Решение № 1082 от 19.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000502588 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3998 от 3 юли 2024г. по гр. д. № 8722/2023г. Софийски градски съд, І ГО, 26 състав, е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Т. К. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, ЖК ***, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, дължи на Й. Р. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, ЖК ***, вх.*, ет. *, ап.*, сумата 50 000 лева – парична сума, поета за плащане по запис на заповед от 02.04.2020г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 10.03.2023г. по ч. гр. д. № 11197/2023г. на СРС, 70 състав; осъдил Т. К. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, ЖК ***, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на Й. Р. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, ЖК ***, вх.*, ет. *, ап.*, сумата от 2 200 лева – разноски в заповедното производство, както и 5 005.64 лева – разноски в исковото производство.

Оставил без уважение молбата на Т. К. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, ЖК ***, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за присъждане на разноски по делото.

1

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Т. К. М. срещу решението по гр. д. № 8722/2023г. на СГС, ГО, 26 състав. С доводи за неправилност на акта поради непроизнасяне по възражението му – допустимо ли е менителничното правоотношение да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица, - като в случая било установено каузално правоотношение по договор за заем със заематели освен жалбоподателят „лично“, така и „като управител на ЕООД“ и следвало да се приеме, че вземането по записа на заповед не съществува, тъй като волята на издателя не е била да се задължи към поемателя, а да гарантира вземане към други лица и доколкото гаранционно- обезпечителната цел на ценната книга не може да се реализира, задължението по нея се явявало лишено от основание, - както и поради липса на доказателства за предявяване за плащане на записа на заповед, жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и вместо това отхвърляне на иска.

Й. Р. Ц. е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата.

С доводи, че по делото е установено, че записът на заповед е валиден, предявен за плащане и, че е налице неизпълнение по каузалното правоотношение от страна на ответника, иска обжалваното решение да се потвърди.

За да постанови обжалваното решение СГС е приел, възприемайки и заключението съдебно-почерковата експертиза, че представеният запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение, е валиден; и тъй като ответникът не е доказал възражението си, че ценната книга е издадена по повод наведена от него кауза, обратно, ищецът е доказал, че е издаден по договор за заем, невърнат на заемодателя – поемател по записа на заповед, то предявеният иск за признаване съществуването на изискуемо менителнично задължение е основателен.

Софийски апелативен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, приема същото за валидно и допустимо. В рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, и съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, по съществото на спора с оглед доводите, наведени в срока за въззивно обжалване, съотв. насрещните доводи, и относимите императивни норми на материалния закон, за чието приложение 2 следи и служебно, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 , ал. 1 ГПК - пряк менителничен иск. В исковата молба ищецът не е въвел твърдение, основано на каузално правоотношение. Ищецът е въвел кауза - договор за заем, във връзка с който е издадена ценната книга, вземането по която е предмет на иска, - във връзка с възражението на ответника, че ищецът не му е предоставил заем нито на него лично, нито на дружеството, на чийто капитал е едноличен собственик, - „Трис Трейд“ ЕООД, като е имало единствено обещание за заем, в случай на налагане на глоби и санкции от НАП, както и за оборотни средства, който евентуално да бъде предоставен и чрез съпругата му.

Във връзка с възражението си за невъзникнало каузално отношение ответникът е възразил още, че на 02.04.2020г. му била предложена бланка на запис на заповед, като бланковите полета не били попълнени от него и непопълнени останали „три имена и подпис на издателя“ и „запис на заповед е предявена на…“ , както и сумата, които били попълнени без съгласието му, поради което записът на заповед не му е бил и предявен. Във връзка с изложеното е възразил и, че липсва идентичност между страните по устното съглашение и по записа на заповед, поради което изпълнението на задължението по едното не би имало за правна последица погасяване на задължението по другото правоотношение, следователно волята на издателя е била не да се задължи към поемателя, а да гарантира вземане, произтичащо от устна уговорка между различни правни субекти, поради което и задължението се явявало без основание.

Действително записът на заповед поражда абстрактно правоотношение и приносителят му доказва и основанието и размера на претенцията си само с ценната книга. Макар и абстрактна сделка обаче, записът на заповед се издава заради конкретни отношения, които поначало са между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. По аргумент от указанията, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото и в този случай е само вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Следователно ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на запис на заповед, като при липса на релативни възражения (твърдения, основани на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед), към която се приравнява и общото 3 възражение на ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. Това е така, тъй като не се упражнява право на иск за вземането по каузалното правоотношение. При заявено от издателя на записа на заповед относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, той следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази хипотеза, ако кредиторът (поемател) сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което според него е издаден записът на заповед, ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си. При недоказване на поддържаните различни каузални правоотношения и връзката им с ценната книга то няма да има за последица отхвърляне на иска за менителничното задължение, тъй при неоснователност на защитното средство на ответника ищецът не дължи доказване на съпроводно каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга /вж. решение № 38/07.04.2015г. по т. дело № 1008/2014г., ТК , І ТО на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, цитирано и в обжалваното решение/. С оглед изложеното, при предприетата от ответника защита по същество срещу иска, представляваща оспорване на вземането с възражение, че няма сключен договор за заем и не е получавана парична сума в собственост, без противопоставяне на други възражения за несъществуване на вземането, основани на конкретно каузално правоотношение, чието доказване би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед, ищецът не е длъжен да сочи и да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, за което е издаден запис на заповед /вж. и решения по чл. 290 ГПК № 248/23.01.2015г. по т. дело № 3437/2013г., ТК , І ТО на ВКС;

