Присъда № 42 от 05.11.2025, Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 42 от 05.11.2025г. по НОХД № 488/2024г. по описа на Несебърския районен съд

Районна прокуратура – Б. е внесла срещу подсъдимия П. Н. Г., роден на **.**.****г., гражданин на Р. Ф., със статут на постоянно пребиваване в Р.Б., разрешение за пребиваване № *********, ЛНЧ **********, адрес на пребиваване: град Г., улица Б.а № **, адрес по местоживеене: град С., квартал Г. б., улица ****- № **, етаж *, с основно образование, неженен, осъждан, строителен работник, обвинителен акт, с който на същия е повдигнато обвинение за това, че на 21.07.2022г., около 23:00 часа в к.к. С. б., от апартамент в сграда „М.а.“, отнел чужди движими вещи на обща стойност 383,50 лева, както следва: черен кожен портфейл на стойност 34 лева и сумата от 150 лева, от владението на И. М. Г., роден на 27.06.1983г.; черен кожен портфейл с изображение на драконова муцуна, на стойност 17,50 лева и сумата от 100 лева, от владението на А. А. К., роден на 21.02.1997г.; черна тениска марка „Ъндер Армор“ на стойност 32 лева, от владението на Г. С. К., роден на **.**.****г. в град Б.; сумата от 50 лева от владението на М. А. И., роден на **.**.****г., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Производството се е развило по реда на Глава ХХVII от НПК.

Подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебните прения: представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен и безспорен начин извършването на престъплението, за което Г. е предаден на съд.

Предлага на подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет) месеца, а след приложението по чл.58а от НК, да бъде наложено в размер на 6 (шест) месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. защитата на подсъдимия изразява становище, че самопризнанията, направени от подсъдимия, кореспондират със събраните по делото доказателства. Също като прокурора намира тези самопризнания за смекчаващо отговорността обстоятелство, такива са и младата възраст на подсъдимия, ниският размер на причинената щета, поради което, и независимо от обремененото съдебно минало на подсъдимия и многото пострадали, моли за определяне на наказание в минимален размер. подсъдимият П. Н. Г. при условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти, признава, че е извършил деянието, моли за минимално наказание.

Несебърският районен съд, при условията на чл.372, ал.4 от НПК, позовавайки се на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, водим от принципите на чл.14 от НПК, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П. Н. Г. е роден на **.**.****г. в Р. Ф., със статут на постоянно пребиваване на територията на Р.Б., с адрес на пребиваване: град Г., улица Б.а № **, не е женен, със средно образование, полага труд в областта на строителството, осъждан е и не е реабилитиран.

Свидетелите А. А. К. от град Силистра, И. М. Г. от град Д.ч. и М. А. И. от град Г., през месец май 2022г. са започнали да работят като готвачи в комплекс „Д. Х.Е. Б.“ в к.к. С. б.. Тримата ползвали една квартира, осигурена от работодателя им, а именно жилище в 1 намиращ се в близост до местоработата им хотел „М.а.“. Два месеца по-късно, а именно през месец юли 2022г., главният готвач се е обърнал към тези трима работници да доведат свои познати, които също да работят като готвачи, тъй като работата била много и е имало нужда от още работници. Тогава свид. М. И. се е досетил за свой познат – подс. П. Н. Г., успял да се свърже с него и да го попита дали иска за работи в комплекса, а след като е дал положителен отговор, подс. Г. пристигнал в к.к. С. б. около седмица след това и е бил приет на работа. Нанесъл се е в същата квартира, ползвана от тримата си колеги – свидетелите.

Подс. Г. обаче е работил две-три седмици в комплекса, тъй като започнал да се оплаква, че не му стига заплатата, а освен това не му е било заплащано редовно, и което е изтъкнал като причина да напусне работа. Съответно напуснал е и квартирата, като за целта е върнал ключа за нея на свид. М. И.. На негово място в квартирата се настанил свид. Г. С. К. от град Б.. Около седмица по-късно, а именно на 20.07.2022г., през деня, подс. Г. е посетил квартирата, която е напуснал, и където се е срещнал със свид. И. Г., а вечерта се е срещнал в град Н. и със свид. М. И., като те вечеряли заедно. На следващия ден – 21.07.2022г., когато свид. М. И. се е прибрал вечерта след работа в квартирата, е заварил там свидетелите А. К., И. Г., свид. Г. К. и подс. П. Г., който е дошъл отново на гости, като четиримата пиели бира и си говорели. Свидетелят М. И. се е изкъпал и си е легнал рано, тъй като е бил изморен, и е трябвало на другия ден около 05:30 часа да става отново за работа. Около 23:00 часа свид. А.

