Решение № 423 от 30.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330109036 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Л. Н., ЕГН **********, против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 1129,33 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за отопление за периода от м. 11.2024 г. до м. 04.2025 г., включително, касаеща обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН ***, кл. № ***, формирана от начислени суми, обективирани в издадени от ответника фактури, както следва: фактура № ***/*** г., в която е обективирана стойност от 236,71 лева с вкл. ДДС за топлинна енергия за отопление на имота; фактура № ***/*** г., в която е обективирана стойност от 277,79 лева с вкл. ДДС за топлинна енергия за отопление на имота; фактура № ***/*** г., в която е обективирана стойност от 364,51 лева с вкл. ДДС за топлинна енергия за отопление на имота; фактура № **********/*** г., в която е обективирана стойност от 122,06 лева с вкл. ДДС за топлинна енергия за отопление на имота; фактура № ***/*** г., в която е обективирана стойност от 128,26 лева с вкл.

ДДС за топлинна енергия за отопление на имота.

В исковата молба се твърди, че от *** г. ищецът е собственик на жилище, находящо се в ***, което е топлофицирано, като предходният собственик е бил в договорни правоотношения с топлоснабдителното дружество – ответник. До този 1 момент обектът с ИТН *** бил отопляван по договори, сключени при условие за сезонно отчитане на потреблението, тоест чрез прогнозни месечни плащания, отчитане и изготвяне на т. нар. „изравнителна сметка“ след края на сезона. За целта на всички радиатори в процесния имот били монтирани индивидуални разпределителни устройства, които били в изправност. Топлинният счетоводител „Далсия“ ООД (с предходно наименование „Бруната“ ООД), отчитащ потреблението, бил уведомен от наследниците на предходния собственик още преди ищецът да придобие собствеността върху апартамента, че жилището не се обитава, поради което ще следва да се начисляват за него само суми за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия, а не такива за консумирана в самото жилище. Ищецът поддържа, че след придобиването на имота, партидата е сменена на негово име. Посочва, че въпреки тези обстоятелства, за периода от м. 11.2024 г. до м. 04.2025 г., включително, топлинният счетоводител подавал суми със съдържащи се в тях количества потребена топлинна енергия, като това продължило дори след като ищецът отново уведомил топлинния счетоводител, че жилището не се обитава. В резултат на това се твърди, че са начислени суми за консумирана топлинна енергия в общ размер от 1129,33 лева, която сума ищецът счита, че не дължи, тъй като поддържа, че такава в жилището не е била потребявана. Предвид изложеното е направено искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите за топлинна енергия за отопление по описаните и издадени фактури за процесния период. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с който е взето становище за неоснователност на иска.

Не се оспорва наличието на правоотношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия. В проведеното на 26.09.2025 г. първо открито съдебно заседание по делото ответникът поддържа становището, че ако не се ползва топлинна енергия, то съответните измервателни уреди трябва да са с нулеви показания. Във връзка с начисленията на топлинна енергия счита, че Законът за енергетиката изисква не уведомление до топлинния счетоводител дали имотът се ползва или не се ползва, а отчитането на топлинната енергия със съответните измервателни уреди. Твърди, че през исковия период ищецът не е ползвал измервателни уреди от същия модел и тип, които са използвани от фирмата за дялово разпределение. Поддържа, че е налице ползване на топлинна енергия без измервателни уреди, при която хипотеза Наредбата за топлоснабдяването предвижда служебни начисления на топлинна енергия. Счита, че в конкретния случай дяловото разпределение на топлинна енергия в имота на ищеца е извършено правилно. Претендира разноски по делото.

В отговора на исковата молба от ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е направено искане за привличане на топлинния счетоводител „Далсия“ ООД, като трето лице – помагач на негова страна.

2

С Определение № 9447/22.07.2025 г., постановено по гр. д. № 9036/2025 г., по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с., е допуснато привличане на „Далсия“ ООД, ЕИК 041029500, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, бул.

„Братя Бъкстон“ № 85, в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника.