№ 17 от 16.02.2015г. по т. дело № 116/2014г., ТК, ІІ ТО на ВКС/. Това се извежда от правното положение на ищеца като поемател по запис на заповед, който поражда абстрактно правоотношение и приносителят му доказва, както се посочи, и основанието и размера на претенцията си само с ценната книга, като в този случай по делото не подлежат на изследване съпроводни на издаването на ценната книга каузални правоотношения. Ищецът има интерес, но не и задължение, от установяване на каузата с цел преодоляване защитата на ответника по същество срещу иска чрез навеждане на конкретни възражения-субективни менителнични възражения, каквито длъжникът може 4 да противопоставя по принцип на първия кредитор (вж. чл. 465 ТЗ).

В разглеждания случай, съобразно гореизложеното за предмета на делото, ищецът следва да докаже, че е поемател по валиден запис на заповед.

Ответникът от своя страна, в срока за отговор на исковата молба, е направил , както се посочи, възражения, че е подписал бланка на запис на заповед и част от бланковите полета останали непопълнени, попълнени впоследствие без съгласието му, както и, че между него и поемателя няма договор за заем, а е налице обещание за предоставяне на такъв на трето лице – търговско дружество. След проверка на представения запис на заповед и въззивният съд намира, че от формална страна той съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Съдът в исковото производство извършва самостоятелна преценка на валидността на ценната книга, на която се основава иска, независимо от тази, извършена от съда в заповедното производство. Така, при тази проверка и въззивният съд счете, че процесният запис на заповед, издаден на 02.04.2020г., съдържа определени реквизити, които съставляват всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 535 ТЗ. Ето защо за ответника по иска - издател на записа на заповед, който сам поема задължението да плати сумата по ценната книга, като се обвързва пряко за плащането й в определен срок, изхождайки само от формата на записа на заповед , - възниква валидно менителнично задължение въз основа на менителничния ефект, станало изискуемо на 02.10.2020г., с кредитор ищецът. След като текстът на менителничния ефект е последван от подписа на издателя /така заключението на СПЕ, изслушана по делото/, който завършва менителничното волеизявление, съдът счете, че менителничното задължение на Т. К. М. е валидно поето. По делото не се установява едностранно внасяне на промени в съдържанието на ценната книга, нито е направено обективно менителнично възражение за порок на волята при подписването на документа. Изписването на датата на предявяване на записа на заповед от друг /от поемателя, така заключението на СПЕ/, при положение че този текст е последван от подписа на издателя /също заключението на СПЕ/, не се отразява на валидността на предявяването на ценната книга и на настъпването на изискуемостта на вземането по нея /по чл. 486, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 537 ТЗ/, настъпила на вписаната дата /която кореспондира и с крайния срок за връщане на заетата сума, съгласно договора за заем, представен от ищеца, обсъден по-нататък в мотивите/.

5

Възражението с личен характер, което се свежда до възражение, че издател на записа на заповед е лице, различно от длъжника по каузалното правоотношение, поради което записът на заповед няма обезпечителна функция, е неоснователно както по принцип, така и конкретно в разглеждания случай то не отговаря на установената по делото фактическа обстановка. За да приеме, че такова възражение е неоснователно, въззивният съд възприе и разрешението, дадено в решение по чл. 290 ГПК № 60061 от 27.07.2021г. по т. д. № 232/2020г., ВКС, ТК, ІІ ТО. Съгласно обосновката към въпроса, за отговор на който е допуснато касационно обжалване, ВКС е приел, че е възможно поради абстрактния характер на менителничния документ - запис на заповед, да бъде издаден от длъжник, който не е страна по каузално правоотношение. При доказана връзка между каузалното правоотношение и записа на заповед, поетото задължение от издателя на записа на заповед е валидно. Това е така дори да не са налице поети задължения на основание каузалното правоотношение от издателя на записа на заповед или да не е поето от него задължение по гаранционно-обезпечителна сделка във връзка с каузалното правоотношение. Редовният запис на заповед установява наличие на валидно възникнало вземане за поемателя. В този случай, когато е установена връзка между записа на заповед и валидно възникнало каузално правоотношение, между поемателя по записа на заповед и трето за правоотношението по абстрактната сделка лице - длъжник по каузалното правоотношение, и приета между издателя на записа на заповед и поемателя обезпечителна връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение (със страни поемателя на запис на заповед и трето лице-длъжник по каузалното правоотношение), то погасяването на задължението по каузалното правоотношение може да има ефект върху погасяване на задължението, основано на запис на заповед. Наличието на вземане на поемателя на записа на заповед е обусловено от наличието на негово вземане в качеството му на кредитор по каузалното правоотношение. Поради това връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение е правно значима, тъй като погасяването на задължението по абстрактния документ, може да доведе до погасяване на задължението по каузалното правоотношение, и обратно. По този начин е изведен отговор на правния въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т.