Решение № 438 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

И.а Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от И.а Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500458 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 100635/02.12.2025г. по регистратурата на ВРС подадена от М. Р. А. и А. И. А., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 3900/04.11.2025г. постановено по гр.д. № 4051/2024г. по описа на ВРС, 48-ми състав, В ЧАСТТА, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от жалбоподателите срещу Община Долни чифлик отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че Община Долни чифлик не е собственик на поземлен имот, в гр.Долни чифлик, с идентификатор №*** по КККР, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-227/01.12.2022г. на изп.директор на АГКК, с площ от 521 кв.м., находящ се в гр. Долни чифлик, община Долни чифлик, област Варна, при граници: ***,***,***,***,***,***,***.

Въззивниците – М. А. и А. А., чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и необоснованост съобразно събраните по делото доказателства. Считат, че решението е постановено при нарушение на материалния закон в следствие на което е отхвърлен иск за собственост при доказани твърдения на ищците, че са собственици въз основа на давностно владение.

Твърдят също, че е допуснато и процесуално нарушение, като е бил поискан разпит на двама свидетели, а съдът е допуснал и разпитал само един свидетел. Оспорват извода на съда, че процесният имот е бил безстопанствен като предпоставка за придобиването му от 1 държавата. Излагат, че преценката за безстопанственост на имота е следвало да се направи към момента на съставяне на АЧОС от 2024г., а към този момент е имало записи за собственици. Отделно от това се позовават и на извършеното от наследодателя на ищците деклариране на имота пред органите на общинската администрация от 1998г., както и на установеното от свидетелските показания, че семейството на ищците са построили сградата в имота и са живели там постоянно от 1975г. и до настоящия момент. Посочват, че посоченото в АЧОС основание за издаването му е чл.59, ал.1 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗОС, а липсват доказателства имотът да е бил държавна собственост. Считат, че дори да се приеме, че имотът е бил държавна, а след това и общинска собственост, то наследодателят на ищците и те самите са упражнявали по отношение на него фактическа власт с намерение за своене повече от 50 години и са го придобили по давност. Молят първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община Долни чифлик, представлявана от кмета, с който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната от М. А. и А. А. част. Счита, че в хода на производството е установено по категоричен начин, че процесният имот е бил държавна собственост, преминала на основание § 42 от ПЗР на ЗОС в собственост на община Долни чифлик. Посочва, че преди 1944г. имотът е бил държавна собственост, а през 1948г. е приет ЗДИ, според който държавни са всички имоти, които не принадлежат на кооперациите, на физически или юридически лица. В чл.6 от ЗС, в редакцията от 1951г. също е предвидено, че имотите, които нямат друг собственик са държавни, а на основание на приетия през 1999г. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е станал общинска собственост по силата на закона, доколкото отреденият за него УПИ XVIII в кв.71 е бил предназначен за „жилищно строителство“. Твърди, че и към момента на актуването му през 2024г. за същия отново не е имало вписан собственик.

Излага, че липсват доказателства собствеността да се е трансформирала от държавна в частна, за да е могло процесният имот да бъде придобит по давност, а отделно от това, че в периода след 1996г. е действала забраната на чл.86 от ЗС за придобиването му по давност.

Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.

Подадена е и втора ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, с вх.№ 105518/18.12.2025г. по регистратурата на ВРС от Община Долни чифлик, чрез процесуалния им представител срещу Решение № 3900/04.11.2025г. постановено по гр.д. № 4051/2024г. по описа на ВРС, 48-ми състав, В ЧАСТТА, с която съдът Е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Р. А. и А. И. А., че Община Долни чифлик, представлявана от кмета не е собственик на жилищна сграда, в гр.Долни чифлик, с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 75 кв.м. на един етаж, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-227/01.12.2022г., на основание чл.124 от ГПК.

Въззивникът Община Долни чифлик счита, че първоинстанционния съд правилно е 2 достигнал до извод, че поземления имот с ид. *** по Кадастралната карта, в който е построена процесната сграда с ид. ***.1 е общинска собственост, а от там, на основание чл.92 от ЗС такава се явява и сградата. Излага становище за неправилност на изводите на съда, че след като сградата не е била актувана с АЧОС от 2024г., то същата не принадлежи на общината. Посочва, че действително е отстъпвано право на строеж върху държавна земя за части от имотите, които понастоящем формират процесния имот, но липсват доказателства именно процесната сграда да е построена въз основа на учредено право на строеж. Счита, че е налице хипотезата на изграждане на сграда в чужд имот без признато от държавата право на строеж, поради което по силата на приращението собственикът на земята е станал собственик и на построеното. Счита за неприложим режима на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места /обн. в ДВ бр.90/09.11.1956г./, доколкото разпоредбите му касаят заварени строежи, а не такива, които ще се изграждат занапред, каквато е процесната сграда построена в периода от 1963г. – 1985г. На това основание моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявеният иск за отричане на правото на собственост на общината по отношение на сградата с ид. ***.1 по Кадастралната карта да бъде отхвърлен. Претендира за присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – М. А. и А. А., чрез процесуалния им представител. Считат жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Излагат, че възражението за придобиване на процесната сграда на основание чл.92 от ЗС, а именно по приращение е въведено едва с въззивната жалба и за него е налице преклузия и недопустимост. Посочва, че в отговора на исковата молба не е предприето оспорване на правото на собственост на ищците по отношение на сградата, а и самият АОС № 2191/18.01.2024г. касае само поземления имот.

