Решение № 747 от 06.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001000537 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника - Министерство на отбраната чрез министър Д. С., срещу решение № 260128 от 17.03.2023г., постановено по т.д. № 753/2020г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI–1 състав, с което е признато за установено, че „Й. и син България“ ООД не дължи на Министерство на отбраната на Република България, неустойка по чл. 38, ал. 3 от Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г. и чл. 21, ал. 3, т. 4 от Договор № УД-03-49/19.12.2018 г. в размер на 501 036,59 лева и неустойка по чл. 38, ал. 3 от Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г. и чл. 21, ал. 3, т. 4 от Договор № УД-0350/19.12.2018 г. в размер на 799 999,88 лева, поради нищожност на клаузите, с които са уговорени и е осъден да заплати 76 536,46 лева разноски за производството пред СГС.

Въззивникът/ответникът - Министерство на отбраната счита, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и е необосновано.

Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил практиката на ВКС, че при търговска сделка само страната, която не е търговец може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на неустойката/решение № 112/02.12.2013г., по т.д. 426/2012г. по описа на ВКС, ІІ т.о./. Според него, съдът не е съобразил същественото значение от инженерно-техническа гледна точка на неизпълнението по рамковото споразумение и конкретните договори.

Клаузата на чл. 38, ал. 3 от рамковото споразумение била специална, тъй като предвиждала различен и специален вид неизпълнение, продължило повече от 100 дни. Изпълнителят се е 1 съгласил да изпълнява договора по собствена воля и означавало, че тази неустойка не противоречала на закона и добрите нрави. Твърди, че неизпълнението на ответната страна да достави техническата документация за самолетите L-39ZA било съществено и не можело да бъде преценявано с оглед съотношението на цената на документацията спрямо цялата цена на договора. Липсата на тази актуална документация правило невъзможно цялостното изпълнение на процесните договори и лишавало ВВС от възможността да се възползва от останалата/изпълнена/ част от договора. Неизпълнението на част от доставките се дължало на факта, че тези агрегати са отпаднало производство, тъй като компаниите-производители били с прекратена дейност и не съществували повече от десетилетие на пазара и не съществували аналози за тяхната замяна. Наред с това, в случая се касаело не само за летателна годност, но и за авиационна безопасност, тъй като и най-малкото неспазване на правилата за сервизна дейност или неизправни части, възли или детайли на самолетите, дори и с минимална стойност, би могло да доведе до значителна вреда. Това обосновавало прилагането в пълна степен на санкционната клауза на рамковото споразумение, която не била нищожна поради противоречие с добрите нрави. От съществено значение била преценката, че в случая се касаело за обществена поръчка и разходване на публични средства, и с размера на неустойката се гарантирало изпълнението на договора. На следващо място твърди, че преценката за нищожността на неустойката се извършвала към момента на сключване на договора, за всеки конкретен случай и при съобразяване на критериите примерно изброени в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Счита, че изводите на СГС не били съобразени с критериите в задължителната практика на ВКС. На последно място твърди, че изводите на решаващия съд се основавали на факти и обстоятелства извън предмета на спора – при сключване на последващи договори между същите страни, било договорени отделни неустойки, неустойка за пълно неизпълнение и неустойка за частично неизпълнение в размер на 5 % от стойността на неизпълнената услуга. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият/ищецът - “Й. и син България” ООД, е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. И.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани при съответното обсъждане на правните доводи във въззивната жалба. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от “Й. и син България” ООД обективно и кумулативно съединени отрицателни установителни главни искове срещу Министерството на отбраната, че не дължи неустойки чл. 38, ал. 3 от рамково споразумение в размер на 501 036, 59 лева по договор № УД-03-49 от 19.12.2018г. и в размер на 799 999, 88 лева по договор № УД-03-50 от 10.12.2018г. В условията на евентуалност са предявени искове за намаляване поради прекомерност на процесните неустойки.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от доказателствата по делото и страните не спорят, че са сключили рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018г., с което Министерството на отбраната е възложило на „Й. и синове България“ ООД, за срок от 84 месеца и чрез сключване на конкретни договори да извърши срещу възнаграждение - Осигуряване на летателна годност на 8 броя самолети L-39ZA, което включва и изпълнение на доставки и услуги. В чл. 38, ал. 3 от това споразумение е уговорено, че при частично или неизпълнение на конкретен договор, продължило повече от 100 дни, възложителят има право едностранно да прекрати договора, да търси обезщетение за нанесени вреди и да претендира неустойка в размер на 20% от общата стойност на договора без ДДС. Страните са сключили договор № УД-03-49/19.12.2018г., с който ответникът е възложил на ищеца да извърши доставка на имущество и предоставяне на услуги. В чл. 7 от този договор са определени максималните срокове за изпълнение на услугите и доставките по предмета уговорен в чл. 1. В чл. 9, ал. 1 е уговорено, че цената за изпълнение на договора е в размер на 2 505 182,97 лева без ДДС и 3 006 219,56 лева с ДДС.

