Решение № 374 от 22.12.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Добрич, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200810 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. П. Т., ЕГН **********, с адрес: град Д., ул.

„***, съдебен адрес: гр. В., ул. „***, чрез адвокат Д. Т. от Адвокатска колегия - В., срещу наказателно постановление № 1717а-52 от 02.06.2023 г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, с което на Й. П. Т., ЕГН **********, с адрес: град Д., ул. „***, за нарушение по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (чл. 218б, ал. 1 от НК), на основание чл.

218б, ал. 1 от НК е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че вмененото на жалбоподателя деяние е несъставомерно от обективна и субективна страна.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата. Защитната му позиция, поддържана в съдебно заседание се базира на оспорване на обективната и субективната съставомерност на деянието.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Навеждат се доводи, че наказателното постановление е 1 издадено при спазване на процесуалните изисквания, в съответствие с материалния закон и въз основа на постановление, с което Районна прокуратура Добрич е отказала да образува досъдебно производство. Прави се и възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

На 27.03.2023 г. в Първо РУ при ОД на МВР - Добрич постъпило сведение от С. Н. Ф., живущ в гр. Д., ул. „***, съдържащо данни за евентуално извършено престъпление. По случая е била образувана преписка с рег. № ЗМ – 262/28.03.2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, материалите по която били докладвани в Районна прокуратура Добрич. По повод постъпилите материали по преписката на Първо РУ при ОД на МВР Добрич, в Районна прокуратура Добрич е била образувана прокурорска преписка № 1252/2023 г. по описа на същата прокуратура, като е било разпоредено извършване на допълнителна проверка по случая.

С постановление от 26.05.2023 г., Районна прокуратура Добрич, Териториално отделение - Генерал Тошево, отказала да образува досъдебно производство по преписка № 1252/2023 г., като прекратила преписката.

Съгласно обстоятелствената част на постановлението, от събраните по делото доказателства се установило, че С. А. Д. и Й. П. Т. са осъществили престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК. Сочи се, че същото е предмет на административно нарушение по смисъла на чл. 218б от НК – деянието е маловажен случай на кражба (чл. 193, ал. 3 от НК), стойността на отнетото е под размера на две минимални работни заплати към момента на извършване на деянието и предметът е възстановен. Не са налични отрицателните предпоставки, визирани в закона, поради което налагането на административно наказание е допустимо.

Предвид изложеното, представителят на държавното обвинение отказал да образува досъдебно производство, като постановил препис от постановлението, ведно с материалите по преписката, да бъдат изпратени по компетентност на Началника на Първо РУ - Добрич за образуване и провеждане на административнонаказателно производство срещу С. А. Д. от гр. Д. и Й. П. Т. от гр. Д., по реда на чл. 424 във вр. с чл. 218б от НК, заради извършените престъпления, съответно по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с 2 чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). С него на Й. П. Т. е вменено нарушение по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (чл.

218б, ал. 1 от НК), като на основание чл. чл. 218б, ал. 1 от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лв.

Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган, съобразно приложената по делото заповед № 8121з-694/07.06.2021 г., съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК, за деяния по чл. 194, ал.

3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква „а“, чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

Й. П. Т. е санкциониран за това, че на 23.03.2023г., в гр. Д., по ул. „***“, в съучастие, като извършител със С. А. Д. (помагач), е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Xiomi MI 10 Lite“, на стойност 529,99 лева от владението на С. Н. Ф., без негово съгласие, с намерение противозаконно го присвои – престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 218б, ал. 1 от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева.

От събраните доказателства се установява следното:

На 23.03.2023 г., около 15:00 часа, С. Н. Ф. паркирал лекия си автомобил „*** на кръстовището, образувано от улиците „***“ и „***“, като оставил мобилния си телефон върху автомобила.

След като потеглил с автомобила си по ул. „***“, Ф. забелязал, че телефонът му пада на платното за движение. Поради натоварения пътен трафик, Ф. не могъл да преустанови движението на управлявания от него автомобил, като продължил направо, с намерение при първа възможност да завие в обратна посока, за да вземе телефона си.

