Определение № 836 от 12.03.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836 гр. С., 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Д. Г. Цончев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20261800500262 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр.чл.248, ал.3 от ГПК .

Подадена е частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под № .............., фирмено дело № 24/2021 г., по описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., гр. С., бул. „А. .С" № ***-*, ет. *, оф. *.*, представлявано от Д. М. М. – управител срещу определение № 449 от 15.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 73/2024 година, с което на осн.чл.248 ГПК Районен съд Своге е оставил без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на Решение № 161 от 23.09.2025 г., постановено по гр.д. № 73/2024 г., по описа на Районен съд Своге, в частта му за разноските, като в полза на същото дружество бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.

Излага оплаквания, че дори представения ДПЗС да е непрецизен, достатъчно е да обективира волеизявление на ищеца да бъде представляван безплатно, каквото и представителство е осъществено по делото, изготвен е и депозиран отговор на исковата молба и молби по хода на делото. Наред с горното счита, че регистъра на ДДС е публичен и за съда е било налице възможност да извърши служебна справка в него дали адвокатското дружество е лице регистрирано по ЗДДС.

Моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Частният въззивник е взел становище за неоснователност на частната въззивна жалба, счита я за неоснователна, излага съображения в тази насока, претендира разноски в настоящото производство в размер на 40 евро – юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите в молбата, съдът намира, че жалбата се явява основателна, поради следното:

С решение № 161 от 23.09.2025 година РС Своге е отхвърлил иска, 1 предявен от „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „И. В.“, ул. „Б.“ № **, ап. *, представлявано от управителя Б. И. Н., за признаване за установено по отношение на К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“ № **, че същият дължи на „И. Ф.“ ЕООД сумата от 50 лева - главница, представляваща част от вноска за главница в общ размер 366,67 лева с падежна дата 08.01.2022 г., съгласно Договор за предоставяне на кредит № ****** от 09.12.2021 г., за която е издадена Заповед № 423 от 16.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 694/2023 г. по описа на Районен съд Своге.

Междувременно, с писмена молба-становище от 27.11.2024 г. ищецът е оттеглил исковата молба в частта за сумата от 50 лева, представляваща част от вноска за главница в общ размер 366,67 лева с падежна дата 08.01.2022 г., което оттегляне е било допуснато с определение от 11.12.2024 година и производството по делото е било прекратено от районния съд в частта за горницата над сумата от 50 лева до 100 лева.

С решението си РС Своге е приел, че в случая не е установено основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като е счел, че съдът безспорно е обвързан от направено изявление за оказана безплатна адвокатска помощ и не дължи служебна проверка за наличие на предпоставките за предоставяне на такава, но в настоящия случай не били налице, тъй като по делото не бил представен редовен от външна страна договор за правна защита и съдействие.

Инициирано е било производството е по реда на чл. 248 от ГПК пред РС Своге по молба от 14.10.2025 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез управителя Д. М. М. - пълномощник на ответника К. К. К., с която се иска изменение на постановеното по делото решение от 23.09.2025 г. в частта му за разноските, чрез присъждане в полза на адвокатското дружество, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

С обжалваното определение № 449 от 15.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 73/2024 година, на осн.чл.248 ГПК Районен съд Своге е оставил без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на Решение № 161 от 23.09.2025 г., постановено по гр.д. № 73/2024 г., по описа на Районен съд Своге, в частта му за разноските, като в полза на същото дружество бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.

Съдът е приел от една страна, че от една страна по делото не се доказва основанието за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.2, вр.ал.1 ЗАдв., че е налице валиден ДПЗС с дата, номер на дело и изрична уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ и съдействие.

От друга страна РС Своге приема, че в случая не следва да се дължи и присъждане на ДДС в случай на определяне на безплатен адвокатски хонорар, тъй като адвокатът не бил доказал, че е регистриран по ЗДДС в публичния за това регистър.

Настоящият съдебен състав счита за основателна молбата на адвоката на първоначалния ответник за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските, тъй като видно от приложените към ОИМ вх.№ 1222 / 01.04.2024 година (л.55) и към уточнителна молба с вх.№ 4238/27.11.2024 година (л.81 – л.83) адвокат Д. М. – пълномощник на ответника К. К. К. е 2 представил по опис с надлежни дати на молбите както надлежно адвокатско пълномощно за защита и съдействие по конкретното дело с посочване на номер, година, нарочен съд, така и за извършване на конкретни действия – изготвяне на ОИМ и процесуално представителство по него, като с последваща молба с надлежна ел.дата от 26.11.2024 година, 20,15 часа е представил и Договор за правна защита и съдействие (ДПЗС), в който изрично е упоменато, че се касае за оказване на безплатна адвокатска помощ на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Представено е и писмено доказателство (проверка на ДДС номер), от което е видно, че ЕАД „Д. М.“ е регистрирано по ЗДДС.

