Определение № 3112 от 06.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3112 гр. София, 06.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хИ.ди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20248002902631 по описа за 2024 година

Подадена е молба вх. № 13765 от 22.07.2025 г. от ответника по касация „Ди Би Карго България“ ЕООД, гр. Карлово за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2048 от 02.07.2025г. в частта за разноските, като в полза на същия бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 9 590.87 лв., с ДДС.

Ответникът по молбата – “БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, гр. София – заявява становище за недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение поради несвоевременното заявяване на искането за присъждането му, евентуално – за неговата прекомерност.

Съдът, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна.

С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от “БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, гр. София въззивно решение, искането на ответника по касационната жалба „Ди Би Карго България“ ЕООД, гр. Карлово за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на жалбата и е 1 подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 9 590.87 лв., с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника. Уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано от представените с отговора на касационната жалба фактура № 664 от 07.10.2024 г., платежно нареждане за извършено плащане от 18.10.2024 г. и извлечение от банкова сметка от същата дата.

Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер н а 9 590.87 лв., с ДДС се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Този извод произтича от обстоятелството, че спорът пред Върховен касационен съд е приключил с недопускане на касационно обжалване, поради което осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ се изчерпва с изготвянето на отговор на касационната жалба, докато адвокатският хонорар е заплатен за цялостно представителство, т. е. и за участие в разглеждането на касационната жалба по същество, в която хипотеза би възникнала необходимост от извършването и на други процесуални действия от пълномощника – явяване в съдебно заседание и изготвяне на писмена защита. При преценката за фактическата сложност на делото в касационното производство от значение са също релевираните в касационната жалба оплаквания, както и броя и естеството на поставените от касатора въпроси, заявените основания за допускане на касационното обжалване и тяхното обосноваване, които предопределят съответно обема и на осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ.

В случая, касаторът е поставил седем въпроса, като по отношение на първите три от тях е заявил бланкетно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а за останалите процесуалноправни въпроси – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в подкрепа на което е посочил обаче само едно единствено решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

С оглед на това, настоящият състав намира, че съответстващо на осъществената правна помощ и на фактическата и правна сложност на делото се явява сумата 6000 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение.

2

С оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл.

78, ал. 3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА “БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК 175403856, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Иван Вазов” № 3 да заплати на „Ди Би Карго България“ ЕООД, ЕИК 200993689, , със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Теофан Райнов” № 2 разноски за настоящото дело в размер на сумата 6 000 (шест хИ.ди) лева, с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ди Би Карго България“ ЕООД за присъждане на разноски за разликата до 9 590.87 лв., с ДДС, като неоснователна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3