Решение № 630 от 29.09.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Русе, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520201447 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ЕНЕРЖИ-2009" ООД, ЕИК 200801103, със седалище и адрес на управление в гр. Ветово, обл. Русе, ул. „Марица“ № 13, против Наказателно постановление 38-0004055/06.02.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. на основание чл.178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Според направения от жалбоподателя прочит на разпоредбите на Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. не било налице задължение за последваща проверка на димомера, следователно нямало осъществено нарушение, свързано с неуведомяването в срок за изменение на свидетелството за проверка. Не ставало ясно от мотивите на Постановлението как и защо записаната промяна на обстоятелствата от 25.05.2022 г. била с валидност по-малка от два месеца – до 16.07.2022 г., въпреки че валидността 1 на свидетелството за проверка на димомера била минимум 1 година и последваща проверка не е необходима. Налице били разнопосочни инструкции за прилагане на уведомлението по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. – веднъж за изпращане по електронен път, после искане за носене на място на гише на администрацията при внасяне на такса в размер на 50 лв., за която не било ясно защо се събира, като при издаване на платежни документи от администрацията също не ставало ясно за какво се внасяла таксата от 50 лв., на какво правно основание се събирали и защо не се посочвали в счетоводния документ. Не били настъпили общественоопасни последици, тъй като дружеството притежавало действащо Свидетелство за проверка № 021299, валидно от 16.07.2022 г. до 16.07.2023 г.

Това означавало, че нямало извършено от жалбоподателя нарушение, като дори били положени повече грижи от обичайното и следвало да се има предвид, че изпращането на визирания документ било само с оповестителен характер. В условията на евентуалност счита, че наложеното наказание се явявало завишено, определеният размер от 1 000 лв. се явявал максимален такъв. Не били съобразени разпоредбите на чл. 27 ЗАНН. Нарушителят досега не бил наказван за нарушения по ЗДвП и визираната наредба, имал критично отношение към извършеното, действал при спазване на обществения интерес, като се снабдил своевременно с удостоверението за действаща и внедрена система, спомогнал е да се разкрие обективната истина по делото с поведението си по време на проверката и при съставянето на АУАН и НП, като в дългогодишната работа на пункта не били констатирани други нарушения. Нарушението се явявало формално, липсвала обществената опасност като основен елемент на правонарушението. Аргументът, че на един ден били съставени три АУАН, бил неотносим, защото и трите били обжалвани и не са влезли в сила НП. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, в условията на евентуалност – за намаляване размера на наказанието. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В. Д.. Счита, че не е налице обществена опасност, доколкото формалистичната предполагаемост на извършеното нарушение не е застрашила по някакъв начин безопасността на движението. Дейността на пункта за технически преглед не съществува, следователно е лишено от необходимост да бъде въздействано върху жалбоподателя с

2 инструментариума на държавната репресия, тъй като нямало цел да се превентира административното нарушение. В условията на алтернативност, моли за намаляване на наложеното наказание.

Административнонаказващият орган директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 20.07.2023 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 06.07.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 38-0004055/06.02.2023 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе е издадено за това, че на 17.11.2022 г., около 09,15 ч, в ***, в пункт за извършване на проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, собственост на "ЕНЕРЖИ-2009" ООД, ЕИК 200801103, притежаващо Разрешение № 1613, било констатирано нарушение, че дружеството не е уведомило като лице по чл. 16 от Наредба № Н-32/2011 г. на МТИТС писмено ръководителя на съответното регионално звено на ИА „Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от извършената промяна, която се изразявала в получаване на ново свидетелство за проверка н а димомер Екотест ДМР-01 К от 16.07.2022 г. с № 021229. Последната промяна от лицето по чл. 16 от Наредбата била от 25.05.2022 г.

От разпита на актосъставителя и свидетеля, както и от приложените по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 17.11.2022 г. директора на РД „АА“ – Русе възложил на св. И. С. И. и И. Д. И. – служители на РД „АА“ – Русе, със Заповед № РД-123310/17.11.2022 г. да извършат проверка на пункт за извършване на проверка за техническата изправност на ППС на фирма "ЕНЕРЖИ-2009" ООД.

Поводът за това бил, че в системата на ИААА били отразени само старите свидетелства за проверка на димомера и газоанализатора, не били отразени новите сертификати за проверка на тези уреди, с които е следвало задължително да работи пунктът. При извършена проверка на място на пункта за технически преглед, стопанисван от "ЕНЕРЖИ-2009" ООД, се 3 установило, че тези уреди преминали проверка на 16.07.2022 г., но ИААА не била уведомена в законоустановения 7-дневен срок за тези обстоятелства. За констатираното нарушение бил съставен АУАН в присъствието на управителя С. Д. и св. Д. Г. Д.. По време на проверката в пункта било представено свидетелството за проверка на димомера от 16.07.2023 г.

