Решение № 4252 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4252 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110141205 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. Г., ЕГН ********** за заплащане на сумите, както следва сумата от 1100 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 364270 от 16.10.2019 г., сключен между длъжника и „С.К.“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от „С.К.“ ООД в полза на „А.Б.Б.“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 588, 21 лева, представляваща такси, съгласно „Тарифа за таксите събирани от „С.К.“ ООД, ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 767, 62 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 6, ал. 2 договора за заем, ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането ; сумата от 188, 38 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 325, 52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 18.08.2020 г. до 02.08.2024 г .

Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49346/2024 г. по описа на СРС, 119 състав за сумата от 1100 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 364270 от 16.10.2019 г., сключен между длъжника и „С.К.“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от „С.К.“ ООД в полза на „А.Б.Б.“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., ведно със законната 1 лихва от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 188, 38 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 325, 52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 18.08.2020 г. до 02.08.2024 г . След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 49346/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, както следва: за сумата от 1100 лева, равняваща се на 562,42 евро, представляваща главница по договор за паричен заем № 364270 от 16.10.2019 г., вземанията по който са прехвърлени от „С.К.“ ООД в полза на „А.Б.Б.“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 188,38 лева, равняваща се на 96,32 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 325,52 лева, равняваща се на 166,44 евро, представляваща лихва за забава за периода от 18.08.2020 г. до 02.08.2024 г.

Ищецът „А.Б.Б.“ ЕООД твърди, че въз основа на сключен по реда на ЗПФУР договор за паричен заем № 364270 от 16.10.2019 г., на ответника В. И.

Г. е предоставена сумата от 1100 лв., която е била усвоена изцяло от кредитополучателя и е следвало да бъде върната, ведно с договорната лихва на 10 месечни вноски. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по процесния договор за заем. Ищецът поддържа, че придобил процесните вземания срещу ответника с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., сключен межди ищеца и „С.К.“ ООД, за което ответникът бил надлежно уведомен. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът В. И. Г. в срока по чл.131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва, че между нея и „С.К.“ ООД да е сключен договор за паричен заем № 364270 от 16.10.2019 г., както и да е усвоила предоставената по договора в заем сума. Излага, че не дала съгласие за сключване на договора, както и че не са спазени изискванията на ЗПФУР, за което излага подробни доводи. Счита, че има качеството „потребител“, а договорът съдържа недействителни клаузи по смисъла на ЗПК, във връзка с което излага подробни съображения. Счита отделни клаузи от договора, както и целият договор, за нищожни. Оспорва вземането да е надлежно прехвърлено на ищеца, както и да е уведомена за цесията. Във възражението по чл. 414 ГПК е релевирано възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже, че: 1/ между цедента „С.К.“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по 2 договор за заем с твърдяното съдържание в т.ч. валидно уговорена клауза за заплащане на възнаградителна лихва; 2/ сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора); 3/ клаузите от договора са индивидуално уговорени и е налице възможност на кредитополучателя да влияе върху договорното съдържание; 4/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 5/ настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер; 6/ както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен; 7/ спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства процесният договор да е сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР, в това число – за изпълнение н а задълженията си за предоставяне на преддоговорна информация по договора и за получаване на съгласие на кредитополучателя за сключване на договора за кредит, както и че не сочи доказателства да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит.

Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК, това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и 3 който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. „стандартен европейски формуляр“ съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 – при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР се съдържа дефиниция на понятието „финансова услуга“, съгласно която това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните обстоятелства: изпълнил е задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2; получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ); преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация 4 от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) – т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. С оглед на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ следва извод, че законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.