Решение № 210 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20211100113062 по описа за 2021 годИ.

Предявени са субективно активно съединени искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД срещу Военномедицинска академия за заплащане на М. И. В., с ЕГН ********** сумата в размер на 100 000 лева, Сандра А. С., с ЕГН ********** сумата в размер на 150 000 лева, Й. А. С., с ЕГН ********** сумата в размер на 150 000 лева и К. С.

Б. с ЕГН********** сумата от 100 000,00лева представляваща обезщетение за непозволено увреждане от смъртта на А. К. С., настъпила в резултат на проведено при ответника лечение при неспазване на медицинските стандарти и правила на добра медицинска практика, ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници от датата на деликта от 21.08.2020г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба са изложени съображения, че през месец август 2020г. А. С. посетил общопрактикуващия си лекар е оплаквания от киселини, тежест и дискомфорт в корема.

След направени лабораторни изследвания пациентът е насочен към специалист - д-р Д. Г., която констатира завишени стойности на общ билирубин, AC AT, A ЛAT и ГГТ /чернодробни ензими/,Ц-реактивен протеин и след извършен преглед му поставя диагноза камъни в жлъчните пътища с холангит и издава направление за хоспитализация в планов порядък. На 11.08.2020г. са извършени повторни лабораторни изследвания, видно от които отклоненията в посочените показатели персистират. По тази причИ. на 12.08.2020 г. в 10:38 ч. А. е приет в ответното лечебно заведение с първоначална диагноза К 83.0 – холангит и е насочен за съответното лечение по клинична пътека /КП/ 73 - високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система. Извършени са му лабораторни изследвания, които потвърждават данните от клиничната картИ. преди деня на хоспитализацията.

В предоставеното на близките на пациента след смъртта му от ВМА медицинско 1 досие — история на заболяването /ИЗ/ с № 21499 липсват данни за извършена в деня на приема - 12.08.2020г. абдомИ.лна ехография /ултразвуково изследване/ за потвърждаване на диагнозата, индицирана от лабораторните показатели. Липсват данни за първоначално ехографско изследване и в издадената от болницата предаутопсионна епикриза.

На 13.08.2020г. в списъка с наблюдения на болния с почти нечетлив почерк е отбелязано „задоволително състояние, афебрилен“ и в същия ден сутринта на А. е извършено специализирано изследване - ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография /ЕРХПГ или РХПГ/.

Излагат съображения, че пациентът не е бил надлежно информиран за вида и смисъла на въпросното изследване. В ИЗ се съдържа бланка, която е без поставена дата и в нея е написано със съкращение „ЕРХПГ“, без дори въпросната процедура да е изписана с цялото й име, без да се опише нейната същност и възможните усложнения от нея. Въпросното съгласие за медицинска процедура не е предоставено след надлежно информиране от лекар, което се установява от липсата на положени данни и подпис, доказващи, че информацията е поднесена на пациента от съответния специалист преди извършване на процедурата. В ИЗ също така няма данни за някакви специфични превантивни мерки и подготовка, преди да бъде извършена тази инвазивна процедура, при която възникват усложнения. На пациента е обяснено единствено, че ще му се прави „едно изследване“, за което се заплаща допълнителна сума, тъй като не се поема от НЗОК. В тази връзка той е заплатил на ответника в брой сумата от 660 лева.

Непосредствено след извършване на ЕРХПГ на 13.08.2020 г. и премИ.ване действието на поставената анестезия, А. се почувствал изключително зле, като по телефона споделил на своите близки, включително на М. В., че изпитва адски силни болки в корема, както и че никой от другите пациенти в стаята му няма такива оплаквания. В 21 часа пациентът е консултиран от доктор С., шеф екип, който е документирал следното - „пациент на 34г. с болка в корема след проведено ERCP..., за провеждане на КТ с контраст и нова консултация.“ В ИЗ се съдържа искане от д-р С. за КТ и МРТ изследване с отбелязвания - „спешно“ и ,,st. post ERCP“. На 13.08.2020г. е направен КТ /скенер/. От направената рентгенова снимка на корема от същия ден е видно, че А. е получил газови колекции по тънките и дебелото черво с оформяне на няколко ХАС от тънкочревен тип. Посочените данни от образните изследвания обясняват рязкото влошаване на състоянието на болния. В нито едно от изследванията не е посочен час на извършване.

На 14.08.2020 г. лекуващите лекари вече установяват, че пациентът е в увредено общо състояние със силни болки дифузно по целия корем, по-изразени в дясна коремна половИ..

При тези данни повторно е извършено ЕХРПГ от д-р А. К.. Според ищците повторното осъществяване на ЕРХПГ вероятно е продиктувано от желанието на лекарите да овладеят неочакваното за тях усложнение на състоянието на пациента, но този опит е напълно неуспешен. Извършените на 14.08.2020г. лабораторни изследвания на А. показват драстично завишени стойности на общ и директен билирубин, както и на Ц-реактивен протеин, който е над сто пъти по-висок в сравнение със същите данни преди извършването на ЕРХПГ, които в 2 съвкупност индикират за тежък възпалителен процес в организма на пациента. При тези данни и на фона на персистиращите болки в корема, неповлияващи се от обезболяващи, болният е преведен в хирургично отделение за оперативно лечение. Изготвена е предоперативна епикриза от доц. М., в която е отбелязано, че от ехографско изследване на коремните органи е налична свободно подвижна течност, както и са обобщени данните от останалите образни изследвания /КТ и рентген/, като е поставена на латински следната предоперативна диагноза - peritonitis acuta. Status post ERCP.

Ha 14.08.2020г. е извършена операция за овладяване на констатирания при А. перитонит. В оперативния протокол са описани констатицииет при експлорацията на коремната кухИ. и извършените манипулации. Поставени са дренажи, коремната стена е затворена и болният е преведен в реанимация - КАРИЛ. В следващите няколко дни състоянието на пациента е нестабилно - той е с ниска сатурация, поради което е поставен на апаратна вентилация, развива и поддържа субфебрилна температура, сърдечната му дейност е тахикардична и кръвното му налягане се покачва. На 16.08.2020г. телесната температура на А. се покачва до 38 градуса, а увреденото му състояние се задълбочава до тежко и е оставен на аналгоседация. Впоследствие той развива остра дихателна недостатъчност, както и бъбречна недостатъчност. На 17.08.2020 г. лекуващите лекари решават, че следва да бъде извършена КТ с контраст на корем и бял дроб, след което да се извърши консилиум, а след това да бъде консултиран с хемодиализатор за започване на хемодиализа. Направеното е образно изследване на абдомен и торакс от 17.08.2020г. В нито едно от образните изследвания не е посочена дата, което не позволява коректно да се интерпретира дИ.миката в състоянието на болния. Направени са лабораторни изследвания на пациента от 17.08.2020г.

На планирания консилиум е взето решение да се извърши нова оперативна ревизия на коремната кухИ.. Прието е още, че бъбречната недостатъчност е в резултат на инфекцията и компартмент синдрома, поради което е предложено след операцията болният да остане на лапаростома. Плевралните изливи са преценени като незначителни, а по отношение бъбречната недостатъчност е взето решение за момента да не се пристъпва към хемодиализа.

На 17.08.2020г. в неустановим по медицинските документи час е извършена втора операция на А.. Поставени са дренажи и кръвоспиращи компреси. След операцията пациентът е преведен в КАРИЛ.

В следващите дни състоянието на А. продължава да е нестабилно и тежко, оставен е на аналгоседация и изкуствена белодробна вентилация, с парентерално хранене. На 18.08 срещу 19.08.2020 г. телесната температура на болния ескалира до 38 градуса и константно се запазва висока. На 19.08.2020 г. е извършена трета поред етапна ревизия на коремната кухИ..

При експлорацията са констатирани същите патологични промени както и при операцията от 17.08.2020 г., отново е евакуиран мътноват ексудат, промита е коремната кухИ., извършената е оментектомия. Взети са материали за микробиология, поставени са дренажи и коремът е оставен на лапаростома. Болният е преведен в реанимация.

На 20.08.2020г. на А. е направена трахеостомия и е започнато кръвопрелИ.е /хемотрансфузия/. В същия ден е направена и четвъртата поред операция на корема. При нея 3 се установяват персистиращи данни за ретроперитонеален флегмон, идентични от предходните интервенции, както и обилно количество гноевиден ексудат в цялата коремна кухИ. и некротично променени тъкани. Некротизиралите тъкани са премахнати, а гноевидният ексудат - евакуиран. Установена е лезия на вена мезентерика супериор, която е затворена. Оставена е лапаростомата и пациентът е върнат в КАРИЛ. В нощта на 20.08 срещу 21.08.2020 г. лекарите от дежурния екип в реанимация са констатирали тежко увредено общо състояние на болния с траен фебрилитет. А. е поставен под аналгоседация и релаксация. От клиниката и параклиниката е посочено, че пациентът е в септичен шок.

На 21.08.2020 г. болният е опериран два пъти. При първата операция е установено, че има мътноват ексудат във всички коремни квадранти и че продължава да се развива ретроперитонеалният флегмон с нови демаркирали некротични огнища. Девитализираните тъкани са отстранени, извършена е нова сутура /шев/ на Д2-сегмент на дуоденума; промита е коремната кухИ., пренаредени са поставените дренажи. След връщането в реанимация пациентът получава остро кървене от корема /абдомИ.лна хеморагия/. Тя е провокирала втората операция, при която в корема е локализирана около 200 мл. ясна кръв субхепатално.

Установен е източник на кървене в проекционното място на десен надбъбрек и са евакуирани кръвта и коагулумите; поставена е прошивна лигатура. При самата операция пациентът развива надкамерна тахиаритмия, прогресираща до асистолия. Започнати са реанимационни мероприятия, като е временно възстановена сърдечната дейност и А. е върнат в КАРИЛ. Там настъпва срив в хемодИ.миката и брадикардия, които налагат нови реанимационни действия. Въпреки тях пациентът екзитира в 14:10 мин.

В деня преди смъртта на 34-ри годишния А. С. - 20.08.2020г. се ражда второто му дете и трети ищец в настоящето производство - Й. А. С..

Трупът на А. е аутопсиран в клиниката по обща и клинична патология на ВМА.

Патологоанатомичната диагноза е остър некротизиращ панкреатит, дифузен остър гноен перитонит, остър гноен флегмонозен възпалителен процес ретродуоденално и в удесния ретроперитонеум, проявили се при установената клинично дуоденална перфорация.

Посочено е, че двукратно при пациента е изолиран микроорганизъм - клебсиела пневмоние.

Посочено е още, че танатогенезата има комплексен характер и в нея се включват както изброените вече патологии, така и развит сепсис и белодробна тромбемболия.

След смъртта на своя фактически съпруг М. В. изпаднала в тежко депресивно разстройство, прераснало до посттравматично стресово разстройство-психично разстройство, с повтарящи се симптоми повтарящи се нежелани тревожни спомени за травматичното събитие; преживяване на травматичното събитие, сякаш отново се случва /спомени/; отрицателни мисли за себе си, за други хора и за света; проблеми с паметта; трудност при поддържането на близки отношения; чувство за изолация от семейството и приятелите; липса на интерес към любими дейности; проблеми със съня и с концентрацията; раздразнителност, гневни изблици; чувство на тежка вИ.; постоянна тревога и чувство на душевна болка. М. В. се запознала с А. през 2011 годИ., а от 2014 г. двамата започнали да живеят заедно. През 2017г. е родено първото им дете - ищцата С.. Семейството се радвало на 4 спокоен и щастлив съвместен живот, изпълнен с много любов и радост, като партньорите изградили изключително стабилна и трайна връзка помежду си. И М., и А. с нетърпение са очаквали раждането на второто им дете през 2020 г., което е било помрачено от трагичната и неочаквана смърт на А.. Децата на М. - ищците С. и Й. са завИ.ги лишени от своя роден баща, която загуба изначално би могла да определи като фатална и ще окаже значително по интензитет влияние върху тяхното израстване и формиране като личности.