Решение № 772 от 08.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Пловдив, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300501305 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „ВАСЕА“ЕООД, ЕИК: *** със седал. В. В., чрез пълномощника по делото адвокат Н. Ш., против отказ на ЧСИ Константин Павлов с рег.№ 824 от КЧСИ, обективиран в разпореждане изх.№ 26422 от 17.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238240400356 по описа на съдебния изпълнител, за намаляване на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 492 лева с ДДС.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания отказ на съдебния изпълнител. Поддържа съображения, че не е налице правна и фактическа сложност на изпълнителното дело. Посочва се, че дългът е бил изплатен в срока за доброволно изпълнение от банковите сметки на длъжника, поради което в изпълнителното производство не са били извършени процесуални действия от страна процесуалният представител на взискателя за удовлетворяване на вземането.

Посочва, че единствено действие на последния е молбата, с която е бил сезиран съдебния изпълнител за образуването на изпълнителното дело. В насока на изложеното се настоява, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено само за образуването на изпълнителното дело в размер на 200 лева или евентуално от 240 лева с ДДС, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Моли да се отмени обжалвания отказ, обективиран в разпореждане изх.№ 26422 от 17.03.2023 г. по изп.дело № 356/2023 г. на ЧСИ Константин Павлов с рег.№ 824 от КЧСИ, и вместо него да се постанови намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до минималния предвиден в чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. от 200 лева или евентуално 240 лева с включен ДДС. Представя като доказателства 2 броя платежни за извършения превод на дълга.

Ответната страна по жалбата – взискателят „Маниста - Х***ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С**, бул.“**, с управител М. Г. Х., чрез пълномощника адвокат В. И., е взел становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на жалбата. Излага съображения, че задължението по делото не е платено 1 доброволно от длъжника, а е постъпило служебно от банките въз основа на наложени запори по искане на процесуалния представител на взискателя. Посочва, че адвокатското възнаграждение е в минимален размер, платен от взискателя за образуване и процесуално представителство по изп.дело, направата на което се установява по делото от представения договор за правна защита и съдействие и платежни документи. Моли жалбата да се остави без уважение.

Ответникът по жалбата - присъединеният взискател ТД на НАП Пловдив не взема становище по жалбата.

Препис от жалбата е връчен на присъединения взискател ТД на НАП - Пловдив, който не е взел становище.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК.Доколкото е налице нарочен акт на ЧСИ – разпореждане за произнасяне по искане на основание чл. 78, ал.

5 ГПК и именно то е обект на обжалване, жалбата е процесуално допустима.В този смисъл е т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г., съгласно която на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Изпълнително дело № 20238240400356 по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№ 824 от КЧСИ е образувано по молба на взискателя „Маниста - Х***“ЕООД, ЕИК: ****, чрез пълномощника адв.В. И., против длъжника „Васеа“ ЕООД, ЕИК: ** въз основа на изпълнителен лист издаден на 07.02.2023 г. по адм.дело № 1091/ 2021 г. от Административен съд София - област за заплащане на сумата от 1 200 лева разноски за адвокат пред АССО и ВАС. С молбата е поискано проучване на имущественото състояние и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника за събирането на дълга по изп.лист, както и на направените в производството разноски, в това число и на разноските за адвокатско възнаграждение от 492 лева. Представени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 17.02.2023 г. между взискателя и адвокат В. И. за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 492 лв. с вкл.ДДС, платено по банков път. Приложена е фактура № 681/17.03.2023 г. за адвокатско възнаграждение от 410 лева и начислен ДДС от 82 лева, общо от 492 лева, ведно с платежно нареждане за заплащането на сумата.

По делото е постъпило е Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 22.02.2023 г. на ТД на НАП Пловдив за публични задължения на длъжника от 200, 43 лева.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 20300/28.02.2023 г., връчена на 02.03.2023 г. длъжникът е уведомен, че задължението му по изп.дело възлиза в размер на 2 326, 15 лева, от които 1 200 лева - неолихвяеми вземания, 492 лева - разноски по изпълнението, 432, 52 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ, публични зземания от 201, 63 лева, дължими към 14.03.2023 г., както и за налагането на запор върху банковите му сметки и депозити в „Кей би си банк България“ЕАД /“Райфайзенбанк България“ ЕАД/ и „Уникредит Булбанк“ АД, и за налагането на запор върху МПС. В тази насока по делото се установява налагането на запор върху вземанията на длъжника в „Кей би си банк България“ЕАД /“Райфайзенбанк България“ ЕАД/ и „Уникредит Булбанк“ АД, за което са изпратени запорни съобщения изх.№ 20301/28.02.2023 г. и изх.№ 20302/28.02.2023 г., връчени на 02.03.2023 г.

