Решение № 6659 от 05.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6659 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20221100103690 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът К. К. твърди, че на 18.02.2014 г. с постановление на Софийска районна прокуратура срещу него е образувано наказателно производство по чл. 206, ал. 1 НК, а на 17.03.2015 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, ал. 1 НК, като му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. и забрана да напуска пределите на Република България. По внесения обвинителен акт делото е разгледано от РС-Разлог, като с присъда от 10.11.2016 г. ищецът е признат за невиновен, а с решение от 11.04.2017 г. на ОС-Благоевград оправдателната присъда е потвърдена. Ищецът твърди, че обвинението и продължилото три години наказателно производство са му причинили тежки психологически травми, социална изолация, безсъние, тревожност, депресия, отчуждение от близките. Твърди и че поради наложената му забрана за напускане на страната не е можел да се грижи за децата си, които са живеели във Великобритания, където към този момент е бил и неговият център на жизнени интереси. Освен това твърди, че е сключил трудов договор за работа във Великобритания, по който също не е могъл да изпълнява трудовите си задължения, което от своя страна допълнително е създало у него стрес и депресивни чувства, включително от това, че финансовото му съС.ие се влошава.

Преживял е и унижение при прекратяване на договора, тъй като е трябвало да уведоми работодателя си, че му е забранено да напуска страната. Ищецът твърди също така, че на 07.03.2015 г. е сключил договор за наем на жилище във Великобритания за срок от една година, който не е можел да прекрати преди изтичането на 6 месеца от подписването му. По този договор той твърди, че е заплатил депозит в размер на 1 800 британски лири и е 1 направил осем вноски по 1 300 британски лири за месечен наем, като поради наложената му мярка не е могъл да ползвал имота, но въпреки това е заплатил посочените суми съгласно условията на договора, като общият им размер възлиза на 28 099,60 лв. (като левова равностойност). Поради това иска ответникът да му заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство и сумата 28 099,60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него суми по договора за наем, заедно със законната лихва върху тези суми от 11.04.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска. Излага подробни съображения относно липсата на доказателства за претърпените вреди и за наличието на причинната връзка между тях и повдигнатото обвинение на ищеца. Възразява и че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Счита, че наказателното производство е приключило в разумен срок, но също така посочва, че в претендираното обезщетение не следва да се включват вреди във връзка с продължителността му, доколкото ищецът има право на самостоятелен иск за това. Ответникът възразява и относно обстоятелството, че центърът на интереси на ищеца е бил във Великобритания и съответно наложената мярка за забрана напускането на страната му е причинила вреди. Оспорва и сключването на договор за наем и трудов договор от ищеца и реалното плащане на претендираните суми. Посочва и че ищецът не е следвало да сключва договор за наем, след като е бил наясно, че предстои привличането му като обвиняем и съответно по този начин е допринесъл за настъпването на тези вреди. Възразява, че част от претендираната законна лихва е погасена по давност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

От приложеното по делото НОХД № 708/2015 г. на РС-Разлог и съдържащите се в него документи, се установява, че с постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 18.02.2014 г. срещу ищеца е образувано наказателно производство за обсебване (престъпление по чл. 206, ал. 1 НК). Впоследствие, с постановление на СРП от 17.03.2015 г. той е привлечен като обвиняем за длъжностно присвояване (престъпление по чл. 201, ал. 1 НК). Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 2 000 лв., а на 22.04.2015 г. на ищеца е наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“. С присъда от 10.11.2016 г. по НОХД № 708/2015 г. на РС-Разлог ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а с решение от 11.04.2017 г. на ОС-Благоевград оправдателната присъда е потвърдена и е влязла в сила.

При наличието на влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатото на ищеца обвинение следва да се има предвид, че именно действията на прокуратурата стоят в началото на инициирането на наказателно производство срещу ищеца, включително и на съдебната му фаза. Това показва и наличието на пряка причинна връзка между действията на прокуратурата и понесените от ищеца вреди в резултат от развилото се срещу него наказателно производство, включително в резултат от продължителността на съдебното 2 производство срещу него. Освен това следва да се съобрази и че наличието на такава конкретна причинна връзка не е необходима предпоставка за възникването на отговорността на прокуратурата за претърпените от ищеца вреди в резултат от воденото срещу него наказателно производство, тъй като в случая прокуратурата отговаря по реда на ЗОДОВ за обезщетяването на тези вреди в качеството си на процесуален субституент на държавата (в този смисъл е и изложеното напр. в ТР № 7/2015 г. на ОСГК на ВКС), поради което следва да отговаря за всички вреди, причинени на ищеца от действията или бездействията на държавни органи след започването на наказателното производство срещу ищеца и във връзка с него. В допълнение, с оглед на възражението на ответника относно възможността ищецът да предяви отделен иск за обезщетяване на причинените му вреди във връзка с продължителността на наказателното производство срещу него, следва да се съобрази, че тези вреди се включват в общото обезщетение на вредите, които са резултат от повдигнатото на ищеца обвинение, като продължителността на производството се отчита в мотивите към решението (така т. 1 на ТР № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС). Поради това продължителността на производството срещу ищеца и вредите, причинени му от нарушаване на правото му за разглеждане на делото в разумен срок, се включват в предмета на настоящия иск.

