Решение № 3387 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3387 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100507022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника В. С. Я. чрез адв. К.С. от САК в качеството му на особен представител срещу решение №2662 от 18.02.2025 г. постановено по гр.д. № 22847/2024 г. по описа на СРС, 177 състав, с което е уважен изцяло предявения от „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 205,41 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №2010037139 и сумата 25,00 лева – обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законна лихва върху главницата считано от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като се поддържа, че първоинстанционният съд не е кредитирал възраженията на ответника досежно липсата на резултати от връчения на водача Я. талон за кръвна проба, което е отразено в протокола за ПТП от 17.08.2020 г. Счита, че без резултати от кръвна проба исковата претенция е недоказана. Счита за неоснователно осъждането на ответника да заплати сторените обичайни разноски в размер на 25,00 лева. Моли решението да бъде отменено и в полза на ответника да се присъдят разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за правилността на обжалваното решение. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е причинил процесното ПТП и произтеклите от него вреди като е отказал да се подложи на проверка за алкохол след пристигане на органите на МВР на мястото на произшествието, поради което правилно е реализирана регресната му отговорност. Претендира присъждането на разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и 1 възраженията на страните намира следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ

За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е налице валиден договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност”, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, който управлява застрахованото МПС след употреба на алкохол или който след настъпване на произшествието е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото МПС в предявения размер, както и че е поканил ответникът да възстанови сумите. Правото на ищеца да получи плащане от деликвента предполага и установяване по безспорен и категоричен начин осъществяване на фактите от състава на деликта – виновно и противоправно действие (или бездействие) на деликвента, в резултат на което да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди за увредения като вината се предполага до доказване на противното съгласно на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докажа че е погасил задължението чрез плащане.

В случая предвид липсата на възражения в този смисъл съдът приема за безспорно между страните, установеното от първоинстанционния съд, че на 17.08.2020 г. в гр. София, на ул. „Борец“ и ул. „Овча купел“ е настъпило пътно – транспортно произшествие с участието на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. №****, управляван от В. С. Я., който при движение с несъобразена скорост се удря в спрелия пред него лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №****. Вследствие на сблъсъка на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.

№**** са причинени щети, за които при ищеца е заведена регресна претенция №2010037139. Не е спорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП - 17.08.2020 г. между ищеца и ответника е било налице валидно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в изпълнение на което ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 205,41 лева по заведената при него щета №2010037139.

За настъпилото произшествие е съставен протокол за ПТП с бл. №1759762 от 17.08.2020 г., който като официален свидетелстващ документ установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Видно от протокола виновен за настъпване на произшествието е водачът на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. №**** В. С. Я.. От страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Не е спорно по делото, а и се установява от представените документи, че по отношение на виновния водач е било взето административно отношение като му е съставен АУАН №261239/17.08.2020 г., за това че виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП като е управлявал ППС с несъобразена скорост.

Видно от протокола водачът В. С. Я. е отказал проверка за алкохол, за което му е издаден талон за изследване на кръвна проба. За отказа на водача да бъде проверен за наличието на алкохол от служителите на МВР му е взето и административно отношение, предвид съставения АУАН №261239/17.08.2020 г., потвърден с наказателно постановление №20-4332-015559/01.09.2020 г., влязло в сила на 16.09.2020 г. за това, че виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно отказал е да му бъде извършена проверка с техническо 2 средство за наличието на алкохол или наркотични вещества. С това си поведение водачът виновно се е отклонил от проверка на място, което представлява самостоятелно основание за ангажиране на отговорността му при наличие и на останалите елементи от фактическия състав на вземането на ищеца.

При това положение съдът намира, че наведените във въззивната жалба възражения, за липса на данни от кръвната проба за проба за алкохол за неоснователни. Обстоятелството, че В. С. Я. не се е подложил на медицинско изследване съгласно издадения му талон не следва да се цени в негова полза, тъй като неявяването му за изследване представлява неправомерно поведение, от което последният не може да черпи благоприятни за себе си последици.

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания касателно размера на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, както и че ответникът е получил покана да заплати сумата, представляваща регресно вземане ведно с ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева, за погасяването на която ответникът не е представил доказателства до приключване на делото пред настоящата инстанция, поради което исковата претенция е изцяло основателна в претендирания с исковата молба размер.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия, който претендира такива по представен списък по чл. 80 ГПК за заплатен депозит за особен представител за въззивното производство, за който по делото са приети доказателства и следва да му се присъди в цялост.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези за които се отхвърлят исковете следва да бъдат в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2662 от 18.02.2025 г. постановено по гр.д. № 22847/2024 г. по описа на СРС, 177 състав,

ОСЪЖДА В. С. Я. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, ет. 2 на основание чл. 78, ал. 1ГПК сумата 76,69 евро разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА В. С. Я. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 12,78 евро – държавна такса за въззивното обжалване.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4