Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 02.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1276/2024
Вид
Решение № 172
Подписан
02.04.2025
В сила
03.08.2026
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Б., 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20241200501276 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Община Б., ЕИК ************, представлявана от кмета С.Б., със седалище и адрес на управление: гр. Б., пл.“Н.В.“ № 1 срещу Решение № 500290/12.08.2024г., постановено по гр.д. № 160/2020г. по описа на Районен съд Р.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че ищците притежават правото на собственост върху процесния имот с площ от 2252 кв.м. От събраните по делото доказателства не могло да се установи, че те са собственици на целия имот в границите и площта, претендирани от тях. Неправилно било прието също, че идентичността между недвижимия имот, описан в Нотариален акт № 181 от 02.10.1975г., том VIII, дело № 2116/1975г. на РС Р. и претендирания от ищците се потвърждавала от Удостоверение с изх. № 169/03.11.2016г., издадено от Кметство с. Ф.. Твърди се, че първоинстанционният съд не взел под внимание и не обсъдил представеното по делото Решение №573/28.11.2017г. на Общински съвет Б., с което е одобрен „ПУП - план за изменение на улична и дворищна регулация“ на с. Ф. в района на корекцията на река Г.. Този ПУП засягал имота на ищците, като част от него навлизал в имоти публична общинска собственост, отредени за улици и за корекция на река Г..

1

Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск срещу общината да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

От насрещните страни по жалбата – М. Ю. Т. и Я. Я. Т., е постъпил писмен отговор, чрез адв. Л. С., в който са изложени подробни доводи за правилността и законосъобразността на атакуваното решение. Сочи се, че съдебният акт е постановен в съответствие с всички събрани по делото доказателства, които по безспорен начин установявали правото на собственост на ищците върху процесния имот.

Прави се искане за потвърждаване на обжалвания акт. Претендират се разноски за въззивната съдебна инстанция.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Районен съд Р.е сезиран с установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от ищците М. Ю. Т. и Я. Я. Т. срещу ответниците Община Б., С.Е.а Т., А.А.М. и В.И.М., въз основа на които да се признае за установено, че ищците са собственици на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 181, том VIII, дело 2116/1975г. на Разложки районен съд на следните реално определени площи/части:, както следва:

- по отношение на Община Б., на УПИ XI, кв. 8 по РП на с. Ф. от 1991г., с площ от 274.26 кв.м., тонирано в лилаво в цветната Комбинирана скица № 2 в М 1:250 /Приложение № 10 към доп. експерт./, изготвена от инж.В.Ю.; на 876.27 кв.м. обозначени за улица по РП на с.Ф. от 1991 г., тонирано в синьо в цветната Комбинирана скица № 2 в М 1:250 /Приложение № 10 към доп. експерт./, изготвената от инж.В.Ю. и на 122.95 кв.м., предвидени по РП на с.Ф. от 1991 г. за корекция на река Г., тонирано в зелено в цветната Комбинирана скица № 2 в мащаб 1:250 /Приложение № 10 към доп. експерт./, изготвена от инж. В.Ю.;

- по отношение на С.Е.а Т. - на 64.05 кв.м., на УПИ 11-92, кв. 8 по РП на с. Ф. от 1991 г. - собственост на С.Е.а Т., тонирано в червено в цветната Комбинирана скица № 2 в мащаб 1:250 /Приложение № 10 към доп. експерт./, изготвена от вещото лице инж. В.Ю.; по отношение на А.А.М.- на 1.49 кв.м., записани по РП на с.Ф. от 1991 г. в УПИ XI-64, кв. 7 - собственост на А.А.М., тонирано в оранжево в цветната Комбинирана скица № 2 в М 1:250 /Приложение № 10 към доп. експерт./, изготвена от инж.В.Ю.; по отношение на В.И.М., на 421.36 кв.м., записани по РП на с.Ф. от 1991 г. в УПИ XV-87, кв. 7 - собственост на В.И.М., тонирано в кафяво в цветната Комбинирана скица № 2 в М 1:250 /Приложение № 10 към доп. експерт./, изготвена от инж.В.Ю., които съобразно изготвена по делото цветната Комбинирана скица № 2 в М 1:250 /Приложение № 10 към доп. експерт./ от вещото лице инж.В.Ю. са част от недвижим имот - пл.№ 91, кв.7 и кв.8 по плана на с. Ф., с обща площ от 2252 кв.м. /две хиляди двеста петдесет и два/, съгласно трайно установените имотни граници, показани с плътни 2 черни линии и до тях, тонирано в зелено, показани границите на имот пл.№ 91 в цветната Комбинирана скица № 2 в М 1:250 /Приложение № 10 към доп. експерт./, изготвена от вещото лице инж.В.Ю..

Първоинстанционният съд е уважил исковете, приемайки че ищците са собственици на посочените реални части спрямо общината и останалите ответници физически лица. Решението се обжалва единствено от ответника Община Б. в частта, с която искът е уважен спрямо посочения ответник.

От фактическа страна:

Видно от Нотариален акт № 181, том VIII, дело 2116/1975г. на Разложки районен съд ищците М. Ю. Т. /преди това М. Я. Т./ и Я. Я. Т. за закупили къща с дворно място в с. Ф., при съседи Н. Т., А.М., река и път.

Разпитаните пред първата инстанция свидетели – М.,М.,Т., Х. /тримата без родство с ищците/, посочват, че имотът на ищците винаги е ползван от тях в реалните му граници, ограден е от всички страни с ограда, посочват границите на имота – на север общински път, на юг река, на запад и изток са физически лица съседите Н. Т., А.М., които вече са покойници. Посочват, че площта на имота на ищците е над два декара.

Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията и на четиримата свидетели, доколкото същите са логични, последователни, съответстват на останалия доказателствен материал, липсват други доказателства, които да им противоречат.

Вещото лице В.Ю. заключението си посочва, че за урбанизираната територия на с. Ф., общ. Б. не е изработвана и одобрявана КККР. Има одобрен кадастрален и регулационен план /КП и РП/ от 12.02.1991г., които е и единствен за с. Ф.. По КП процесният имот е заснет като имот пл. № 91 с площ 940,82 кв.м., като РП на с. Ф. е изработен върху основата на КП, а двата плана са одобрени с една и съща заповед. По КП /първи и единствен за с. Ф./ за имот пл. № 91 е отреден един парцел в кв. 8, а именно парцел УПИ I-91 с площ 492,11 кв.м. няма данни за отчуждаване, няма данни и за уреждане на регулационни сметки. В разписната книга към проекта за дворищна регулация от 1991г. за ищците е записан имот пл. № 91 – двор. Вещото лице посочва, че тъй като в процесния НА, с който ищците се легитимират като собственици, не е посочена площ на дворното място и номер на имота, при съпоставка с посочените съседи и записванията по разписния лист следва извод, че е налице сходство с имот пл. № 91, отреден за ищците по КП. На място вещото лице сочи, че ползваната и и стопанисваната от ищците площ на имота е 2252 кв.м., като от изток имота е ограден с бетонова подпорна стена, след това с паянтова ограда от циментови колове с оградна мрежа между тях; на юг опира до брега на река Г.; на запад е ограден с масивна ограда от бетонови колове и ограда между тях. Посочва, че всичките тези огради не съвпадат с границите на имота по КП. Вещото лице сочи, че проектираните улици не са изграждани.

