Решение № 13 от 22.01.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Разград, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20233300500318 по описа за 2023 година

Постъпила е въззивна жалба от Р. З. К. против решение № 187/11.08.2023г., постановено по гр.д. № 256/2022г. по описа на РС Исперих, с което в производство по чл.422 ГПК е отхвърлен предявеният от нея иск за признаване на установено, че Община Исперих има парично задължение към ищеца в размер 557,20лв. за водене на чужда работа без пълномощие, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят излага твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на решението и моли въззивния съд да го отмени, като уважи исковата претенция.

Подаден е писмен отговор от Община Исперих, представлявана от кмета Б.Ш., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: на 3.12.2021г. св.В.Н. разхождала своите кучета в парка на гр.Исперих. Излизайки на улицата, забелязала малко куче, което скимтяло и накуцвало. Потърсила свои познати за помощ и на сигнала се отзовала ищцата Р. К.. Двете взели кучето и от ветеринарна амбулатория в града ищцата закупила обезпаразитяващо лекарство на стойност 18лв. /липсва рецепта/, шампоан на стойност 7лв. и храна – пауч за 6лв. и гранули за 8,40лв., за което по делото е представена фактура № 86/3.12.2021г. с фискален бон. Служителят в амбулаторията им казал, че има вероятност кучето да е с 1 фрактура на единия крайник. Ищцата и свидетелката прибрали животното в апартамента на В. Н..

Отново на 3.12.2021г. Р. К. подала сигнал по електронна поща до Община Исперих, в който уведомила кмета, че е намерила безстопанствено куче, прибрала го за оказване на медицинска помощ поради видими наранявания, вероятно от нахапване от други кучета и поради това сезира общината за извършване на проверка за идентификация и установяване на стопанин на кучето, съотв. за прилагане на разписаните мерки при липса на чип.

На 5.12.2021г. ищцата и св.Н. завели кучето в гр.Разград, във ветеринарната клиника „Вет консулт“. От представената епикриза е видно, че ветеринарният лекар е установил при прегледа коса фрактура на радиус и улна. Животното е прието на стационар за операция. На 5 и 6 декември са приложени обезболяващи и антибиотик. На 7 декември е извършена операция на фрактурата, след която животното повърнало и получило кървава диария в обилно количество, кръвното налягане спаднало. Състоянието му се влошило и въпреки приложена терапия, настъпил летален изход. Представени са две фактури №№ 1517/5.12.2021г. и 1519/7.12.2021г., изд. от „Вет консулт“ЕООД със задължено лице Р. К., от които се установява, че стойността на медицинските услуги е, както следва: 12,50лв. за преглед, 33,33лв. за рентгенови изследвания, 8,33лв. за стационар, 166,67лв. за остеосинтеза, 116,67лв. за импланти и 94лв. за медикаменти и консумативи.

На 13.12.2021г. Р. К. изплатила втори имейл до Община Исперих, с който уведомила кмета за предприетите действия и че направените разходи по грижите за кучето са в общ размер 557,20лв. Приложила е към писмото трите фактури и е поискала възстановяване на посочената сума за лечение на кучето.

Ответната община не оспорва извършените плащания от ищцата на „Вет консулт“ЕООД. Въпреки това районният съд е излязъл извън подлежащите на доказване факти и обстоятелства, очертани от твърденията на всяка страна, и е възобновил съдебното дирене след приключването му, като е изискал от ищцата да представи доказателства за извършени плащания към „Вет консулт“ЕООД. В изпълнение на това указание ищцата е представила две платежни нареждания от 20.12.2021г. и 21.12.2021г. /с вальор 22.12.2021г./ за преведена сума в общ размер 517,80лв. с отбелязано основание по всяко от тях плащане по фактура.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Решението на районния съд е правилно като краен резултат, но по различни съображения.

Съгласно чл.60 ал.1 ЗЗД, който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, е длъжен да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да върне на управителя на работата необходимите и полезни разноски, съгл.чл.61 ал.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗЖ вменява в задължение на всеки, който намери болно или наранено животно, да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, 2 районното управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите. Задължението на тези органи, съгл. ал.2 на същия член, се състои в оказване на съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и насТ.ване на животното в приют или друг обект по ал.6 т.1-3 – зоологическа градина, спасителен център или ферма.

При това положение не може да се приеме, че действията, предприети от ищцата за обезпаразитяване, измиване с шампоан и закупуване на храна, съставляват водене на работа в чужд интерес – този на общината, тъй като тези действия не попадат в сферата на спешната ветеринарномедицинска помощ по чл.16 ал.2 в.в. с ал.1 ЗЗЖ. Чуждата работа е водена като своя – ищцата се е водила от собствените си разбирания за действие в настоящия случай, още повече, че обезпаразитяването е извършено в нарушение на чл.174 ЗВМД /липсва дори предписана рецепта от ветеринарен специалист/ и при направено възражение от ответника за уместността на това действие, в тежест на ищцата е да го докаже, което не е сторила. Тъй като нейното поведение в конкретно извършените действия не може да се характеризира като водене на чужда работа без пълномощие, искът за установяване на задължение на Община Исперих за обезщетение на ищцата в размер 39,40лв. за закупени обезпаразитяващо лекарство на стойност 18лв., шампоан на стойност 7лв. и храна – пауч за 6лв. и гранули за 8,40лв., се явява неоснователен.

Относно претенцията за обезщетение в размер 517,80лв., заплатени от ищцата на „Вет консулт“ЕООД за направени медицински разходи за лечение на намереното куче, съдът приема следното: при направено от Община Исперих възражение в писмения отговор, че работата не е уместно предприета и не е свършена с грижата на добър стопанин, в тежест на ищцата е да докаже, че нейните действия в случая са били уместни и са били добре управлявани в интерес на общината, което не е сторено. Животното не е предадено веднага във ветеринарната клиника, а два дни след намирането му, още повече, че в този период е поставен обезпаразитяващ препарат без предписана рецепта и по делото остава неизяснен въпросът доколко това действие е било от полза или вреда на животното, предвид моментното му състояние. Липсата на причинна връзка между забавянето на лечението и леталния изход следва да се докаже от ищцата, но същата не е ангажирала доказателства в този смисъл. От друга страна, прибирането на кучето в апартамента на св.Н. е препятствало предприемането на своевременни действия за необходимото лечение от страна на ответника.

Ето защо искът за установяване на задължение на Община Исперих за обезщетение на ищцата в размер 517,80лв., се явява недоказан.

Въпросите дали доказателствата за плащане съответстват на извършените медицински дейности във „Вет консулт“ЕООД и дали са извършени след подаване на заявлението от ищцата до Община Исперих, не подлежат на отделен анализ и преценка, тъй като ответникът не оспорва извършените лечебни дейности, нито тяхното заплащане от ищцата.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

Потвърждава решение № 187/11.08.2023г., постановено по гр.д. № 256/2022г. по описа на РС Исперих.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4