Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2233 от 16.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4170/2024
Вид
Решение № 2233
Подписан
16.04.2024
В сила
16.04.2024
Състав
Жаклин Комитова, Стою Христов Згуров, Румяна Спасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2233 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20241100504170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436- чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Гаранционен фонд, ЕИК *******, с правно основание чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК против Постановление от 26.02.2024г. на съдебния изпълнител, с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на разноските, в частта им относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно, защото липсва доказателство за изплащането на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на взискателя, евентуално поради това, че то e прекомерно, при което то следва да се намали до минимума от 200 лв., а таксата по чл.26 от Тарифата да се преизчисли, като в сумата, върху която се начислява, да не се включват разноските за адвокат на взискателя.

Взискателят не е представил становище по жалбата.

В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за разноските е правилно, тъй като адвокатското възнаграждение не е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на делото, както и предвид обстоятелството, че освен да подаде молба за образуване на изпълнителното производство пълномощникът на взискателя го е упълномощил на основание чл.18 ЗЧСИ. Освен това, заявява че взискателите не могат да знаят предварително, дали вземането им ще бъде удовлетворено от длъжника в срока за доброволно изпълнение или ще е нужно 1 извършването на последващи действия от страна на процесуалният им представител, за да договорят съответното възнаграждение само по чл.10, т.1 от НМРАВ №1/2014г. По отношение на възраженията за недължимост на разноските, ЧСИ заявява, че разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК регламентира общия принцип за отговорността за разноски в изпълнителното производство - те са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените от закона случаи, каквито изключения не са налице.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените писмени доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

Видно от изложените факти в самата жалба и мотивите на ЧСИ, а и от приложените документи към изпълнителното производство, последното е било образувано по молба на взискателя И.Н., подадена чрез пълномощника му адв.П.К. на 16.02.2024г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.12.2023г. по гр.д.№441/2022г. по описа на Окръжен съд-Плевен, с който длъжникът Гаранционен фонд е осъден да заплати на И.В.Н. сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението. Към молбата е приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че взискателят е заплатил на пълномощника адв.К. адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело в размер на 650 лв. с ДДС.

На 20.02.2024г. ЧСИ е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника, като в нея е посочено, че задължението възлиза на 2000 лв. главница, 442,96 лв. законна лихва, 650 лв. –разноски за адвокатско възнаграждение и такса по т.26 в размер на 320,92 лв. Длъжникът е заплатил задължението в срока за доброволно изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е частично основателна.

Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и съобщението с изх.№05223/26.02.2024г., в което се съдържа обжалваното постановление на ЧСИ, както и до поканата за доброволно изпълнение, с която е определено задължението за пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ.

2

Съгласно чл.10, т.1 от Наредба№1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани преди изтичането на срока за доброволно изпълнение, като правната защита и съдействие, предоставени от адвоката на взискателя, са се изчерпали с образуване на делото. Предвид това, а и предвид решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение, посочено в представения договор за правна защита и съдействие, приложен в изпълнителното дело в размер на 650 лв., се явява прекомерно и то следва да бъде редуцирано до 200 лв. Поради обстоятелството, че не са представени доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС това възнаграждение не следва да бъде присъждано с данък добавена стойност.

Следва да се посочи по повод изложеното в мотивите на ЧСИ, че действително взискателят не може да знае предварително как ще се развие изпълнителното производство, но начинът по който то действително се е развило не може да бъде без значение за определянето на дължимите от длъжника разноски по делото и именно затова е налице възможността, след като тези обстоятелства се съобразят, разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени като прекомерни.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ също са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) се включват и разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от чл.79, ал.1 ГПК, като тези разноски са за сметка на длъжника. Тези разноски се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, и следва да се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист – 1442,96 лв. плюс адвокатското възнаграждение от 200 лв., или общо 1642,96 и размерът й е 151,44 лв. или 181,73 лв. с ДДС. Обжалваното разпореждане следва да се отмени за разликата от 320,92 лв. до действително дължимия размер от 181,73 лв. с ДДС.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото в настоящото производство, които възлизат на 125 лв., от които 25 лв. за внесена държавна такса и 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ЧЖ, VI-A състав, 3

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Постановление за разноски на съдебния изпълнител, представляващо съобщение с изх.№05223/26.02.2024г. и покана за доброволно изпълнение с изх.№04732/19.02.2024г. по изп.дело № 20248500400073 по описа на ЧСИ А.Б., рег.№ 850 съгласно регистъра на КЧСИ, относно разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за размера от над 200 лв. до определения от 650 лв. и за размера от над 181,73 лв. с ДДС до 320,92 лв. с ДДС- разноски за дължими пропорционални такси, като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя - сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на дължимите такси от длъжника по т.26 от ТТРЗЧСИ – сумата от 181,73 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА И.В.Н., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК ******* сумата от 125 лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4