На 08.03.2023 г. длъжникът е депозирал молба до ЧСИ, с която е оспорил размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 492 лв. с искане за тяхното намаляване до размера на 200 лв., евентуално до 240 лева с ДДС. Към молбата си е представил две преводни нареждания за превеждането на дълга по делото от „Уникредит Булбанк“ АД и „Кей би си банк България“ ЕАД.

Въз основа на молба на длъжника от 08.03.2023 г. са вдигнати запорите върху 2 банковите сметки.

На 10.03.2023 г. по делото е постъпило писмо от „Уникредит Булбанк“ АД от 09.03.2023 г., с която съдебният изпълнител е уведомен от третото лице, че вземането е признато и длъжникът, чрез представен платежен документ е уверил банката за доброволното изплащане на дълга.

Със становище от 15.03.2023 г. взискателят е възразил срещу намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение.

На 17.03.2023 г. е постъпило писмо от „Кей би си банк България“ЕАД от 06.03.2023 г., с която съдебният изпълнител е уведомен за признаване на вземането от третото лице.

Последвало е постановяването на разпореждането от 17.03.2023 г., обективиращо обжалвания отказ за намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение. Съдебният изпълнител е изложил съображения, че с разпореждане от 20.03.2023 г. е приел разноските за адвокатско възнаграждение от 492, 00 лева, което не е прекомерно, тъй като отговаря на предвиденото ограничение в Наредба № 1/09.07.2004 г.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Приетите от съдебния изпълнител разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение са в размер от 492 лв. Съгласно договора за правна защита и съдействие възнаграждението на процесуалния представител на взискателя е договорено за образуване и водене на делото. Съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв., а за процесуално представителство в производството е 210 лв, тоест общо 410 лева, което на основание §2а от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. се дължи с ДДС от 82 лева, предвид регистрацията по ЗДДС на процесуания представител според фактура № 681/17.02.2023 г. С оглед на изложеното минималният размер на адвокатското възнаграждение с вкл. ДДС възлиза в размер на 492 лева.

Въз основа на молбата на взискателя по делото е предприето принудително изпълнение чрез налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, за което същият е уведомен с получаване на поканата за доброволно изпълнение. Длъжникът е платил задължението си в срока за доброволно изпълнение с два банкови превода, съгласно представените платежни нареждания за извършен превод от сметките си в „Уникредит Булбанк“ АД на 07.03.2023 г. и в „Кей би си банк България“ ЕАД от 06.03.2023 г. Не се установява сумите да са постъпили директно от наложените запори, доколкото данни за това няма по делото, нито за това може да се заключи от писмата на банките. Заплащането на дълга в срока за доброволно изпълнение не освобождава длъжника от задължението за разноските, което носи според разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК. След като длъжникът не е платил изискуемото си задължение, същият с поведението си е провокирал образуването и воденето на изпълнителното производство. По общите правила за разпределение на отговорността за разноски, длъжникът е длъжен да понесе направените разноски въпреки доброволното издължаване след образуване на изп.дело. Такива разноски се явява и платеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело. В тази насока в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен и способ на изпълнение. Въз основа на същия е предприето принудително изпълнение като е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Макар дългът да е погасен чрез доброволно плащане, същото е сторено след налагането на запора върху банковите сметки, което е и стимулирало длъжника към погасяване на дълга по делото. С това се обосновава и молбата на длъжника за вдигането на наложените запори след заплащането на задължението. Следователно, предприетото по делото принудително изпълнение е довело до погасяването на дълга по делото, поради което длъжникът следва да понесе отговорността за сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на делото, начислено в минимален размер с ДДС.

Ето защо, правилно ЧСИ е приел разноските на взискателя за адвокатско 3 възнаграждение в размер на 492, лв., която сума представлява минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното жалбата ще бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на ЧСИ ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „ВАСЕА“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. С., общ. Марица, обл.Пловдив, ул*****, представлявано от управителя Г. В. В., чрез пълномощника по делото адвокат Н. Ш., против отказ на ЧСИ Константин Павлов с рег.№ 824 от КЧСИ, обективиран в разпореждане изх.№ 26422 от 17.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238240400356 по описа на съдебния изпълнител, за намаляване на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 492 лева с ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4