Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 04.11.2024, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 944/2024
Вид
Решение № 270
Подписан
04.11.2024
В сила
21.11.2024
Състав
БИЛЯНА ДИНЕВА ОРТАКЧИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.42, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. К., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20245510200944 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и административните нарушения и наказания (ЗАНН). сл. от

Закона за

Образувано е по жалба на П. Х. Д. с ЕГН **********, чрез адв. Х. Х. от АК-СС. срещу Наказателно постановление №24-0284-001187 от 03.06.2024г. на Началник група в ОДМВР – С.З., РУ-К..

С (НП) №24-0284-001187 от 03.06.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР – С.З., РУ-К., на жалбоподателя П. Х. Д. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният санкционен акт. Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяните като извършени административни нарушения по въведените административно – наказателни състави. Твърди, че описаната в 1 него фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, и че вина за ПТП има водачът на другото МПС, който е предприел маневра отклонение вляво. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата чрез процесуалния си представител адв.Х., който излага допълни аргументи за основателността на депозираната въззивна жалба.

Въззиваемата страна – ОДМВР – С.З., редовно призована, не изпраща представител в съдебните заседания по делото, взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по административнонаказателната преписка Заповеди.

Спазени са и всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална 2 страна.

Въпреки това, съдът счита, че НП следва да бъде изменено със следните аргументи:

Настоящият съдебен състав намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно от една страна от материалноправна гледна точка.

На 26.03.2024г. в 18:00 ч. на първокласен път номер 6 в посока изтокзапад, жалбоподателя управлявал състав от ППС, влекач „МАН ТГ 480 А“ с регистрационен номер ************* с прикачено към него полуремарке с регистрационен номер ************* и двете собственост на Х.С.М. с ЕГН ********** от гр.Варна, като :

1.На километър 344+300м. при община Н. на двупосочно пътно платно с една лента за движение в посока, при рязко приключване на маневра изпреварване не осигурява достатъчно разстояние между своя състав от ППС и изпреварваното ППС, лек автомобил „Нисан Микра“ с регистрационен номер *************, собственост и управляван от И. К. М. от гр.Н.. В следствие на което, принуждава л.а. Нисан с водачката да излезе вляво по посоката си на движение извън пътното платно, като се блъска в крайпътен скат;

2.Не спира и не установява последиците от ПТП, като го напуска и не уведомява за същото. Установен в 21:00 часа, за което е призован по телефона да се яви в РУ-К.;

3.ППС с регистрационен номер *************, което не е представено на технически преглед към датата и часа на проверката в РСОД.

Към образуваната АНП като доказателства били приложени изготвена ДЗ рег.

№2046-ПК/27.03.2024г. по описа на РУ-К., ведно със снето писмено сведение от П. Х. Д..

Неустановени хора от други автомобили подали сигнал за ПТП, като посочили регистрационния номер на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя. Във връзка с ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.03.2024г. Протоколът и АУАН бил съставен по обясненията на свидетелката И. К. М.. На 26.03.2024г. в 21:00 часа жалбоподателя се явил в РУ–К., където дал сведения, че действително 3 изпреварил лекия автомобил „Нисан Микра“, но удар между двете МПС-та не е имало и не е разбрал, че лекия автомобил е претърпял ПТП.

На 26.03.2024г. свидетеля И. Р. С.-на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР-С.З., РУ-К. съставил срещу жалбоподателя П. Х.

Д. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия G A № 1115081 за нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, като препис от него му бил връчен.

Въз основа на акта, на 03.06.2024г. било издадено атакуваното НП.

Съдът кредитира показанията на свидeтелката И. К. М. относно механизма на настъпване на ПТП, като съобрази, че същата е очевидец и участник в инцидента, спомни си случая и пресъздаде достатъчно логични сведения относно обстоятелствата, при които е настъпил инцидента.

