката е напуснала на 13.05.2017 г. в 20:30 часа.

Представеният по делото лист за преглед не носи подписа на ответната страна в качеството й на пациент, но доколкото последният е подписан от лекуващия лекар приел и прегледал пациента, следва да се приеме, че представеният удостоверителен документ представлява годно доказателствено средство за установяване на данните, обективирани в него.

Представено е Направление за хоспитализация, от което е видно, че ответната страна е приета в лечебното заведение на 13.05.2017 г. в 21:18 ч. с приемна диагноза ***“, като направлението е подписано от ответната страна. По делото е приложена История на заболяването № ***от 13.05.2017 г., която носи подпис на пациента на последната страница. На първата страница от Историята на заболяването е посочено, че Н.Ю.А. е постъпила в Отделението по токсикология към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на 13.05.2017 г. в 21:18 ч. и е изписана на 14.05.2017 г. в 21:30 часа. От приложените към История на заболяването медицински документи се установява, че за посочения период по отношение на пациента са осъществени диагностично-консултативни дейности – ***ализ и ****, както и консултация със специалист – акушер-гинеколог.

Представена е изготвената

Епикриза на пациента от Клиниката по клинична токсикология, в която е посочено, че пациентката е с диагноза по ***„***“, като е снета анамнеза – прием на 10 таблетки „***“ с цел освобождаване от нежелана бременност. В ход на заболяването е посочено, че след проведена комплексна детоксично депурационна и реанимационна терапия е с отзвучаване на общотоксичния и кардиотоксични синдром, като се насочва за проследяване от акушер-гинеколог.

За установяване на обстоятелството, че ответницата към момента на хоспитализирането й е била с прекъснати здравноосигурителни права, ищецът е представил по делото извлечение от НАП за здравноосигурителния статус на Н.Ю.А., от което е видно, че за периода от 13.05.2017 г. до 14.05.2017 г. и към 02.08.2017 г. ответницата е с прекъснати здравноосигурителни права.

От извършената при постъпване на ответната страна в лечебното заведение електронна справка в НАП се установява, че незаплатените здравни осигуровки през 2017 г. са за м. януари, м. февруари и м. март, а през 2016 г. не са налице данни за здравно осигуряване. Справката е направена служебно от лечебното заведение в момента на постъпване на ответницата за лечение, съответно при изписването й, от националната база данни на НАП за здравноосигурителен статус на лицето.

Съдът намира, че от така представените писмени доказателствени средства се установява, че за периода на хоспитализация от 13.05.2017 г. до 14.05.2017 г. ответната страна е била с прекъснати здравноосигурителни права, като не са налице данни, че последните са възстановени към датата на дехоспитализацията на пациента, поради което и на основание чл. 109 ЗЗО ответната страна следва да заплати в полза на лечебното заведение стойността на осъществените дейности.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК е определен в чл. 33 Закона за здравното осигуряване. В разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 Закона за здравето. Съгласно чл. 109 ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

С оглед обстоятелството, че в периода на предоставяне на медицинската помощ от 13.05.2017 г. до 14.05.2017 г., ответната страна е била с прекъснати здравноосигурителни права, на основание чл. 52, ал. 2 от ЗЗО последната дължи заплащане на оказаната й медицинска помощ по цени на съответното болнично заведение.

По делото е приложена сметка на пациент за сумата от 359, 60 лв. която сума е формирана от сумата от 20 лв. за кръвно-газов анализ, сумата от 120 лв. за консултативен преглед от специалист, сумата от 200 лв. за престой в клиниката по токсикология, сумата от 7 лв. за пълна кръвна картина, сумата от 7 лв. за диференциална кръвна картина и сумата от 5, 60 лв. за скорост на утаяване на еритроцитите.

От представените по делото медицински документи се установява, че посочените диагностично-диагностични дейности са осъществени за лечението на пациентката по време на болничния й престой. Медицинските документи са съставени от съответния лекуващ лекар, като последните удостоверяват осъществяване на посочената дейност. Част от представените по делото документи – История на заболяването и Направление за хоспитализация, носят подписа на ответната, полагането на подпис обективира изявлението на пациента, че посочените дейности са осъществени. Същевременно епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда - така Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В така посочените медицински документи е удостоверено, че на пациента са извършени медицински интервенции, съобразно алгоритъм по клинична пътека № 107, ***, като се установява, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека.