Решение № 73 от 09.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Ловеч, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500133 по описа за 2026 година

Постъпила е жалба от Д. Н. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Ловеч, обл.Ловеч, ул."******" №32, чрез адв. Д. Д. Н.-ЛАК, гр.Ловеч, ул. „****" №1, тел:*****, срещу действия на ЧСИ В. П., рег.№879 на КЧСИ, район на действие ОС – Ловеч. Изтъква, че Д. П. е длъжник по изпълнително дело № 20258310402602 по описа на ЧСИ В. П., с взискател Община Ловеч, образувано на 07.11.2025 г. за сумата от 72,79 /седемдесет и два лева и 79 ст./ лева -главница и 28,75 лева - законна лихви към 05.11.2025г. - или общо 101,54 лева - лихви и данък недвижими имоти и такса битови отпадъци до 05.11.2025г. Сочи, че преди изпращането на покана за доброволно изпълнение били наложени запори на 19.01.2026г. върху банковите сметки на жалбоподателката в пет банкови институции и върху притежаваните от нея три броя МПС. Счита, че е налице несъразмерност на наложените запори с размера на дълга. Изтъква ,че на 21.01.2025г. установила наличието на запори върху банковите си сметки до размера на сумата от по 765,70 лв., като на същия ден са й били връчени покани по две изпълнителни дела, на упълномощено от нея лице в кантората на ЧСИ. Излага, че от получените показани е установила , че размера на дълга и по двете дела се е формирал, както следва: 72,79 /седемдесет и два лева и 79 ст./ лева - главница, 28,75 лева - законна лихви към 05.11.2025г. , ведно със законната лихва върху нея, начиная 06.11.2025г., която към 29.12.2025г. била в размер на 1,46 лева, 610,75 /шестстотин и десет лева и 75ст./ лева -неолихвяема сума /съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси по Тарифата към ЗЧСИ, включително и такса по т.26, която към момента била 19,17 лева, 32,78 /тридесет и два лева и 78 ст./ лева - присъединени публични 1 задължения. Сочи, че сумите е заплатила директно по сметката на взискателя, видно от приходна квитанция № 61030697281/21.11.2025г. и Приходна квитанция № 61030697282/21.11.2025г., , като част от задълженията по процесното ИД, възлизаща в размер на 41, 38 /четиридесет и един лева и 38ст./ лева, представляващи данък МПС за л.а. с ДК № ОВ 88 68 АМ и т.а. с ДК № OB 5668ВА са били заплатени в брой на взискателя през месец ноември 2025г., ведно със законната лихва върху тях към датата на плащането. Излага, че , задължението за данък сгради и такса смет за 2020г. за недвижим имот, находящ се в гр. Ловеч, обл.Ловеч, ул."******" №32 възлизащи в размер на 31,34 /тридесет и един лева и 34 ст./лева също е била заплатена чрез „Изи Пей". Изтъква, че на 26.01.2026г. е било заплатено и задължението към НОИ възлизащо в общ размер на 22,42 /двадесет и две евро и 42 цента/ евро /43,85 лева/, за което бил присъединен НАП, като взискател по делото. Счита ,че е налице злоупотреба с право от страна на взискателя Община Ловеч и от страна на ЧСИ, при начисляване на такси и разноски. Освен това изтъква ,че Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК № АУЗД610300000723/10.04.2025г., не е й бил редовно връчен, а при посещение на място в Община Ловеч не й е било съобщено, че дължи данък сгради и такса битови отпадъци. Излага ,че доброволно е извършила плащанията, поради което не е било необходимо необходимо прилагането на процесуална репресия с такъв интензитет и размер. В тази връзка сочи т. 2 от T P № 3/10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 година, ОСГТК. Изтъква ,че в чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ и са за сметка на длъжника, който отговаря само за разноските за приложените изпълнителни способи. Счита, че проучване на имущественото състояние, налагането на запори и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, подготвят изпълнението и поради това таксите за тях не се дължат от длъжника. Сочи, че преди да изтече срокът за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител не е длъжен да предприема извършване на действия по принудително изпълнение, а длъжникът не следва да бъде лишен от възможността да изпълни задължението в срока за доброволно изпълнение, с което да се освободи от отговорност за разноски на взискателя по водене на изпълнителното дело.

Излага, че със запориране на сметката ЧСИ я е лишил от възможност да погаси лично дълга си в дадения от закона четиринадесетдневен срок. Счита, че е начислил такси по изпълнителното дело за действия, от които не е имало нужда.В тази връзка сочи мотивите към т. 5 от TP № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г,, ОСГТК. Изтъква, че при погасяване в срока за доброволно изпълнение дължимите от длъжника обикновени такси са само за образуване на изпълнителното производство - 24 лв. (такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ), за изпращане на покана за 2 доброволно изпълнение - 24 лв. (такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ), общо - 48 лв. с ДДС, към която следва да се прибави и пропорционалната такса върху размера на събраната сума. В частта, с която са начислени обикновени такси за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника по т. 2 от ТТРЗЧСИ, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа по т.4 от ТТРЗЧСИ, и за налагане на запори по т. 9 от ТТРЗЧСИ, както и за начислени допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, счита, че постановлението за разноски следва да бъде отменено.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени Постановление от 29.12.2025г. по ИД № 20258310402602 на ЧСИ, като незаконосъобразно и за осъди община Ловеч, ЕИК 000291591 да заплати адвокатски хонорар, както и сторените от нея разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор от Община Ловеч. Излагат, че АУЗД №61030000723-1/10.04.2025г. е изпратен за връчване на посоченият в Национална база данни като постоянен и настоящ адрес -гр. Ловеч, ул. ****** № 32.

Изтъкват, че след две посещения на 11.04.2025г. и 24.04.2025г. куриерът връчващ пратката я е върнал като „Непотърсена". Посочват, че съгласно чл.32 от ДОПК съставеното съобщение е, било поставено на табло в сградата на Община Ловеч и качено на интернет страницата на Община Ловеч под №742/14.05.2025г. Излагат, че след изтичане на 14-дневеният срок на основание чл.32,ал.6 от ДОПК съответният акт се счита за редовно връчен. Изтъкват ,че вземането е било изяло удовлетворено и изпълнителното дело е било прекратено от страна на взискателя.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., рег. № 879 с район на действие окръжен съд – гр. Ловеч. Излага ,че въз основа на постъпила молба от Община Ловеч, въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД61030000723-1/10.04.2025 г. по описа на Дирекция "Местни приходи", е било образувано изпълнително дело № 20258790402602 срещу Д. Н. П. с ЕГН **********. Сочи, че с молба вх. № 152607/07.11.2025 г. Община Ловеч е възложила правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ П.. Изтъква, че след получени справки от направеното имуществено проучване на длъжника е била изготвена Покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх. № 55386/29.12.2025 г., наложени били запори на банкови сметки и притежаваните от нея МПС. В Поканата за доброволно изпълнение подробно са били обективирани дължимите суми: главница в размер на 72.79 лв.. ведно със законната лихва върху нея от 06.11.2025 г.. която към дата 29.12.2025 г. е била 1.46 лв., неолихвяема сума в размер на 610.75 лв.. включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси по прекратяването на изпълнителното производство, включително следващата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС, която към дата 29.12.2025 г. била в размер на 19.17 лв. Изтъква, че в неолихвяемата сума са включени претендираната лихва за забава от взискателя, както 3 и всички такси и разноски, които са направени с оглед имущественото проучване, връчването на поканата и налагането на обезпечителни мерки, за които съдебния изпълнител е съставил 2 броя Постановление за приемане на разноски, находящи се на лист № 8 и лист № 38. Сочи, че съгласно чл. 79 ал.1 т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Изтъква ,че съгласно чл. 78. ал. 1 и чл. 79, ал.

1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, съобразно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, а за събирането им се изготвя сметка. Сочи, че когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати, от последния се събират както дължимите от взискателя авансови такси, които може да не са заплатени предварително за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Излага ,че след налагане на запорите на банковите сметки по делото е постъпила сума покриваща изцяло задължението и дължимите такси, в размер на 613.45 €, порди което не са извършвани последващи изпълнителни действия, а сумата е задържана по сметка на ЧСИ В. П.. Изтъква, че изпълнителното дело е образувано за задължения от 2020 и 2024 г., поради което длъжникът е разполагал с време да ги погаси доброволно, но не го е сторил. Цитира съдебна практика - Решение № 640/04.10.2010 г. на Върховен Касационен съд, с което е потвърдено Решение № 1240 от 04.09.2026 г. по гр.д. № 2760/2006 г. на Софийски градски съд, Решение № 859 от 14.05.2007 г. по гр.д. № 897/2007 г. на Пловдивски окръжен съд и Решение № 895 от 18.05.2007 г. по гр. 896/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, съгласно която се приема, че такса по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители се дължи по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител. Счита ,че че дължимите такси и разноски не следва да се възстановяват или намаляват.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да остави без уважение, като неоснователна жалба с вх. № 12234/29.01.2026 г. от Д. Н. П. с ЕГН **********, чрез адв. Д. Н..

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, приема че същата е подадена от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване акт /разноски по изпълнението/. Поканата за доброволно изпълнение е получена на 22.01.2026 г. от упълномощено от длъжника лице. По отношение на Постановлението за разноски от 29.12.2025 г., от вложените в изпълнителното дело документи не става ясно дали и на коя дата същото е сведено до знанието на длъжника. Въззивната жалба е подадена на 29.01.2026 г. При това положение съдът приема, че жалбата е подадена в предвидения от закона срок и компетентен да разгледа същата е Ловешкия окръжен съд.

4

От приложените към делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното:

Изпълнително дело №2602/2025 г. по описа на ЧСИ В. П. е било образувано на 07.11.2025 г. по молба на Община Ловеч /взискател/ срещу Д. Н. П. с ЕГН ********** /длъжник/, въз основа на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК

№АУЗД61030000723/10.04.2025 г., за събиране на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имот, находящ се в град Ловеч, ул. „******“ №32, както и данък върху превозните средства за лек автомобил с рег.№ОВ5668ВА, в общ размер на 101.54 лева /51.92 евро/, от които: главница 72.79 /37.22 евро/ лева и законна лихва към 05.11.2025 г. в размер на 28.75 лева /14.70 евро/./л. 4 изпълнителното дело/ На осн. чл.

458 от ГПК, по делото е присъединено вземане на държавата в размер на 32.78 лева, въз основа на Удостоверение изх.№110372505108298/17.11.2025 г., издадено от ТД на НАП/л. 12 от изпълнителното дело/.

На 17.11.2025 г., съдебният изпълнител с постановление за разноски е приел разноски в размер на 108 лева по изпълнителното дело, от които 24 лева по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 60 лева по т. 2 от ТТРЗЧСИ и 24 лева по т. 5 от ТТРЗЧСИ/л. 8 от изпълнителното дело/.