Решение № 22458 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22458 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110170876 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителни искове с обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 586,82 лева – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.... г., и сумата 11,88 лева – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.08.2023 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и сумата 105,34 лева – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.08.2021 г. до 10.08.2023 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 2,64 лева - мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга 1 за дялово разпределение. Сочи, че тези суми съставляват половината от размера на дължимите задължения за процесния период, доколкото за другата половина отговаря другият собственик, С. Т. Д., срещу когото има издаден изпълнителен лист в проведеното заповедно производство. Претендира разноски.

Ответницата В. С. И. оспорва предявените искове по основание. Сочи, че през процесния период не е била страна по договора за доставка на топлинна енергия за жилището. Твърди, че имотът се ползва изцяло от другия съсобственик – С. Т. Д., който следва да отговаря за начислените задължения. В депозираното възражение по частното гражданско производство, по което е издадена заповедта за изпълнение релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач ... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Т. Д. и В. С. И., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г., разпореждайки длъжниците да заплатят претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение длъжникът С. Т. Д. не е възразил и срещу него е издаден изпълнителен лист. Длъжникът В. С. И., на когото е връчена заповедта чрез пълномощник, е възразил, поради което на заявителя – сега ищеца е производството, са дадени указания да предяви искове за установяване на вземанията си. Ищецът е изпълнил указанията в срок.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/ 09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

2

По делото се установява, че по силата на договор за продажба на държавен имот, сключен по реда на Наредбата за държавни имоти от 1990 г., на 13.12.1990 г. С. Т. Д. и В. С.

Д. са придобили собствеността върху следния недвижим имот: ..., находящ се в жилищна сграда – . № ..., ..., в жилищен комплекс .... Между страните не съществува спор, че С. Т. Д. и В. С. Д. са били в брак към датата на придобиване на собствеността върху жилището, като ответницата В. С. И. е приела да носи след брака фамилното име на съпруга си. Предвид изложеното и като съобразява нормата на чл. 19, ал. 1, ал. 3 от Семеен кодекс /обн. ДВ, бр.

41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. и отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./, съдът приема, че правото на собственост върху ... е придобито от съпрузите по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност. В открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2024 г., ответницата В. С. И. е признала, че до развода с бившия й съпруг С. Т. Д. е носила фамилното име Д..

Не съществува спор между страните, че бракът между С. Т. Д. и В. С. Д. е прекратен преди повече от 20 г. С прекратяването на брака е прекратена и съпружеската имуществена общност по отношение на придобитите вещни права върху недвижимо имущество при равни дялове за бившите съпрузи /арг. от чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от Семеен кодекс от 1985 г./.

С договор за дарение от ... г., обективиран в Нотариален акт ... от ... г., се установява, че В. С. И. е надарила трето за спора със собствената си 1/2 идеална част от ...,находящ се на адрес: .... Предвид липсата на други за промяна на собствеността преди тази дата, съдът приема, че през процесния период (м.05.2020 г. до м.04.... г.) ответницата В. С. И. се е легитимирала като собственик на 1/2 идеална част от жилището.

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че имотът се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

Ето защо в качеството й на титуляр на 1/2 идеална част от правото на собственост върху жилището, ответницата И. е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № ....

Ответницата следва да участва в тежестите на общата вещ, които в случая произтичат от процесния договор, съразмерно с частта си.

Недоказани остават възраженията на ответницата, че съществува писмен договор за доставка на топлинна енергия до имота между дружеството – ищец и другия съсобственик, ползващ жилището, С. Т. Д.. По делото не се установи да е открита индивидуална партида при топлопреносното предприятие за целия имот от С. Т. Д., така че само последният да отговаря за цената на доставената топлинна енергия. В действителност ако само последният е ползвал жилището през процесния период, отношенията между съсобственици за платените задължения от неползващия съсобственик ще следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез 3 т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно.

Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца от отчетената топлинна енергия, след което топлинната енергия е разпределена между потребителите в сградата по прогнозни данни от предходен изравнителен период. След приключване на отоплителния период са отчитани индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвени изравнителни сметки. До процесния имот – ..., е предоставен достъп за отчет само за първия отоплителен период – м.05.2020 г. – 30.04.2021 г. Установено е, че в имота липсва годен водомер за топла вода, поради което разходът за топла вода е изчислен съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването на база брой потребители, които са заявени като 2 броя.

Този брой ползватели на топла вода е потвърден от потребителя С. Т. Д. при отчета за периода 2020 – 2021 г. с полагането на подпис от същия за „клиент“ в талона за отчет, а за следващия отоплителен период е заявен от представител на Етажната собственост въз основа на Книгата на собствениците за сграда – Етажна собственост, в писмо до ФДР /вж. л.

113 и л. 114 от делото/. За имота не е начислявана топлинна енергия за отопление през процесния период.

С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2020 г. до 30.04.... г. на ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне на размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза от 12.06.2024 г., според което размерът на потребената топлинна енергия за имота, след отчитане на сумите за изравняване, за периода от м.05.2020 г. до 30.04.... г. е 1218,93 лева. Ответницата, съразмерно с притежаваната от същата идеална част от правото на собственост върху жилището, отговаря за половината от размера на задължението или за сумата от 609,47 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответницата е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер от 586,82 лева /предвид диспозитивното начало на процеса/.

По възражението за погасяване по давност на вземането.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на 24.08.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 24.08.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е 4 цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.07.2020 г. – 30.04.... г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец юли 2020 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на .../, на 15.09.2020 г.

При уважаване на релевираното възражение за давност, размерът на непогасеното по давност задължение за имота, съгласно заключението на съдебно – техническа експертиза от 12.06.2024 г., за периода от м.07.2020 г. до 30.04.... г. представлява сумата 1101,74 лева.