На отделни скици е посочил частите на имота по КП и по РП. Видно по последната, в която са показани частите от проектните парцели в кв.8 и кв.7, проектните улици и проектната корекция на р.Г., по действащия РП от 1991 год., които сега попадат в границите на имот пл.№ 91, ползван, и владян на 3 място, със следното съдържание: с тънки черни линии, зачертани с червени кръстчета и до нея тонирано в кафяво - е показана границата на имот пл.№ 91, по действащия КП на с.Ф. от 1991 год., с площ по ц.м. от 940.82 кв.м.; с плътни черни линии и до тях тонирано в зелено - са показани границите на имот пл.№ 91, ползван и стопанисван на място, с площ по ц.м. от 2252 кв.м.; с тънки черни линии и черни номера, заградени в червени кръгчета – са показани границите и планоснимачните номера на съседни имоти по КП от 1991 год., които са засегнати на място от владяния от ищците имот с пл.№ 91; с тънки червени линии - е показана проектната улична регулация по РП от 1991 год.; с тънки сини линии и сини римски цифри - са показани проектните парцели /УПИ/ и техните номера по РП по РП от 1991 год.; тонирано в бяло е показана площта от 487.19 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектен парцел /УПИ/ 1-91, в кв.8, част от имот пл.№ 91, и на място се владее от ищците, като част от имот пл.№ 91; тонирано в червено - е показана площта от 64.05 кв.м.. която по РП от 1991 год. е част от проектен парцел /УПИ/ Н-92, в кв.8, но на място се владее от ищците към имот пл.№ 91; тонирано в лилаво - е показана площта от 274.26 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектен парцел /УПИ/ XI, в кв.8, но на място се владее от ищците към имот пл.№ 91; тонирано в синьо - е показана площта от 876.27 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектни, нереализирани улици, но на място се владее от ищците към имот пл.№ 91; тонирано в зелено - е показана площта от 122.95 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектна, нереализирана корекция на р. Г., но на място се владее от ищците към имот пл.№ 91; тонирано в кафяво - е показана площта от 421.36 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектен парцел /УПИ/ XV-87, в кв.7, но на място се владее от ищците към имот пл.№ 91; тонирано в оранжево - е показана площта от 1.49 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектен парцел /УПИ/ XI-64, в кв.7, но на място се владее от ищците към имот пл.№ 91.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обосновано, вещото лице – геодезист притежава необходимата компетентност за изпълнение на поставените му въпроси, за разлика от вещото лице К., която поради липса на техника за извършване на заснемане не е изготвила комбинирана скица, която е от съществено значение за установяване на точните граници на имота, притежаван от ищците.

По делото са представени скици, видно от които за имота на ищците е отреден УПИ I-91, кв. 8 с площ 486 кв.м., отредено е и УПИ XI с обща площ 473 кв.м., за който не са отразени данни за собственик.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

Ищците сочат, че са собственици на процесните реални части /отредени за улица, за корекция на реката и попадащи в УПИ XI/ на основание покупкопродажба, обективирана в нотариален акт от 1975г. Община Б. оспорва собственическите права на ищците, като твърди, че спорните части са общинска собственост, като тези за улица и корекция на реката са публична общинска собственост. В този смисъл е налице спор за собственост между ищците физически лица и общината за процесните реални части.

4

Не е спорно, че ищците са закупили през 1975г. къща с дворно място, за което дворно място по РП на с. Ф. от 1991г. е отреден УПИ I-91. Спорно е каква е площта на закупения имот, а от там и дали процесните реални части действително принадлежат на ищците на соченото от тях придобивно основание. Общината твърди, че имотът на ищците е с много по-малка площ, от тази за която претендират собственически права. Сочат, че след като в НА липсва площ, то няма как да се приеме, че ищците се легитимират като собственици на дворно място с площ над 2 декара. Действително в представения от ищците титул за собственост липсва посочена площ, единствено са посочени съседите от четирите страни. В тази връзка следва да се посочи, че площта е част от основните кадастрални данни за един поземлен имот, но не е индивидуализиращ белег за правото на собственост, а е функция на границите му. Видно от нотариалния акт, с който ищците се легитимират като собственици, закупеното от тях дворно място е с посочени граници от четири страни, като на юг границата е река, на изток и запад са физически лица, а на север съществуващ път. По последния и единствен за с. Ф. РП от 1991г. за ищците е отреден УПИ I-91 с площ 487,19 кв.м. Според вещото лице В.Ю. и свидетелите на място имотът на ищците е ограден от всички страни, с ограда, път и река, като ползваната от тях площ е 2252 кв.м., очертан със зелено на Приложение № 10 към заключението. Видно от последното част от проекта за улица /876,27 кв.м./, част, необходима за корекция на река Г. /122,95 кв.м./ и част от УПИ XI /274,26 кв.м., имот, за който липсва записан собственик/ попадат в имота ползван от ищците и ограден на място. Вещото лице посочва, че улицата и корекцията на реката на място не са реализирани, не са провеждани и отчуждителни мероприятия, нито е налице реално завземане на придадени части от имоти. В случая липсва съвпадение на имотните граници с регулационните такива. РП, както и КП са приети при действието на ЗТСУ /отм./, като съгл. чл. 110, ал. 1 ЗТСУ дворищнорегулационния план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти придадени към парцели на други лица – физически или юридически. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, т.е уредени са сметките между собствениците на съседните имоти за придаваемите части. В случая липсват данни за уреждани сметки, за реално заемане на придадените части, поради което регулацията от 1991г. не следва да се счита приложена.