Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 20.03.2026, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 340/2025
Вид
Решение № 50
Подписан
20.03.2026
В сила
17.04.2026
Състав
Петко Русев Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 2 · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Елин Пелин, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Галя Б. Христова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно наказателно дело № 20251820200340 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от *******, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **** област София община *****, със законен представител С.Д.К, против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504638136 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на фиша, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона, като се моли за неговата отмяна. Твърди се, че ППС е оборудвано с устройство за спътниково позициониране (УСП) - GPS тракер, чрез което предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол таксите, заплащани за движение но платената републиканска пътна мрежа.

Жалбоподателят сочи, че за МПС с регистрационен номер ****** има сключен и действащ Договор № **** „Интелигентни трафик системи“ АД за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане, а за процесната дата е платена пътна такса.

Твърди се, че в описанието на нарушението се сочи, че е налице частично плащане, като не е ясно каква част не е платена, като не са посочени конкретни данни, нито за плащането нито за остатъка. Твърди се, че наложената санкция в размер на 2500лв. е несъразмерна, а 1 разпоредбите на чл.179 ал.3б във вр. с чл.102 ал.2 от ЗДвП се намират в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Твърди се, че с решение по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В съдебното заседание жалбоподателят не се представлява.

В съдебното заседание ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юриск. Б. моли за потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен. Сочи, че същият съдържа всички изискуеми реквизити и отговаря на законосъобразно утвърденият образец, а нарушението е правилно установено и правилно квалифицирано.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

На

30.06.2021г., в

07:55 часа е установено нарушение

№

C6234264EEDF12F2E053021F160A6DBC, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ВОЛВО ФМ 7, регистрационен номер *****, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 2, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Елин Пелин, за движение по път А1 км 19+460, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 20102, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 19+460.

Във връзка с това движение на превозно средство е издаден и обжалвания електронен фиш № 8504638136, в който се сочи, че с горепосоченото ППС, собственост на жалбоподателя, е осъществено нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, поради което на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на жалбоподателя се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Представени са доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.

3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3, статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство (ППС); справка за собственост; известие за доставяне; НТУ ведно с таблица с данните за движение на ППС.

Представено е становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, според което декларираната категория в тол декларацията е за ППС с 2 техническа допустима максимална маса над 12т. с 2 оси. а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства е над 12 г. с 4 оси. Декларираната категория е по-малка от заснетата.

Според изисканата справка от ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ АД (ИТС), към момента на регистриране на нарушението на ППС с рег.№ ******, бордовото устройство е предавало данни за формиране на тол декларации, като постъпилите данни от бордовото устройство са за две оси на влекача и нула оси на ремаркето. ППС е регистрирано в системата като Камион >= 12t. Конкретният тол сегмент № 1111910723 е платен на 30.06.2021г. в 07:52 часа, който е на стойност 0.43 евро. Номер на тол декларация SDRID 2943985996612641246. Собственикът или водачът на ППС е длъжен да декларира правилно данните за превозното средство, които служат за определяне на дължимата тол такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г. Отговорност на водача е да декларира правилният брой оси на композицията от менюто на бордовото устройство, когато се движи в композиция влекач с ремарке, в противен случай ППС се регистрира като нарушител. Осите на ремаркето се въвеждат ръчно от собственика/ползвателя, чрез менюто на бордовото устройство. Бордовото устройство, асоциирано с процесното ППС, предава данни за формиране на тол декларации посредством интерфейси към централната система на АПИ. Самите тол декларации представляват технически записи, които се остойностяват автоматично отново посредством интерфейси от АПИ.

Представени са тол история и справка с предадените GNSS позиции за процесната дата.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е допустима, тъй като изхожда от лице, притежаващо процесуална легитимация. Разгледана по същество, е основателна.

Издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен.

Разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП в редакцията към датата на нарушението (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Според тази разпоредба електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Събраните доказателства, отнесени към цитираната законова разпоредба сочат, че действително издаденият фиш е съставен в нарушение на закона, доколкото с него се санкционира деяние по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а не по чл. 179, ал. 3 от същия закон. АПИ няма процесуална възможност да издава 3 електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН. Към датата на нарушението процедурата за санкциониране на нарушенията на чл.

179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия закон и повелява съставянето на АУАН - актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване на НП. Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата са изрично предвидени в закон и само при изрично очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш. В случая съдът констатира, че законодателят не е предвидил към датата на ЕФ такъв ред и следователно, издавайки електронен фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, а не АУАН и респективно наказателно постановление, е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания санкционен акт.

Едва в редакцията на текста след влизането в сила на 13.02.2024 г. се предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В този смисъл, съдът намира, че издаденият ЕФ е съставен без АПИ да е има правомощие за това.

На следващо място съдът намира обаче, че в процесния електронен фиш не са посочени всички елементи от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му, като не е посочено ясно мястото на извършване на нарушението и заплатената такса за преминаването на ППС, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Така в атакувания електронен фиш не е индивидуализиран тол сегментът, в който ППС е навлязло, без да е заплатена дължимата пътна такса. Обстоятелствата на нарушението следва да са ясно и точно посочени в електронния фиш, така че от една страна въззивникът да може да разбере вмененото му административнонаказателно обвинение и да организира защитата си срещу него, и от друга - да е ясен предметът на доказване в съдебното производство. В процесния електронен фиш липсва яснота за заплатената такса за преминаването на ППС, която се сочи, че била заплатена частично.

Самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл.

2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури - „такса за изминат участък“ означава заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното разстояние и на типа превозно средство; „ От понятието се извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и 4 на превозното средство, и на пътния участък. Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури („Директива 1999/62/ЕО“). Съгласно чл. 9а от посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 3, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от цитираната практика/. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната /решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU: C: