Определение № 394 от 30.01.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Град Варна, 30 януари 2020 година.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев, въззивно гражданско дело № 305 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, въззивно е и е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 5116 от 22.11.2019, по гр.д. № 5773/2019 година, по описа на ВРС, с което на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че С.П.В., ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 11 677.13 лева, представляваща стойността на служебно коригирана сметка за потребена електрическа енергия за периода от 15.12.2016 година до 14.12.2017 година, за адрес на потребление в Аксаково, ул.“Ивайло“ № 28, и с което дружеството – въззивник е осъдено да заплати разноски в размер на 1 472.10 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Жалбата сочи оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на нарушение осъществено от въззиваемата страна.Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на въззивната жалба, С.В., чрез адв.П.

/ВАК/, оспорва доводите в нея. Поддържа, че с оглед момента на извършената техническа проверка, в случая липсва приложима нормативна уредба, по силата на която да бъдат правомерно установени случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, поради което едностранната корекция се явява незаконосъобразна. Излага, че решението на ВРС е правилно и моли същото да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Предвид горното, ВОС

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.03.2020 година, от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: