Решение № 115 от 20.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. К., 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20265100500092 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

С решение с рег. №11/12.01.2026г., постановено по гр. д. № 1190/2025г. по описа на Районен съд – К., Т. С. Е. от гр. К., е осъден да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала З. Й. Д., на основание чл. 45 във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 6 866,75 евро, с левова равностойност 13 430,19 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 04.07.2025 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сума в размер на 2 622,93 евро, чиято левова равностойност е 5 130 лева, представляваща законна лихва върху главницата, за периода от 03.07.2022 г. до 03.07.2025 г. С решението в полза на „Д.“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 380,91 евро, чиято левова равностойност е 745 лева за заплатена държавна такса и 1 073,71 евро, чиято левова равностойност е 2100 лева, за адвокатско възнаграждение.

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх. № 1066/02.02.2026г. /по описа на РС-К./, подадена от Т. С. Е. от гр.К. против посоченото решение, което се обжалва като недопустимо, алтернативно – като неправилно. Иска се неговото обезсилване и прекратяване на производството, като образувано по 1 недопустим иск; алтернативно се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което предявеният срещу жалбодателя – ответник в първоинстанционното производство иск, да бъде отхвърлен.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от „Д.“ ЕООД, с изложени съображения за неоснователност на същата. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Окръжен съд – К., като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на решението и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК , от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим и валиден съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове от „Д.“ ЕООД, против Т. С. Е., за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени вреди в размер на 13 430,19 лева, както и законна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 5 130 лева за периода от 03.07.2022 г. до 03.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на предявяване на исковата молба в съда 04.07.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

От фактическа страна, безспорно се установява по делото, че на 13.03.2020 г. по молба на ответника по иска Т. С. Е., чрез адв. И. Н., и въз основа на приложен изпълнителен лист № 25 от 11.03.2020 г., издаден по ч. гр. д. № 64/2020 г. по описа на РС-Златоград, е образувано изп. д. № 384 от 2020 г. по описа на ЧСИ Р. С., рег. № *** в КЧСИ, с визскател Т. С. Е. и длъжник „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. Е., общ. Н..

От материалите по изпълнителното дело се установява, че въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК - запис на заповед, платим на 31.01.2020 г., без протест и разноски за сумата 35 000 лева, издаден в гр. К. на 24.08.2018 г. от „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. Е., общ.

Н., представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала З. Й. Д. и авалиран от З. Й. Д., е издадена Заповед № 25 от 10.03.2020 г. за изпълнение 2 на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.

№ 64/2020 г. по описа на РС-Златоград и е издаден изпълнителен лист.

Взискателят Т. С. Е. е поискал да се наложи запор на банковите сметки на длъжника „Д.“ ЕООД и възбрана върху недвижим имот. По образуваното изпълнително дело са наложени запори на банкови сметки на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД до размера на сумата 41 892, 11 лева за заплащането на олихвяема сума в размер на 35 000 лв., ведно със законна лихва, която към датата на изпращане на запорното съобщение - 24.03.2020 г. е 252,78 лв., неолихвяема сума в размер на 3610,40 лв. и такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на 3028,93 лв. с ДДС /л.41 и сл. от ИД/. На 24.03.2020г. е изпратена ПДИ до длъжника /л.64 от ИД/. Изпратено е писмо от „Първа инвестиционна банка“ АД по изпълнителното дело, с което ЧСИ Р. С. е уведомен, че сметката на ищеца е блокирана с посочения размер, както и че няма наложени предходни запори.

Н а 09.04.2020г. длъжникът „Д.“ ЕООД е депозирал възражение за съразмерност /л.151 от ИД/, както и 2 броя възражения по чл.414 ГПК /л.154 и 155 от ИД/.

С разпореждане рег. № 195/18.05.2020г. по ч. гр. д. № 64/2020г. с оглед постъпилите възражения заповедният съд е приел, че принудителното изпълнение по издадената заповед за парично задължение по чл.417 ГПК с № 25/10.03.2020г. е спряно по силата на закона – чл.420, ал.1 ГПК.

В хода на производството по изпълнителното дело са постъпили суми от длъжника „Д.“ ЕООД, както следва: на 23.07.2020 г. сума в размер на 41 892,11 лева; на 21.09.2020 г. сума в размер на 195,51 лева; на 28.09.2020 г. сума в размер на 1 479,49 лева; на 08.10.2020 г. сума в размер на 163,45 лева; на 05.11.2020 г. сума в размер на 225,53 лева; на 07.01.2021 г. сума в размер на 299,54 лева; на 20.01.2021 г. сума в размер на 94,31 лева; на 21.01.2021 г. сума в размер на 782,83 лева;

Постъпилите суми са останали неразпределени, тъй като изпълнителното дело е спряно на 22.05.2020 г. във връзка с описаното по-горе Разпореждане № 195 от 18.05.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 64/2020 г. по 3 описа на РС-Златоград и на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК.

След спирането на изпълнителното дело, на 09.07.2020 г. ЧСИ е изпратил писмо до „Първа инвестиционна банка“ АД с питане дали е активирана клауза за нетиране, съгласно сключения между банката и „Д.“ ЕООД Договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог от 24.08.2018 г. Издаден е и констативен протокол от 23.07.2020 г. по изпълнителното дело, от който е видно, че е постъпила сума по банков път от длъжника „Д.“ ЕООД в размер на 41 892,11 лева, както и че изпълнителното дело е спряно. На 24.07.2020 г. ЧСИ е изпратил писмо до „Първа инвестиционна банка“ АД, от което е видно, че постъпилата сума по изпълнителното дело в размер на 41 892,11 лева е от сметката на „Д.“ ЕООД в същата банка, както и какъв е остатъкът на задължението по изпълнителното дело. С писмото е поискано остатъчната сума в размер на 1 665,01 лв. да бъде преведена по изпълнителното дело за прекратяването му. Постъпил е отговор от 05.08.2020 г. от „Първа инвестиционна банка“ АД, с който съдебния изпълнител е уведомен, че с „Д.“ ЕООД има сключен договор за финансово обезпечение с представяне на залог от 24.08.2018 г., съгласно който залогодателят предоставя в полза на банката финансово обезпечение, като учредява залог в нейна полза върху вземанията си по сметките предмет на договора, както и че с право на предпочително удовлетворяване се ползва вземането за финансово обезпечение с предоставяне на залог и че към момента няма промяна на изложените обстоятелства.

Изпълнителното дело е прекратено на 09.06.2023 г. на основание влязло в сила Решение № 21036/28.05.2021г., постановено по т. д. № 38/2020 г. по описа на ОС – С., потвърдено с Решение № 36/21.01.2022 г. по в. т. д. № 572/2021 г. по описа на АС-Пловдив, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 50214/02.05.2023 г. по к. т. д. №811/2022 г. по описа на ВКС и във вр. с чл. 422, ал. 3 от ГПК.

На 12.06.2023 г., въз основа на молба с вх. № 21605 от 09.06.2023 г., депозирана от управителя З. Й. Д., на длъжника е преведена сума в общ размер на 45 132,77 лева по посочената сметка в банка „Юробанк България“ АД.

При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел предявените искове за основателни и доказани, и като такива ги е 4 уважил изцяло.

От правна страна настоящият съдебен състав намира следното:

Основният спорен по делото въпрос е от чие поведение ищецът е претърпял претендираните от него вреди, като твърдението на ответника по иска, въззивник в настоящото производство е, че не е надлежен ответник, тъй като не бил получавал никакви суми по принудително изпълнение по образувано изпълнително производство; че с оглед описаната в исковата молба хронология на събитията към момента на събиране на процесните суми от ЧСИ по образуваното изп.дело № 384/2020 г. е била на лице хипотезата на чл. 420, ал. 1 от ГПК, при което възражението срещу заповедта по силата на закона спирало принудителното изпълнение, като предвид това, всяко последващо действие по принудително изпълнение следвало да се отчете като такова, извършено при условията на спряно изпълнение; че, ако след 09.04.2020 г. ЧСИ е реализирал принудителни действия, това станало при условията на спряно производство или в процесуално нарушение, тъй като ЧСИ е известил ответника за подадените възражения със съобщение, получено на 20.05.2020г. - преди реализацията на принудителното изпълнение.

Наведени от ответника по иска са доводи, че ако за ищеца съществува претенция за обезвреда, то такава не би могла да бъде адресирана до ответника, защото, от една страна той не бил получил нищо в изпълнителното производство, а от друга страна принудителните действия от ЧСИ били извършени в нарушение на процесуалните правила, при наличие на спряно принудително изпълнение. Ответникът също така счита, че ищецът заявявал вреди, предмет на исковата претенция, под формата на пропусната полза, неосъществено увеличаване на имуществото – обстоятелства, базирани на предположението за евентуалното състояние на имуществото му, ако не били засегнати блага. В съвсем различна хипотеза след това се твърдяло, че била причинена вреда, изразяваща се в неправомерно задържане на парична сума, поради наличие на отпаднало основание за запориране на паричните суми.

Тъй като вредите са обективна категория, за уважаването на иска за непозволено увреждане не било достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а било необходимо да се установи реалното им съществуване; следвало ищецът да заяви фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Възразява, че разместването на блага (ако се 5 допусне, че такова се е случило) не е от ищеца към ответника, тъй като, за да се приеме, че това е така, то ответникът следвало да получи съответното разместено благо. Твърди, че това не се било случило, като и ответникът не се бил обогатил за сметка на ищеца, нито бил получил нещо, било то и на отпаднало основание. Сочи, че претенцията за заплащане на сумата от 5130 лв.- законна лихва върху сумата от 13 430,19 лв. за периода от 03.07.2022г. до 03.07.2025г., е неоснователна. Касаело се за иск, основан на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, но в случая, нито към 03.07.2022г., нито към 03.07.2025г. било налице парично задължение за ответника, нито пък била предявена претенция за забава.

Въззивният състав напълно споделя правните изводи на районния съд, които са изключително подробни, обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразен правен извод, че исковите претенции – предмет на въззивно разглеждане, са основателни.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическата обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.