Що се отнася до съставения протокол за ПТП, съдът счита, че същият няма пречка да бъде кредитиран относно факта на съставянето му и отразеното в него относно лекия автомобил, който дежурният по ПТП в група ПК при РУ-К. е установил на мястото на ПТП, водача му, и щетите, отразени в протокола, тъй като в тази част лицето, съставило протокола е отразило на практика обстоятелства, които е възприело лично. От показанията на актосъставителя - И. Р. С. става ясно, че същият няма спомен къде е писал АУАН и не си спомня подробности, мисли, че го е съставил по-късно, по сведения на жената, която е участвала в ПТП.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

По отношение нарушението по пункт 1:

В тази част на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.42, ал. 2, т.1 от ЗДвП, съгласно която: " Водач, който изпреварва, е длъжен :

1.По време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.“.

Твърди се в акта и в НП, че причина за настъпване на ПТП е, че при рязко приключване на маневра изпреварване ППС, управлявано жалбоподателя не осигурява достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС, лек автомобил „Нисан Микра“ с регистрационен 4 номер *************, собственост и управляван от И. К. М. от гр.Н., вследствие на което, принуждава л.а. Нисан с водачката да излезе вляво по посоката си на движение извън пътното платно, като се блъска в крайпътен скат.

При така събраните доказателства, обаче, не се установява ППС, управлявано от жалбоподателя да е имало съприкосновение с автомобила на свидетелката М.. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката И. К.

М.. Не е възникнал контакт между двете МПС, респективно ПТП с материални щети, а лекия автомобил се е отклонил вдясно на банкета, където върху пясъка се е завъртял и се е отклонил вляво по посоката си на движение, преминал е през лявата пътна лента за движение и е самокатастрофирал в крайпътен скат. При така установеното, съдът счита, че описаното в акта и в НП като механизъм на настъпване на ПТП не кореспондира със събраните доказателства и реално настъпилата ситуация, т. е. налице е неправилно приложение на материалния закон.

В конкретния случай в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин се установи фактическа обстановка, различна от възприетата от АНО, а именно, че причина за възникване на ПТП са субективните действия на водачът на изпреварвания автомобил - лек автомобил „Нисан Микра“ с регистрационен номер ************* – св. И. К.

М., която, за да избегне опасност на пътя е предприела маневра отклонение вляво, без да съобрази, че тя би довела до загуба на контрол върху автомобила й, излизането й извън пътното платно и сблъсък в крайпътен скат.

АНО не е изпълнил задължението си да изясни спорните обстоятелства, преди да пристъпи към издаване на атакуваното НП, като не е взел предвид депозираните от санкционираното лице обяснения. Ако беше сторил това АНО щеше да установи фактическа обстановка идентична с установената в хода на проведеното съдебно следствие.

С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че твърденията на АНО, че жалбоподателя П. Х. Д. е извършил вмененото му нарушение не намират опора в доказателствата по делото, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Ето защо, НП в частта по пункт 1 следва да бъде отменено на това 5 основание.

По отношение нарушението по пункт 2.

В този пункт на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която: " Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;“.

Съставомерен факт съгласно нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е водачът да е участник в пътнотранспортно произшествие. Липсата на описаното нарушение по пункт 1, представлява основание за отмяна на НП и в тази част на процесуално основание, тъй като няма основание жалбоподателя, след като не е участвал в ПТП – да спре и да установи последиците от същото.

Нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП не съответства на установената фактическа обстановка.

С оглед на горното НП следва да бъде отменено в частта по пункт 2 – вмененото му нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП.

Приложените по делото писмени доказателства и събрания доказателствения материал в с. з. навеждат към неправилно установена фактическа обстановка от административно-наказващият орган, която не се потвърждава от събрания доказателствения материал в с. з.

Административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон.

Съда приема за установено от фактическа и правна страна, че липсват доказателства за извършено виновно деяние от страна на жалбоподателя П. Х.

Д., и че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която наказващият орган е длъжен преди да се произнесе по преписката да установи всички спорни обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само при наличието на безспорни доказателства за виновно поведение на конкретния субект на административнонаказателна отговорност.

Следва да се отбележи само и един допълнителен аргумент за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. В случая П.

Х. Д. е санкциониран за причиняване на пътнотранспортно произшествие /ПТП/. Според легалното определение за ПТП, дадено в § 6, т. 30 от ДР на 6

ЗДвП – това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая, както в НП, така и в АУАН липсва като елемент на обвинението резултата от ПТП – не се сочат нито материални щети, нито наранявания на хора. Посочено е единствено "принуждава водачката да излезе вляво по посоката си на движение, като се блъска в крайпътен скат.".