Поначало всяко лице, на което неоснователно е повдигнато обвинение, преживява определен стрес от това, което обстоятелство е нормална последица от ситуацията, в която лицето попада. Този стрес е в зависимост и от тежестта на повдигнатото обвинение, тъй като възможността за налагане на по-тежко наказание, особено лишаване от свобода за попродължителен срок с оглед на повдигнатото обвинение, утежнява негативните емоции, които обвиняемият изпитва. Поради това в конкретния случай следва да се отчете обстоятелството, че повдигнатото на ищеца обвинение е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода за срок до осем години, както и възможност за кумулативно налагане на наказанията конфискация на до 1/2 от имуществото на ищеца и лишаване от право да заема определени длъжности или да извършва определена професия или дейност.

При съобразяване на продължителността на въздействието на наказателния процес върху ищеца като обвиняем, а впоследствие и като подсъдим, което е свързано и с продължителността на изпитваните от него отрицателни емоции във връзка с наказателното производство срещу него, следва да се има предвид, че общата продължителност на наказателното производство срещу ищеца е около 3 години и 2 месеца. Този период не надхвърля значително нормалната продължителност на производството, като се има предвид, че включва както досъдебната фаза на производството, така и разглеждането на делото спрямо ищеца на две съдебни инстанции. Поради това тази продължителност следва да се съобрази само от гледна точка на продължителността на негативното въздействие на наказателния процес върху ищеца, но не представлява нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на наказателното производство срещу него в разумен срок. В рамките на посочената продължителност на производството трябва да бъде отчетено и неудобството, причинено на ищеца, свързано с необходимостта да участва в него, както в 3 досъдебното производство, така и в провеждането на съдебни заседания.

При определянето на интензитета на въздействие на наказателното производство спрямо ищеца следва да се отдаде значение и на наложените му мерки за процесуална принуда. Определената му мярка за неотклонение гаранция от 2000 лв. не може да се приеме като твърде значима по своята същност нито като интензитет на въздействие, доколкото не ограничава правата на ищеца, нито като размер, за да допринесе съществено за неблагоприятното въздействие на производството върху ищеца.

От друга страна обаче, наложената на ищеца мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната“ ограничава правото на свободно придвижване и трябва да се съобрази при определяне на размера на обезщетението. Поначало е без значение дали ищецът е имал намерение да пътува извън страната и дали мярката е препятствала тази му възможност, достатъчно е да се установи, че такава принудителна мярка му е била наложена.

В случая обаче наложената забрана значително е засегнала правото на свободно придвижване и изобщо начина на живот на ищеца, тъй като той не е имал възможност да пътува и да пребивава във Великобритания, където се е намирало в този момент семейството му (двете му деца) и където е възнамерявал да работи и съответно да живее.

Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства, а именно трудов договор, сключен от ищеца на 05.01.2015 г., договор за наем от 07.03.2015 г., както и от свидетелските показания. Видно от трудовия договор ищецът е назначен на длъжност „управител“ в „Ел Кастело“ във Великобритания, считано от 05.01.2015 г., а съгласно договора за наем, той е наел жилищен имот там за срок от 12 месеца, считано от 09.03.2015 г. Косвено връзката на ищеца с Великобритания, т.е. установяването му там, се установява и от представените по делото лични здравни карти на ищеца, издадени от Здравната служба на Великобритания през 2002 г. и 2004 г., две писма от Здравната служба на Великобритания до ищеца от 09.06.2015 г. и от м. 11.2021 г. и писмо от Данъчната и митническа служба на Великобритания (HM Revenue and Customs) от 24.09.2014 г., а също и от отбелязаното в представения по делото данъчен ревизионен акт от 07.02.2017 г. От посочените документи е видно, че в периоди преди и след 2015 г. ищецът е установен във Великобритания и е местно лице там, поради което може да се приеме, че той действително е имал намерение да се завърне и да пребивава там и през 2015 г., за когато се отнасят сключените от него трудов договор и договор за наем. Представени са също така и писма от няколко учебни заведения във Великобритания, от които е видно, че дъщерите на ищеца (по делото са представени и удостоверения за раждане, от които се установява родствената връзка) са записани да учат във Великобритания и съответно посещават училища там през 2015 г., а от това обстоятелство също може да се направи извод, че центърът не житейските интереси на ищеца, включително и неговото семейство, към 2015 г. е във Великобритания. Показанията на свидетелите Л.П. и Р. И. също потвърждават горните обстоятелства относно това, че ищецът и семейството му са пребивавали във Великобритания към 2015 г. и наложената на ищеца забрана да напуска страната е довела до невъзможността му да се прибере при децата си и съответно да работи във Великобритания.

Разпечатката съдържа 18 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7da5ca5-d8e0-4567-9181-1208c0bffacf