Установените в него ден нарушения били общо три, за димомера, за газоанализатор и за спирачен стенд. Още в деня на проверката дружеството жалбоподател подало необходимата информация ведно със заверено копие от свидетелството за проверка на димомера до директора на РД „АА“ – Русе.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът не споделя изложените от въззивника съображения за неяснота в наказателното постановление относно това защо е била посочена датата 25.05.2022 г. В наказателното постановление е изрично посочено, че на тази дата за последен път жалбоподателят е изпратил данните, които е следвало да предостави съобразно задължението си по чл. 16 от Наредба № Н-32/2011 г. на МТИТС и това обстоятелство се потвърждава и от актосъставителя по време на неговия разпит в съдебно заседание, който заявява, че при извършена справка в информационната система на ИААА се е установило, че последно обстоятелства са били заявени на 25.05.2022 г. Това не следва да се тълкува, както е направил жалбоподателя, като извод на административнонаказващия орган, че издаденото свидетелство за проверка е било с валидност само от 2 месеца.

Съставът на санкционната разпоредба по чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 ЗДвП 4 изисква лице, получило разрешение по чл. 148, ал. 2 ЗДвП – да извършва периодични технически прегледи за техническата изправност на пътни превозни средства, да не изпрати уведомление, свързано с дейността по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Задължението на лицето, получило разрешение по реда на чл. 148, ал. 2 ЗДвП, произтича от чл.

24, ал. 1 от Наредба № Н-32/2011 г. на МТИТС. Не е спорно обстоятелството, че дружеството жалбоподател разполага с разрешение по чл. 148, ал. 2 ЗДвП, като това е отразено и в оспореното наказателно постановление. Чл. 24 от Наредбата предписва задължение на лице, получило лиценз за извършване на технически прегледи на превозни средства по смисъла на чл. 16 от Наредбата, да уведоми писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 7-дневен срок от извършването на промяната или от узнаването , като приложи документите, които я удостоверяват относно обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 – 10 от Наредбата. Изложените от жалбоподателя аргументи, че същият е нямал задължение да уведомява ИААА относно обстоятелствата, свързани с преминала последваща проверка на димомера, са неоснователни. С чл. 9, ал.

7, т. 2 от Наредба Н-32/2011 е вменено задължението за ежегодна проверка на газоанализатори и димомери. Чл. 9, ал. 6 не намира приложение по настоящия казус, тъй като в т. 10 на чл. 18 е посочено да бъде представена декларация за съответствие, която декларация за съответствие всъщност е идентичен документ с документа, който се изисква по чл. 9, ал. 6, но, за разлика от стеснения обхват на ал. 6, ал. 7, касае всички случаи на извършена валидизация на уредите за измерване. В чл. 808 и следващите от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол са уредени методите, основанията и реда за извършване на проверките на съответните уреди. В чл. 841, ал. 1 е посочено, че "... последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава втора... ". В този смисъл идентични обстоятелства удостоверява декларацията за съответствие, както и свидетелството за проверка по чл. 9, ал. 6 от Наредбата. Неоснователно е и възражението, че в чл. 18, т. 10 са изредени за представяне списъци на 5 уредите, съоръженията и средствата за измерване, но не е налице изрично задължение за лицата по чл. 16 за представяне на документи, удостоверяващи периодичната валидизация на измервателните уреди. Такова задължение е предвидено в тази разпоредба, всеки списък следва да бъде придружен с декларацията за съответствие с одобрен тип. Ежегодната проверка и валидизация на уредите е от съществено значение за извършване на дейностите осъществявани по Наредба № Н-32 и в този смисъл, както и предвид задължението по чл. 9, ал. 7, т. 2, същата валидизация се явява промяна в обстоятелството, за която промяна лицето по чл. 16 от Наредбата е длъжно да уведоми съответния административен орган в преклузивния 7дневен срок по чл. 24, ал. 1 от Наредбата.

Следва да се обърне внимание на чл. 9, ал. 10 от Наредба № Н-32/2011 г. на МТИТС, според която лицата, извършващи първоначален или последващ контрол на средствата за измерване по чл. 9, ал. 2 и 3 съгласно Закона за измерванията, изпращат до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" информация за всеки уред или средство, вписани в регистъра по чл. 15, и информация за всяка извършена първоначална или последваща проверка. С други думи, Наредбата предвижда задължение за лицата, извършващи техническа проверка на използваните уреди за измерване от пунктовете за технически преглед на превозни средства – димомер и газанализатор, да изпратят информация за извършената от тях първоначална или последваща проверка. Това тяхно задължение обаче не дерогира задължението на лицата, които разполагат с разрешение за извършване на периодични технически прегледи на превозни средства по чл.