Решение № 17 от 12.02.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Враца, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500044 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по жалба на адв.А. М. и адв.П. М., като пълномощници на „СИМЕКС” ЕООД, ЕИК 106577999, представлявано от управителя С.И.А., имащо качеството на длъжник по изп.д.№ 20258990402992 по описа на ЧСИ И. Ц., с рег.№ 899 и район на действие ОС-Враца, против постановеното по същото дело Разпореждане № 3190/08.12.2025 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите разноски за адвокатско възнаграждение и начислената върху тях пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители / ТТРЗЧСИ/.

В жалбата се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно. Твърди се, че в него са изброени действия, които не са извършвани от представителя на взискателя, както и че единствените действия, извършени от него са депозиране на молба за образуване на изпълнително дело и становище по направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Навеждат се доводи, че при разрешаването на спора следва да бъде съобразено Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, съгласно което при определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спора, съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба № 1/09.07.2004 г., а възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа.

На следващо място жалбоподателят-длъжник твърди, че претендираното 1 от взискателя възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, поради липса на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, а извършеното от процесуалния му представител не надвишава горепосочените действия. Излага аргументи, че претендираният адвокатски хонорар от 1 300 лв. е и незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер от 200 лв. – за образуване на изпълнително дело, а възнагражденията по останалите точки на същата разпоредба се дължат в случаите, когато са налице две кумулативни предпоставки – извършено процесуално представителство, защита и съдействие от страна на упълномощения представител на взискателя и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането, каквито в настоящия случай не са били извършени.

Най-сетне в жалбата се навеждат доводи, че пропорционалните такси, както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, са прекомерни и следва да бъдат намалени съобразно размера на задължението. Посочва се, че пропорционалната такса по т.26 от Тарифата се събира върху материалния интерес, а разноските по изпълнението, в т.ч. претендирания адвокатски хонорар, не е част от предмета на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Според изложеното в жалбата, видно от поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е включил и разноските по изпълнението при определяне на дължимата пропорционална такса. Длъжникът се позовава на практика на СГС, според която от разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЧСИ следва, че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само върху сумите – предмет на изпълнението, които са обективирани в изпълнителния лист, тъй като именно това е материалният интерес по изпълнителното дело. Счита, че този извод се налага и от тълкуването на чл.26, вр. чл.20-25 от Тарифата. Изтъква, че адвокатският хонорар не представлява част от материалния интерес – вземането, подлежащо на изпълнение, поради което макар и да се събира, то не представлява „събрана сума“ по смисъла на т.27 ТТРЗЧСИ и върху него не следва да се начислява пропорционална такса.

Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

В срока по чл.463, ал.3, изр.1 ГПК е постъпило писмено становище от адв.О. Е., като пълномощник на взискателя „ХАРДИ-АМС” ООД, ЕИК 202678489, в което се поддържа, че подадената жалба е неоснователна, а оспореното разпореждане е правилно и законосъобразно.

В становището се посочва, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист за предаване на индивидуално определена вещ – модулна конструкция, представляваща работен цех, изграден от метално скеле и термопанели. След връчване на поканата за доброволно изпълнение е била насрочена дата за доброволно предаване на вещта, като още в този етап се е наложило активна правна защита на интереса на взискателя, тъй като предметът на изпълнението не представлява обикновена движима вещ, а сглобяема конструкция, чиято годност, комплексност и съответствие с предмета на изпълнителния лист следва да бъдат внимателно преценени. Ето защо е било поискано осигуряване присъствието на представител на кантората на съдебния изпълнител, за да се предотврати формалното предаване на вещ, която не отговаря на дължимото изпълнение. По-нататък в становището се посочва, че на насрочената дата не е било осъществено 2 доброволно предаване, поради установена обективна невъзможност за това – погиване на част от подовите панели и липса на част от стенните панели.

Взискателят счита, че при тези факти не е налице годна за предаване вещ, поради което не може да се приеме, че изпълнението е осъществено, респ. че процесуалната дейност на пълномощника на взискателя се е изчерпала с подаване на молбата за образуване. Изтъква се, че тези факти са отразени в съставения протокол и че съдебният изпълнител правилно е приел, че предстоят последващи действия, свързани с невъзможността за изпълнение и необходимост от определяне равностойността на вещта.

При така изложеното, взискателят обобщава, че адвокатската услуга по изпълнителното дело не се свежда до физическо присъствие при извършване на изпълнителния способ, а правната помощ включва подготовка, анализ на риска от неизпълнение или недължимо изпълнение, процесуални искания и становища, реакция при неуспешно доброволно изпълнение, както и защита срещу възражения и жалби на длъжника. Счита, че именно такава активна защита е осъществена и ще продължи да се осъществява, а опитът на жалбоподателя да представи делото като формално и лишено от сложност не съответства на действителното му развитие. Изтъква, че установената липса на годен за предаване обект води до усложняване на производството и до необходимост от продължаваща правна защита, поради което договореното и платено адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като прекомерно.