В чл. 19 е уговорено, че неустойките по договора са съгласно условията и клаузите на Раздел XI от рамковото споразумение. На същата дата страните са сключили и договор № УД-03-50/19.12.2018г., с който ответникът е възложил на ищеца да извърши доставка на имущество и предоставяне на услуги. В чл. 7 от този договор са определени максималните срокове за изпълнение на услугите и доставките по предмета уговорен в чл. 1. В чл. 9, ал. 1 е уговорено, че цената за изпълнение на договора е в размер на 3 999 999,38 лева без ДДС и 4 799 999,25 лева с ДДС. В чл. 19 е уговорено, че неустойките по договора са съгласно условията и клаузите на Раздел XI от рамковото споразумение. С писмо от 07.01.2020г. ищецът е уведомил ответника, че с две кредитни известия от същата дата му е превел суми в размер на 46 634,40 лева и 15 774,92 лева, представляващи пълните суми за неизпълнени доставки и услуги по двата договора. С писмо/л. 67/, Министерството на отбраната е уведомило ищеца, че крайният срок за изпълнение на двата горепосочени договора е изтекъл на 19.09.2019г. и има неизпълнени доставки/услуги. По договор № УД-0349/19.12.2018 г. процентът на неизпълнените позиции е 4,70%, като ищецът е възстановил авансово заплатена сума в размер на 170 765,03 лева. По Договор № УД-03-50/19.12.2018г. процентът на неизпълнените позиции е 8,33%, като ищецът е възстановил авансово заплатена сума в размер на 284 259,85 лева. Ответникът е уведомил ищеца, че прекратява едностранно двата договора от 19.12.2018г., поради частично неизпълнение продължило повече от 100 дни. Ответникът е уведомил ищеца, че му дължи неустойки по чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение, като за договор № УД-03-49/19.12.2018г. сумата в размер на 501 036,59 лева без ДДС, а по договор № Д-03-50/19.12.2018г. сумата в размер на 799 999,88 3 лева без ДДС. Отправено е искане сумите да бъдат заплатени по сметка на ответника преди 10.04.2020г., в противен случай ще бъдат претендирани по съдебен ред. От приетата и кредитирана по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че компонентите, които са отремонтирани от ищеца и доставени на заявителя са надлежно сертифицирани и годни за експлоатация. Според вещото лице, недоставените компоненти не ограничавали интегрирането на доставените компоненти и експлоатацията на въздухоплавателните средства, доколкото други на мястото на недоставените биха могли да бъдат монтирани. В случай на липса на определени компоненти или приемливи техни заместители, се компрометирал крайният резултат по поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства. Вещото лице посочва, че техническата документация на въздухоплавателните средства имала инструктивен характер, основно към процеса на експлоатация и процеса на техническо обслужване на въздухоплавателното средство, като най-общо се дели на експлоатационна и ремонтна. От находящата се при ответника документация е видно, че отремонтираните компоненти са летателно годни, тъй като са надлежно сертифицирани от ремонтните работилници, основно „Одеский авиационний завод“ така, както е по договора. При среща в командването на ВВС било заявено на вещото лице, че в момента се ползвала стара експлоатационна документация и по изявление на ответника, те не заявявали нова, тъй като същата би могла да бъде доставена от договорения изпълнител, с което би се получило дублиране на набавената документация. Върнатите от ищеца на ответника неремонтирани агрегати били оценени като ремонтно непригодни от лицензирана организация за ремонт на компоненти. В табличен вид към експертизата са отразени изпълнените, неизпълнените и забавените стоки и услуги по двата договора.

За да уважи предявените главни искове като основателни, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като нямало разграничение между пълно или частично неизпълнение и дължало винаги 20% от общата стойност на договора без ДДС. Неустойка в размер на 20% от стойността на целия договор била дължима независимо от вида неизпълнение, включително и при незначително такова. Това нарушавало принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, доколкото изначално е уговорено, че дори неизпълнението да е в рамките на 1% от договореното, ответникът имал право да получи суми в размер на 20% от стойността на договора. Фиксираният размер на неустойката от 20% от цялата стойност на договора, без значение каква част не е изпълнена и поради какви причини, доколкото в разпоредбата е цитирано „прекрати или развали“, преценен в съотношение с очакваните от неизпълнението вреди, излизала извън присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. По този начин се стигало до несправедливо облагодетелстване на едната страна и тази възможност съществувала още към момента на подписване на процесните договори.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Целта на рамковото споразумение и сключените към него договори, следва да послужат 4 като материален критерии за преценка на действителността на процесните неустойки.