Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19148 от 22.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1659/2026
Вид
Определение № 19148
Подписан
22.05.2026
В сила
22.05.2026
Състав
ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19148 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110101659 по описа за 2026 година

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл.

140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

Изготвя следния проект за доклад по делото:

1.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 12.10.2025г. сключил с ответника договор за кредит № 317478, по силата на който му била предоставена заемна сума в размер на 700 лв., при уговорен ГЛП – 36 %, ГПР 26.08 %, срещу насрещното задължение да върне в 30-дневен срок общата сума от 713.65 лв. Излага, че в чл. 27 от процесната сделка била предвидена неустойка, дължима при непредоставяне на допълнително обезпечение в полза на кредитора, в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е представено обезпечение, като същата била платима заедно с месечните погасителни вноски. Сочи, че поради неизпълнение на това задължение в негова тежест била начислена неустойка на стойност от 159.25 лв.

Поддържа, че процесният договор е нищожен поради противоречие със закона, тъй като в неговото съдържание не е посочен приложимият лихвен процент, неговия вид /фиксиран или променлив/, условията за неговото прилагане и съотношението му към ГПР. Като самостоятелно основание за нищожност сочи и липсата на информация относно методиката на формиране на ГПР, какви компоненти са включени в тази величина и непосочване на математическата формула, по която се изчислява. Допълва, че във въпросния договор бил отбелязан ГПР, който се различавал от действителния, което по естеството си представлявало заблуждаваща търговска практика. Счита, че договорът е недействителен и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като неустойката представлява допълнителен разход по кредита и при нейното включване в ГПР, същият надхвърля нормативно установения размер. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави и е неравноправна, тъй като представлява едно допълнително обезщетение за кредитора и е добавък към възнаградителната лихва. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните, породено от процесния договор за кредит.

Оспорва твърденията за недействителност на договора с аргументи, че са спазени изискванията на ЗПК относно описанието на ГЛП и ГПР. Релевира възражение, че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като представлява санкция за неизпълнение на задължение, а не разход по кредита. Твърди, че клаузите на договора били индивидуално уговорени, както и че ищецът разполагал с правна възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, която гарантирала интересите му в най-голяма степен. Възразява срещу твърденията за недействителност на договора с доводи, че ищецът се бил запознал с конкретните условия. Поддържа, че нищожността на въпросната клауза за неустойка не може да обоснове нищожност на целия договор, тъй като не е част от съществените параметри на сделката. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

2.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК – противоречие със закона, чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона, за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 317478 от 12.10.2025г., съединен в условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД, във вр. с 19, ал. 4, във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от Договора за потребителски кредит № 317478 от 12.10.2025 г. като неравноправна.

III . Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства:

Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на 12.10.2025 г. между Е. П. К. и „..........“ ООД е сключен договор за кредит № 317478, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 700 лв. при ГЛП 36 %, ГПР – 26.08 % за срок от 30 дни и обща сума за връщане от 713.65 лв., че в отбелязания по договора за кредит ГПР не е включена неустойката на стойност от 159.25 лв.

Съобщава на страните, че на съда служебно е известно, че към датата на сключване на договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на 12,24 % /основен лихвен процент за месец май 2025 – 2,24 % + 10 пункта/.

IV . Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже при условията на главно и пълно доказване твърденията си за сключен договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, в това число и съглашение за неустойка, както и основанията, обуславящи недействителност на процесния договор за кредит, в частност на клаузата по чл.

27 от договора.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже възраженията си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност оспорената клауза е валидна, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и че клаузите са индивидуално уговорени.

V. По доказателствата:

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

СЪОБЩАВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в която връзка УКАЗВА на страните, че могат в срок до първото о.с.з. да вземат становище.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, 2 че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.

УКАЗВА на „..........“ ООД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК – за служебно изготвяне на препис на отговор на искова молба за връчване на ищеца, сумата 5.10 евро по сметка на Софийски районен съд и представи в този срок доказателство, като в платежния документ е вписано основание-номера на делото, тъй като в приложенията към ОИМ липсва представен препис. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок за сумата 5.10 евро за дължима по делото държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК ще бъде осъден, на осн. чл. 77 от ГПК.

ПРЕПИС от отговора на ответника, ведно с приложенията къ мнего, да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.06.2026 г. от 09:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3