Взискателят счита за неоснователни и доводите срещу начисляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ върху адвокатския хонорар.

Навежда доводи, че разноските за адвокатско възнаграждение представляват необходими разноски по изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК и правилно са включени в основата за определяне на дължимата такса.

Прави искане за оставяне без уважение на частната жалба и потвърждаване на Разпореждане № 3190/08.12.2025 г. на ЧСИ И. Ц. като правилно и законосъобразно.

На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ЧСИ И. Ц. е приложила мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата.

След като се запозна с приложеното копие от изп.д.№ 20258990402992 по описа на ЧСИ И. Ц. и обсъди изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „ХАРДИАМС” ООД, подадена чрез пълномощника му адв.О. Е.. Към молбата е приложен Изпълнителен лист № 266/19.06.2025 г., издаден по гр.д.№ 2834/2024 г. по описа на РС-Враца, с който „СИМЕКС“ ЕООД е осъден да му предаде владението на следната движима вещ: модулна конструкция с размери 12/9/2,6 м.и обща площ от 108 кв.м., представляваща работен цех от метално скеле и термопанели.

С молбата е поискано ЧСИ Ц. да образува изпълнително дело за предаване на владението върху вещта и да предприеме всички необходими действия за принудително изпълнение.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00 лв. за образуване и водене на изпълнително дело.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е 3 посочено, че в двуседмичен срок следва да предаде доброволно владението на описаната в изпълнителния лист движима вещ, като ако не стори това ще бъде пристъпено към принудително изпълнение по реда на чл.521 ГПК и на 03.12.2025 г. от 11:00 часа ще бъде извършено принудително отнемане на вещта и предаването й на взискателя. В поканата е посочено също, че паричното задължение по изпълнителното дело възлиза на 1 496,80 лв., от които 1 300,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, 48,00 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, както и че на основание т.26 от Тарифата се дължи такса в размер на 148,80 лв.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 21.11.2025 г.

На 02.12.2025 г. е постъпило възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на посочените в поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар и разноски от С.И.А., в качеството му на управител на „СИМЕКС“ ЕООД. В същото се възразява и относно начина на изчисляване на пропорционалната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ.

На същата дата е депозирано и уведомление от длъжника, в което заявява, че движимата вещ се намира в разглобен вид на територията на дружеството-длъжник, като това нейно състояние е причинено от взискателя.

Посочва, че многократно е отправял покани до „ХАРДИ-АМС“ ООД за предаване на движимата вещ, но взискателят не се е явил да я получи.

Уведомява ЧСИ, че движимата вещ ще бъде изнесена пред портала на дружеството на 03.12.2025 г., което следва да се счита за доброволно предаване в указания срок за това.

На 02.12.2025 г. е постъпила и молба от взискателя „ХАРДИ-АМС“ ООД, с която уведомява ЧСИ, че ще се яви на 03.12.2025 г. в 11:00 часа на адреса на дружеството-длъжник в гр.Криводол, но тъй като при последния оглед от вещо лице е било установено, че вещта не е окомплектована и не е в състояние, годно за употреба, моли да бъде осигурен представител на кантората на съдебния изпълнител при извършване на предаването и за съставяне на надлежен протокол за удостоверяване фактическото състояние на вещта, нейното наличие и действителното й предаване на взискателя при условията на доброволно изпълнение.

От съставения Констативен протокол от 03.12.2025 г. от ПЧСИ К.Т. се установява, че управителят на дружеството-длъжник е предоставил достъп до имота, в който се съхранява движимата вещ. В присъствието на представител на взискателя е констатирано, че халето е разглобено на части, от които липсват изцяло 2 бр. стенни панели, а подовите панели са изцяло повредени и изгнили и не могат да се използват по предназначение. Взискателят е отказал да получи повредената вещ, поради което представителите на страните са уведомени, че на 09.12.2025 г. от 11:00 часа ще бъде извършено принудително предаване.

Във връзка с предстоящето принудително изпълнение ЧСИ е назначил вещо лице, което да извърши оглед на вещта за установяване състоянието й, комплектността на елементите на конструкцията и дали са налични всички модули, а ако не са – кои са липсващите такива и може ли вещта да бъде използвана по предназначение.

На 08.12.2025 г. е постъпило становище от взискателя „ХАРДИ-АМС“ ООД, чрез пълномощника му адв.О. Е., по направеното от длъжника 4 възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

С обжалваното Разпореждане № 3190/08.12.2025 г. ЧСИ Ц. се е произнесла по направените от длъжника възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и за начислената пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като е отказала да уважи същите. В мотивите са изложени в хронологичен ред извършените до момента действия по изпълнителното дело и е направено обобщение, че предвид неосъществяването на доброволно предаване на вещта, изпълнителното производство продължава да е висящо и предстоят последващи изпълнителни способи, поради което не може да бъде споделено възражението на длъжника, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Изложени са и мотиви, че направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ, като се позовава на практика на ВКС в тази насока.