Решение № 161 от 07.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. гр. Добрич, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500055 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от И. К. П. и С. В. П.,двамата от с.Р.,общ.Б.,обл.Д.,срещу решение №39/05.05.2022 г. по гр.д.№258/2021 г. на Балчишкия районен съд,с което са прогласени за нищожни поради накърняване на добрите нрави договор за аренда №28394/22.11.2016 г. и договор за аренда №28422/29.10.2016 г. със страни:И. К. П.-арендодател и А. И. Т.-арендатор,по исковете на Д. А. М. с ЕГН ********** от с.Й.,община И. и К. А. М. с ЕГН ********** от с.Й.,община И. срещу И. К. П. и С. В. П.,като въззивниците са осъдени да заплатят на Д. А. М. и К. А. М. сума в размер на 1 134 лв съдебноделоводни разноски.Според въззивниците първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по недопустими искове,тъй като ищците не удостоверили и не мотивирали правния си интерес от исковете и в частност не доказали твърдяната си в исковата молба собственост върху процесните имоти.Настоява се за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото.По същество се изразява становище за неправилност на решението.Районният съд приел,че престациите по двата договора били нееквивалентни до степен на нищожност на договорите,но не 1 съобразил и обсъдил развитите и подкрепени с доказателства от въззивниците техни твърдения относно определената в договора от 22.11.2016 г. рента.Развити са съображения въз основа на договорните клаузи относно уговорената рентна цена в натура и евентуално в пари,като се обосновава,че рентата не е уговорена в толкова малък размер,че да обуслови нищожност на договорите.Срокът на договорите също не обосновавал нищожност,защото законът не ограничавал продължителността на арендните договори,а напротив стимулирал същата.Освен това в договорите била предвидена възможност за промяна на договорените условия,вкл. размера на рентата.Не били изпълнени и фактическите състави на заобикаляне на закона и противоречие на закона.Изпълнението на договорите не постигало забранен резултат.Наличието на роднинска връзка било ирелевантно за твърдяната нищожност,тъй като родството не създавало ограничения в гражданскоправните отношения.Твърденията,че въззивниците били свързани лица и че било постигнато слИ.е на качествата на страните,били недоказани.Договорите не лишавали собствениците от възможността за разпоредителни сделки с имотите.Ищците не доказали и управление на имотите от миноритарен собственик против желанието на мнозинството.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на исковете.Претендират се сторените по делото разноски в двете инстанции,като се навежда възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

В писмен отговор въззиваемите Д. А. М. и К. А. М. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение.Оспорват всички доводи на въззивниците и намират първоинстанционното решение за допустимо и правилно.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 27.06.2022 г.,а жалбата е подадена чрез куриер на 11.07.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 11.07.2022 г.-забел. предходно връчване на препис от решението на БРС на 31.05.2022 г. на въззивниците чрез пълномощник адв.М. П. не се зачита за редовно,доколкото 2 пълномощията на адвоката са оттеглени към последната дата съгласно уведомление-молба вх.№1925/30.05.2022 г. по описа на БРС,депозирано от въззивниците-ответници по делото/.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е частично допустимо и частично недопустимо поради следните съображения:

Гр.д.№258/2021 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№275583/23.12.2020 г. по описа на Районен съд-гр.Р. /първоначално е образувано гр.д.№6074/2020 г. на РС-Р.-прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Балчик/,респ.вх.№371/26.04.2021 г. на Балчишкия районен съд,уточнена с молба вх.№740/15.06.2021 г. /на лист 11 от делото на БРС/,с която са предявени от Д. А. М. с ЕГН ********** от с.Й.,общ.И.,обл.Р.,ул.“Х.С.* и К. А. М. с ЕГН ********** от с.Й.,общ.И.,обл.Р.,ул.“Б.* срещу И. К. П. с ЕГН ********** и С. В. П. с ЕГН **********,двамата от с.Р.,общ.Б.,обл.Д.,к-с „Е.**,следните субективно и обективно съединени искове:

1./алтернативно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за аренда на земеделска земя №28422/29.10.2016 г. с нотариална заверка на подписите рег.№7812/29.11.2016 г. на нотариус А.А. с район на действие РС-Р.,вписан в СВ-гр.И. като акт №210,т.3,вх.рег.№3960/05.12.2016 г.,в частта относно нива-поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Й.,общ.И.,обл.Р. с площ от 24 004 кв.м и относно нива-поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Й.,общ.И.,обл.Р. с площ от 24 006 кв.м на следните алтернативни основания:противоречие на закона /чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД/;заобикаляне на закона /чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД/ и накърняване на добрите нрави /чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД/;

2./алтернативно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за аренда на земеделска земя №28394/22.11.2016 г. с нотариална заверка на подписите рег.№7657/22.11.2016 г. на нотариус А.А. с район на 3 действие РС-Р.,вписан в СВ-гр.И. като акт №58,т.1,вх.рег.№285/23.02.2017 г.,в частта относно нива-поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Й.,общ.И.,обл.Р. с площ от 24 004 кв.м и относно нива-поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Й.,общ.И.,обл.Р. с площ от 24 006 кв.м на следните алтернативни основания:противоречие на закона /чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД/;заобикаляне на закона /чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД/ и накърняване на добрите нрави /чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД/.

Ищците не са заявили в исковата молба и в хода на производството по делото какъв е видът на обективно съединяване на исковете за нищожност на всеки от двата процесни договора на визирани три различни основания за нищожност-евентуално или алтернативно съединяване.При определяне от съда начина на обективно съединяване на исковете следва да се преценява дали основанията,на които са предявени,се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго /решение №62/09.08.2022 г. по гр.д.№2055/2021 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Трите основания за нищожност на арендните сделки,на които ищците се позовават,могат да съществуват едновременно-една сделка може да е нищожна едновременно на няколко основания,като в случая очевидно за ищците е без значение на кое от основанията съдът ще прогласи нищожността на двата договора за аренда.Последното обосновава алтернативно обективно съединяване на исковете,при което съдът избира на кое от въведените основания да уважи исковете.Първоинстанционният съд е избрал да уважи исковете на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД-противоречие на добрите нрави.

Районният съд е прогласил двата арендни договора за нищожни в тяхната цялост,но е бил сезиран с искови претенции за обявяване на нищожността им само в частта относно два от арендуваните имоти- относно нива-поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Й.,общ.И.,обл.Р. с площ от 24 004 кв.м и относно нива-поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Й.,общ.И.,обл.Р. с площ от 24 006 кв.м.Следователно първоинстанционното решение е допустимо в частта,с която е прогласена нищожността на двата договора в частта относно горните две ниви,респ. е недопустимо в частта на обявяване нищожността на договорите в останалата им част досежно останалите земеделски имоти-предмет на същите поради произнасяне свръхпетитум по 4 непредявени искове.В тази недопустима част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено.

Исковете за прогласяване нищожността на двата арендни договора в посочената част /относно двете описани ниви/ са допустими поради наличие на правен интерес у ищците от търсената защита.Ищците не са страна по тези договори,но имат правен интерес да претендират обявяване на нищожността им,доколкото с тези договори в атакуваната им част се засягат техни имуществени права предвид твърдяното участие на същите в съсобствеността върху арендуваните имоти и лишаването им като съсобственици чрез процесните договори от възможността да участват в управлението и стопанисването на съсобствените имоти,да ги отдават под наем или аренда на по-изгодни наемни/рентни цени или лично да обработват имотите.Неоснователен е доводът на ответниците в отговора на исковата молба,че ищците,за да обосноват правния си интерес от исковете,следвало първо да изчерпят останалите възможни средства за защита на интересите си,а именно следвало да потърсят ответниците и да поискат увеличение на арендната вноска или сключване на нов договор.Такива действия на ищците биха били изцяло в зависимост от добрата воля и отзивчивост на ответниците,защото липсва законов способ да принудят ответниците да изменят договорите помежду си.Ищците Д. М. и К. М. не са страна по процесните договори за аренда,поради което същите не са активно легитимирани да искат изменение на параметрите на договорите,вкл. на размера на арендното плащане,по реда на чл.16 от ЗАЗ.Освен това според разпоредбата на чл.16 ал.1 изр.2 от ЗАЗ законът не допуска изменението на договора да засяга уговорения срок на действие на последния,а ищците се позовават на сериозно накърняване на правата им поради сключване на арендните договори за срок от 50 стопански години.След като не са страна по договорите и не са оправомощени от закона да искат изменението им по реда на чл.16 от ЗАЗ,за ищците остава единствената възможност за защита чрез атакуване валидността на договорите по съдебен ред.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

На 29.10.2016 г. е сключен договор за аренда на земеделски земи №28422 с нотариална заверка на подписите рег.№7812/29.11.2016 г. на нотариус А.А. с район на действие РС-Р.,вписан в СВ-гр.И. като акт №210,т.3,вх.рег.

5

№3960/05.12.2016 г.,между ответника по делото И. К. П. в качеството на арендодател и лицето А. И. Т. в качеството на арендатор,по силата на който първият отдава под аренда на втората множество ниви в землищата на с.В.,общ.И.,обл.Р.;с.Й.,общ.И.,обл.Р.;с.Л.,общ.И.,обл.Р.;гр.Р.,общ.Р.,обл.П.;с.Д.,общ.В е сключен за срок от 50 стопански години,като за процесните две ниви влиза в действие от 01.10.2017 г.,респ. за същите е уговорено годишно арендно плащане в размер на 1 лв на декар.

На 22.11.2016 г. между същите страни е сключен нов аренден договор за същите две ниви в землището на с.Й.,общ.И.,обл.Р.,а също и за други земи в землищата на с.П.,общ.В.,обл.Р. и с.Б.,общ.С.,обл.С.,под №28394 с нотариална заверка на подписите рег.№7657/22.11.2016 г. на нотариус А.А. с район на действие РС-Р.,вписан в СВ-гр.И. като акт №58,т.1,вх.рег.

№285/23.02.2017 г.Договорът е сключен за срок от 50 стопански години,като за процесните две ниви влиза в действие от 01.10.2017 г.,респ. за същите е уговорено годишно арендно плащане в натура в размер на 78 кг хлебна пшеница на декар /т.1.2 във връзка с т.3.1 от договора/.Арендното плащане може да е и в пари,изчислени като парична равностойност на пшеницата по цена „купува“ на Софийската стокова борса към 30.09 на съответната стопанска година,като размерът на арендното плащане не може да е по-малко от 1,50 лв на декар /т.3.2 от договора/.