Ирелевантно е обстоятелството, че погрешно е изписано в него пълномощие за изготвяне на искова молба, а не за отговор на такава, тъй като действителното съдържание и воля за ОИМ се установява безспорно и от всички съпътстващи доказателства, молби, описи и процесуални действия по казуса, сторени от адвоката именно по конкретното гражданско дело.

Освен това, настоящият съдебен състав приема за релевантна съдебната практика на ВКС посочена в Определение № 616 от 10.02.2025 година, на ВКС, І г.о., постановено по ч.гр.д. № 203/2025 година, според която дори непосочването в ДПЗС на основанието за оказването й не се отразява на неговата валидност, нито че е задължително ДПЗС да бъде обективиран в материализиран писмен вид, а е достатъчно изрично да бъде заявено по казуса, като съдът следва да определи размера съгл.чл.38, ал.2 ЗАдв и НВАР (опр.№ 2885 от 05.06.2025 г., на ВКС, ІІІ г.о., по ч.гр.д.№ 864/2025 г.; опр.№ 213/31.05.21 г., на ВКС по ч.т.д.№ 997/21 г.; опр.№ 50034 от 18.04.24 г., на ВКС, І т.о., по т.д.№ 332/2022 година и др.), както и че когато по делото са представени доказателства осъществяващия процесуално представителство в полза на ответника адвокат да е регистриран по ЗДДС, както в случая, върху определеното възнаграждение от съда допълнително следва да бъде присъдена и начислена и сумата в размер на 20% над основната, представляващи разноски за платено ДДС върху минималния хонорар.

((Определение № 309 от 30.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1065/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 82 от 18.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 104/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 699 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2908/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 306 от 6.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о., ТК и др. ).

Това разрешение на поставения и по настоящето дело правен въпрос се дължи на буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., според която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Отделно от изложеното вкл. логическото и систематично тълкуване на обсъжданата правна норма във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 2, т. 1 ЗДДС предпоставят същия правен извод, предвид това, че предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв ред.

Всичко изложено дотук налага извод за основателност на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, като с оглед изхода на спора следва да се присъдят такива в тежест на ищцовото дружество и в полза на процесуалния представител на първоначалния ответник, осъществил безплатна адвокатска помощ и 3 съдействие по казуса пред РС Своге.

Ето защо и на осн.чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НВАР, „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК ............ следва да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез управителя Д. М. М. пълномощник на ответника К. К. К. сумата от 204,52 евро / 400 лева + 20% ДДС = 480 лева или общо сумата от 245,42 евро с ДДС.

Същото е определено в минимален размер по НВАР, като в тази насока съдът счита, че отговаря адекватно на средната фактическа и правна сложност на казуса и е съразмерно с вида, обема и качеството на положения адвокатски т р уд . В противен случай би се стигнало до неговата неоправдана и незаслужена обезценка.

Съдът приема за неотносимо и неприложимо в тази насока решението на СЕС С-438/22 г., касателно възможността за определяне от националния съд на адвокатски хонорар под законоопределения минимум по НВАР, тъй като казусът не представлява злоупотреба с права, нито овъзмездява един и същи адвокатски труд по множество еднотипни казуси или отделни притезания за последователни, кратки падежирали периоди по едно и също вземане или кумулативно оспорване на последователни нищожни договорни клаузи с отделно съединени искове, за да се реализира подобна финансова редукция.

Отделно от горното и за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че неоснователно се явява искането в отговора частната жалба за присъждане на разноски, сторени в настоящото частно въззивно производство.

Освен поради изхода на производството, не може по принцип да се ангажира отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това, доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка на действията по неправилно определяне на разноски от съда, за чиято незаконосъобразност страните не носят вина, поради което страната не може да бъде отговорна за сторените разноски в настоящото производство.

Ето защо частната жалба следва да бъде уважена, като атакуваното определение по чл.248 ГПК бъде отменено и се измени решението на РС Своге в частта за разноските, като ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ответника сумата от 245,42 евро с дължим ДДС / 480 лева с ДДС върху присъдената сума от 204,52 евро / 400 лева - за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 73/2024 г., по описа на Районен съд Своге.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

УВАЖАВА ЧАСТНА ЖАЛБА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под № .............., фирмено дело № 24/2021 г., по описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., гр.

С., бул. „А. .С" № ***-*, ет. *, оф. *.*, представлявано от Д. М. М. – управител срещу определение № 449 от 15.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 73/2024 година, с което на осн.чл.248 ГПК Районен съд Своге е оставил без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на Решение № 161 от 23.09.2025 г., постановено по гр.д. № 73/2024 г., по описа на Районен съд Своге, в частта за разноските, КАТО ГО ОТМЕНЯ И 4