К. е отишъл да спи, свид. Г. К. е излязъл от квартирата, а свид. И. Г. също влязъл в банята да се къпе. По-късно в банята влязъл и подс. Г., като последният също заявил преди това, че също има намерение да се къпе. Докато свидетелите М. И. и А. К. са спели, а свид. И. Г. се е къпал, подс. Г. е отнел: на свид. А. К. портфейла му, кожен, черен на цвят, на лицевата страна на който е имало релефна драконова муцуна, в който той е оставил личната си карта, дебитна карта и сумата от 100 лева, като портфейла е бил оставен от него на масичката в стаята; на свид. И. Г. мъжко, кожено портмоне, черно на цвят, ведно с намиращите се в него сума от 150 лева, лична карта и дебитна карта, което портмоне се е намирало на нощно шкафче в стаята; на свид. М. И. една банкнота от 50 лева, която той е оставил вечерта на нощното шкафче до леглото му; на свид. Г. К. една тениска, черна на цвят, марка „Ъндер амор“, закупена година и половина по-рано за сумата от 70-80 лева, която е била оставена на простора в стаята. Когато свид. И. Г. е отивал да си ляга, е забелязал, че портфейлът му от нощното шкафче го няма, затова отишъл до другата стая за да търси подс. П. Г., но не го открил, тъй като същият вече е бил напуснал квартирата. Тогава е чул течаща вода от банята, вратата на която е била отворена, а вътре в банята не е имало никой. Свид. И. Г. се е опитал да събуди свид. А. К. да му каже за установената липса, но не е успял, поради което се е обадил по телефона на свид. Г. К.. Последният веднага се е прибрал в квартирата и е установил, че му липсва тениската. Свид. И. Г. е написал СМС и на спящия свид. М. И., който е видял съобщението рано сутринта, когато се е събудил и е установил, че му липсват 50 лева. Свид. А. К. също установил липсата на отнетия му портфейл с вещите и парите в него, когато се е събудил сутринта, а по-късно, докато е бил на работа е съобщил за липсата на свид. М. И..

В началото на работния ден на 23.07.2022г. свид. И. Г. подал жалба заради случилото си в РУ-Несебър.

От заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебноикономическа експертиза се установява, че към 21.07.2022г. пазарната стойност на: 1) черния кожен портфейл с изобразена черна драконова муцуна на лицевата страна е 17,50 лева; 2) мъжкото черно кожено портмоне, закупено през месец април 2022г., е 34 лева; 3) тениска, черна, марка „Ъндер Амор“, закупена през месец май 2021г. от магазин Спортвижън – Б. за 70 лева, е 32 лева.

Приетата фактическа обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, поради което следва да се ангажира наказателната му отговорност.

2

По доказателствата:

Съдът прие гореописаната фактическа обстановка като безспорно установена и доказана, вземайки предвид доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, в т.ч. показанията на свидетелите А. А. К., И. М. Г., М. А. И. и Г. С. К., от заключението на вещото лице Х. Я. Д. по назначената съдебно икономическа експертиза и справката за съдимост. Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.

Самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното производство по реда на чл.371, т.2 от НПК, доколкото се подкрепят от събрания в досъдебното производство доказателствен материал, съдът приема за достоверни и цени като годно доказателствено средство, наред с останалите по НПК.

От правна страна:

От обективна страна подсъдимият е отнел чужди движими вещи от владението на другиго и без съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои. До извършване на изпълнителното деяние вещите са се намирали във фактическата власт на други лица, различни от дееца. Изпълнителното деяние на кражбата – отнемане на вещите от владението на другиго, е осъществено с действията на подсъдимия до прекратяване на фактическата власт върху процесните пари и вещи, която власт до момента се е упражнявала от съответните собственици и установената негова фактическа власт по отношение на тях.

Престъпният резултат на това резултатно престъпление – промяна във фактическата власт върху предмета на посегателство, е настъпила вследствие на деянието. Подсъдимият е успял да установи своя фактическа власт върху откраднатите вещи и с това са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои процесните пари и движими вещи, тъй като е желаел след деянието да се разпорежда със същите в свой интерес.

От субективна страна подс. Г. е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал, че предмет на престъплението са чужди движими вещи и че с действията си ще лиши от фактическа власт владелците на тези вещи. Освен това той е предвиждал преминаването на вещите в негова фактическа власт и е целял да установи тази фактическа власт върху предмета на престъплението. Във волево отношение извършителят пряко е целял този резултат. В този смисъл деецът е предвиждал общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Причините за извършване на престъплението се коренят в желание за противозаконно облагодетелстване, без съобразяване със съществуващия правов ред и незачитане и пренебрежение към правото на собственост.

По вида и размера на наказанието:

Съдът намира, че с оглед посочените по-горе правни изводи, подсъдимият П. Н. Г. следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Съдът не намира смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, като единственото отегчаващо обстоятелство, което следва да се изтъкне, е обремененото му съдебно минало.

Съдът, след като призна подсъдимия П. Н. Г. за виновен в извършването на престъплението по чл.194 ,ал.1 от ГПК и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, счете, че определяне на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет) месеца би съответствало на целите, посочени в чл.36 от НК, като едновременно с това, на основание императивната разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и осъди подсъдимия на 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“.

3

Ръководейки се от всички относими обстоятелства в тази насока, както и принципа, залегнал в чл.35, ал.3 от НК, при конкретните обстоятелства на казуса, съдът намери, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на тежестта на престъплението и на обществената опасност на подсъдимия, отговаря на целите, визирани в чл.36 от НК и адекватно би съдействало за постигане на индивидуалната и генералната превенции.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П. Н. Г. следва да заплати сумата в размер на 48,80 лева за направени в досъдебното производство разноски, както и разноските, направени от съда, за присъждане на пътни разходи на пострадал в размер на 60,41 лева.