3

По същото време, свидетелят С. А. Д. управлявал собствения си лек автомобил „***, като на предната дясна седалка пътувал жалбоподателят по настоящото дело - Й. П. Т.. Движейки се по ул. „***“, на кръстовището с ул.

„***“ (до паметника на ***), двамата видели на платното за движение мобилния телефон, който С. Ф. бил забравил върху автомобила си и който мобилен телефон при потеглянето бил паднал на платното за движение.

Свидетелят Д. спрял управлявания от него автомобил, Т. слязъл, взел мобилния телефон, след което се качил в автомобила и двамата продължили движението си.

Тези действия на Й. П. Т. и свидетеля С. А. Д. били заснети от охранителни камери, собственост на Община град Добрич.

За намерения телефон Т. споделил на свидетеля П. А. К., търсейки начин да намери и върне телефона на собственика му.

След като бил потърсен от органите на Първо РУ при ОД на МВР Добрич, на 30.03.2023 г., с протокол за доброволно предаване (л. 12 от преписката), Й. П. Т. предал доброволно мобилния телефон, който на същата дата бил върнат на собственика му С. Н. Ф. с разписка (л. 13 от преписката).

Видно от приложените по преписката доказателства, мобилният телефон е бил закупен на 02.11.2021 г. от магазин „***“ в гр. Д. за сумата от 529,99 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели С.

А. Д. и П. А. К., както и от приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в прокурорска преписка № 1252/2023 г. по описа на Районна прокуратура Добрич.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

Съгласно константната съдебна практика, загубената вещ не може да бъде отнета по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като, изгубвайки я, владелецът се е лишил от владението върху нея, т.е. липсва един от елементите на обективния състав на деянието – отнемането. Приема се обаче, че вещите, забравени в превозно средство, чакалня, заведения или други обществени места не се считат за загубени, тъй като лицето, забравило вещта не е прекъснало владението си върху нея, не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на такава вещ с намерението да се присвои е престъпление по чл. 194 от НК. В тази насока е и задължителната съдебна практика – Постановление № 6 от 26.ІV.1971 г. по н.д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VІІ.1987 г.), съгласно което вземането на забравена вещ в превозно транспортно средство, 4 в чакалня или друго обществено заведение с намерение да бъде присвоена е кражба.

В настоящия случай обаче процесният мобилен телефон не може да бъде предмет на кражба, тъй като с падането си на платното за движение, мобилният телефон е бил загубен от С. Н. Ф. (а не забравен), с което същият е прекъснал владението си, тъй като е бил лишен от възможността да упражни фактическа власт върху него. Именно и там, на платното за движение по ул.

„***“, на кръстовището с ул. „***“ (до паметника на ***), мобилният телефон е бил намерен от жалбоподателя по настоящото дело - Й. П. Т., което обстоятелство не се оспорва.

С оглед изложеното съдът намира, че деянието извършено от Й. П. Т. не покрива признаците на такова по чл. 194, ал. 3 от НК (маловажен случай на кражба), тъй като липсва един от елементите на обективния състав на престъплението кражба - отнемане на владението на вещта, което прави безпредметно по-нататъшното обсъждане на това – извършено ли е деянието и от субективна страна.

Ето защо, издавайки обжалваното наказателно постановление, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че деянието не покрива и признаците на престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, тъй като мобилният телефон е бил намерен от Т. на 23.03.2023 г. и предаден от него на служител от Първо РУ при ОД на МВР - Добрич на 30.03.2023 г., т.е., в указания в нормата на чл. 207, ал. 1 от НК едноседмичен срок.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 180 (сто и осемдесет) лева.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да 5 бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1717а-52 от 02.06.2023 г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, с което на Й.

П. Т., ЕГН **********, с адрес: град Д., ул. „***, за нарушение по чл. 194, ал.