От третото лице – помагач „Далсия“ ООД не е постъпило становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на допустимостта на настоящото производство и правния интерес на ищеца: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, който съдът счита за допустим. Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. В конкретния случай е налице правен интерес от търсената защита, тъй като ответникът оспорва иска за вземането, което ищецът претендира, че не съществува, като последният има интерес да установи размера на задължението си по създаденото с ответника правоотношение, доколкото между страните съществува спор по този въпрос. Ищецът твърди, че не е потребил топлинна енергия в обема, посочен в издадените фактури за процесния период и той не разполага с друг вид защита на правата си – от него не може да се иска да плати цената за оспорените количества, начислени му с фактурите, след което да иска възстановяване на надвнесени суми. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – Решение № 60215/15.07.2022 г. по гр. д. № 3616/2020 г., по описа на ВКС, IV г. о.; Определение № 311/26.05.2009 г. по ч. т. д. № 272/2009 г., по описа на ВКС, II т. о. Допълнително следва да се посочи, че от прочита на приетата по делото покана за доброволно плащане с изходящ номер на ответното дружество от 08.10.2025 г. (лист 102), адресирана до ищеца, се изяснява, че ответникът е обективирал спрямо ищеца С. Н. изявление за дължимост на сума в размер от 1129,33 лева. Използваните от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД в поканата за доброволно плащане езикови формулировки („…Бихме желали да Ви информираме, че към 08.10.2025 г. за клиент, с клиентски номер ***, с ИТН ***, с място на потребление ***, са налице неплатени суми по фактури с изтекъл падеж, за консумирана топлинна енергия на стойност 1129,33 лв.….; „За да избегнете предвидената в закона съдебна процедура, както и разноските, свързани с евентуален съдебен процес, е необходимо да заплатите задължението си до 24.10.2025 г.“), налагат категоричния извод, че ответното дружество изисква и очаква именно от ищеца да бъде заплатена процесната сума от 1129,33 лева. От горецитираните извадки от адресираната до ищеца покана за доброволно плащане е явно, че ответникът счита, че ищецът дължи суми за 3 консумирана топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. ***, с ИТН ***, клиентски № *** и не счита задължението за изпълнено. Съобразно изложеното, съдът намира, че ищецът е обосновал правния си интерес от иницииране на настоящото производство.

Предявеният отрицателен установителен иск предпоставя, че ответникът следва да докаже съществуване в негова полза на вземане срещу ищеца, като установи основанието за вземането си и конкретния му размер, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу неговото съществуване.

Няма спор между страните, че ищецът С. Л. Н. е клиент на ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД по партида с клиентски № ***, като потребител на топлинна енергия в процесния период от м. 11.2024 г. до м. 04.2025 г. за недвижим имот, находящ се в ***, с ИТН ***. Страните не спорят, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че за имота на ищеца са начислени стойности за топлинна енергия, обективирани във фактури, както следва: фактура № ***/*** г., в която е обективирана стойност от 236,71 лева с вкл. ДДС за топлинна енергия за отопление на имота; фактура № ***/*** г., в която е обективирана стойност от 277,79 лева с вкл. ДДС за топлинна енергия за отопление на имота; фактура № ***/*** г., в която е обективирана стойност от 364,51 лева с вкл. ДДС за топлинна енергия за отопление на имота; фактура № **********/*** г., в която е обективирана стойност от 122,06 лева с вкл. ДДС за топлинна енергия за отопление на имота; фактура № ***/*** г., в която е обективирана стойност от 128,26 лева с вкл. ДДС за топлинна енергия за отопление на имота. Ищецът не оспорва факта, че дължи заплащане на начислените му суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за услуга за дялово разпределение. Оспорва обаче дължимостта на сума в общ размер от 1129,33 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за отопление за периода м. 11.2024 г. – м. 04.2025 г., като поддържа, че в посочения период не е потребявана топлинна енергия, тъй като имотът е бил необитаем.

Ответникът претендира сумата от 1129,33 лева, като твърди, че същата е формирана на база служебно начислявани стойности на топлинна енергия и при изпълнен фактически състав за служебно начисляване.

Спорен между страните по делото е въпросът дали са били налице предпоставки за служебно начисляване в процесния период на стойности за топлинна енергия за отопление за имота на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

В чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването е 4 посочено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В конкретния случай дружеството, осъществяващо услугата дялово разпределение е „Далсия“ ООД (с предходно наименование „Бруната“ ООД), което е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответното дружество в настоящото производство. Между страните няма спор, че именно „Далсия“ ООД е топлинният счетоводител, извършващ дялово разпределение в сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ищеца.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице В. Ш., се установява, че през процесния период м. 11.2024 г. – м. 04.2025 г. абонатната станция, обслужваща жилищната сграда в *** е работила, като е подавала топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и отопление. Посочено е, че топлинното счетоводство на сградата – етажна собственост се води от „Далсия“ ООД (с предходно наименование „Бруната“ ООД). Всички 5 бр. отоплителни тела – тип радиатор в имота на ищеца са присъединени към топлопреносната мрежа в сградата. Експертът е констатирал, че към момента на огледа (09.09.2025 г.), на всички отоплителни тела са монтирани индивидуални разпределителни устройства (ИРУ) за дистанционно отчитане на изразходваното количество топлинна енергия за отопление.