Поддържат се заявените възражения, че и поземления имот и сградата не са били безстопанствени, били са декларирани за нуждите на данъчното облагане през 1998г., което следва да се възприеме като публично оповестяване на намерението за своене на имота – земя и сграда. В следствие на приетата декларация, в продължение на повече от 25 години общината е възприемала имота като частен, приемала е плащанията за него, което ведно със събраните гласни доказателства считат, че обуславя положителен извод за давностенето на имота. Посочва, че липсата на актове за отстъпено право на строеж по отношение на процесната сграда показва именно, че ищците са владяли поземления имот за себе си като собственици, а не като суперфициари. Излагат също, че дори да се приеме, че поземленият имот е общинска собственост, то няма пречка правото на собственост по отношение на жилищната сграда да се придобие отделно от правото на собственост върху земята. Молят жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат изложените доводи. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като 3 процесуалния представител на Община Долни чифлик заявява възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, предвид липсата на съществена фактическа и правна сложност на спора и приключване на разглеждането му във въззивната фаза в рамките на едно съдебно заседание.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите възражения съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от ищците М. Р. А. и А. И.

А. срещу Община Долни чифлик обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот с ид. *** по Кадастралната карта, с площ от 521 кв.м., идентичен с УПИ XVIII в квартал 71, находящ се в гр.Долни Чифлик, област Варна, както и на построената с него жилищна сграда с ид. ***.1 със застроена площ от 75 кв.м. на един етаж, при граници: ***,***,***,***,***,***,***.

В исковата молба ищците М. Р. А. и А. И. А. твърдят, че са наследници на И.А.И., починал на ***г. съответно негова съпруга и дъщеря. През 1975г. съпругата заедно с покойния И.А.И., закупили недвижим имот - земя и сграда в гр.Долни чифлик, на ул. „23 С.“ ***, представляващ поземлен имот с ид. *** с площ от 521 кв.м. и построената в него жилищна сграда с идентификатор № ***.1 със застоена площ от 75 кв.м. Твърдят, че от тогава и до настоящия момент живеят в тази къща, дострояват я и задоволяват с нея жилищните нужди на семейството. Излагат, че за имота има открити партиди за ток и вода на името на техния наследодател, заплащат данъци по партида открита през 1998г., а имотът е ограден с ограда от дървени прътове и телена мрежа, поставена от тях, а откъм улицата - с бетонни блокчета. Твърдят, че владението упражнявано от първата ищца и наследодателя им е продължило повече от 10 години, било е непрекъснато, явно, трайно и не е смущавано.

Сочат, че през 2023г. инициирали процедура по снабдяване с документ за собственост нотариален акт по обстоятелствена проверка, но от Община Долни чифлик им издали удостоверение № ОС - ПНИ/27.10.2023г., в което било вписано, че ПИ с ид. *** с площ от 521 кв.м., идентичен с УПИ XVIII от квартал 71, ведно с построената с него жилищна сграда с ид.***.1 са общинска собственост. Оспорват община Долни чифлик, както и Държавата някога да са били собственици на имотите, предвид на това, че до 1975г. същите са били собствени на А.Е., а след този момент са владяни трайно от ищците и наследодателя им.

Молят да бъдат уважени предявените искове, като бъде прието за установено, че ответникът Община Долни чифлик не е собственик на имотите – поземлен имот и сграда.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Община Долни чифлик, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че за ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на Долни чифлик е съставен акт за частна общинска собственост АЧОС №2191/18.01.2024г. на основание чл.59, ал.1 от ЗОС, както и §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Твърди, че актът е издаден законосъобразно, от компетентен орган и удостоверява право на собственост на общината по отношение на процесния имот. Оспорва твърденията 4 на ищците, че имотът е бил владян от 1975г. до настоящия момент с намерение за своене и е придобит по давност, поради това, че още преди 09.09.1944г. е бил държавна собственост по силата на нормата на чл.3 от ЗДИ от 1948г. /отм./, според която държавни имоти са всички придобити от държавата, така и имотите, които не принадлежат на кооперациите, на физически или юридически лица, т.е такива които не принадлежат никому. Посочва се, че процесният имот е част от ПИ 370 и от ПИ 367 в кв.71, като за ПИ 370, както и за отредения за него УПИ XVIII, няма вписан собственик в разписния лист към плана от 1985г.