Решение № 936 от 12.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 416/2026
- Вид
- Решение № 936
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 12.02.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Йоана Милчева Генжова
Цитирани разпоредби
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 936 гр. София, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20261100500416 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника М. Ж. Ч. по изпълнително дело № 95/2025 г. на ЧСИ И.Ч. с рег. № 783 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, инкорпориран в разпореждане от 18.11.2025 г. Излага, че е в качеството на наследник на починалата на 23.02.2025 г. Ц. Х.а Н.. Жалбоподателят излага, че случайно е узнала за образуваното изпълнително производство и е поискала да бъде конституирана като наследник, както и да бъдат връчени изпълнителният лист и заповедта за изпълнение, като същевременно е заявила, че посоченото в изпълнителния лист гражданско дело на СРС не съществува. В подкрепа е представено удостоверение от СРС, от което се установява, че за дълъг период няма образувани граждански дела срещу наследодателката, което според жалбоподателката доказва, че изпълнителният лист е неистински. Въпреки представените доказателства и направените искания за прекратяване на изпълнителното дело и за вдигане на наложената възбрана, ЧСИ е отказал да прекрати производството, като е приел, че не са налице основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК и че няма правомощия да прилага закона по аналогия. Жалбоподателката счита този отказ за незаконосъобразен, поддържа, че при липса на действително изпълнително основание следва по аналогия да се приложи чл. 433, ал. 1 ГПК, и твърди, че наложената възбрана е явно несъразмерна спрямо вземането, поради което иска прекратяване на изпълнителното производство.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваният акт на съдебния изпълнител.
Взискателят по изпълнителното дело С. С. И. не е подал възражение в законовия срок.
Частен съдебен изпълнител И.Ч. е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата.
Излага, че в рамките на изпълнителното производство той не разполага нито с правомощия, 1 нито с компетентност да преценява дали представен изпълнителен лист е неистински или подправен, когато същият е представен в оригинал и носи всички външни белези на валиден съдебен акт – подпис и печат. Задължението на съдебния изпълнител се ограничава до извършване на „първична“ проверка за редовност от външна страна, без да навлиза в материалната законосъобразност или истинността на изпълнителния титул. Посочва се, че първоначално по делото са налице противоречиви и незаверени доказателства относно наследниците на длъжника, поради което те не са били годни по смисъла на чл. 183 ГПК, а наличната официална справка от ГРАО чрез REGIX не е съдържала данни за посочваните наследници. При това положение съдебният изпълнител е отказал конституирането им като длъжници, но е уважил искането на взискателя за налагане на обезпечителни мерки върху установено имущество на длъжника с цел обезпечаване на вземането. След представяне на надлежно заверено удостоверение за наследници, заместващият ЧСИ се е произнесъл с мотивирано разпореждане, като е отказал прекратяване на изпълнителното производство.
Изложено е, че основанията за прекратяване по чл. 433 ГПК са изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване или прилагане по аналогия, за разлика от основанията за спиране. При липса на някое от изрично предвидените в закона основания съдебният изпълнител няма правно основание да прекрати делото. В заключение се приема, че искането съдебният изпълнител да прогласи неистинността на изпълнителния лист въз основа на представени удостоверения на практика изисква постановяване на съдебен акт извън предоставените му правомощия, което е процесуално недопустимо и лишено от законова опора.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащи на основание чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ вр. чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК на обжалване действия на съдебния изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради което е процесуално допустима.
Изпълнителното производство е образувано на 24.07.2025 г. въз основа на молба на взискателя, към която е приложен в оригинал изпълнителен лист, издаден на 18.10.2024 г. от Софийския районен съд по гр. д. № 4619/2024 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В молбата е поискано проучване на имуществото на длъжника Ц. Х.а Н., включително на нейните наследници, в случай че същата е починала. Съгласно процесния изпълнителен лист длъжникът Ц. Х.а Н. е осъдена да заплати на кредитора С. С.
И. сумата от 1 250 лв., представляваща стойността на два броя уреди Philips за раздвижване, масаж и затопляне на ръце и крака с консумативи към тях, както и 250 лв. деловодни разноски.
Поради временно заместване на титулярния ЧСИ, делото е образувано от заместващ съдебен изпълнител, който незабавно е разпоредил извършване на справки за имуществото и родствените връзки на длъжника. От тях е установено, че длъжникът е починал на 23.02.2025 г., като в регистрите първоначално не са открити данни за наследници, но са констатирани закрити банкови сметки и разпореждания с недвижимо имущество. С оглед на това е изискано удостоверение за наследници от СО – район Средец, което не е било предоставено в продължение на около месец.
На 21.08.2025 г. в кантората на съдебния изпълнител е постъпила молба от М. Ж. Ч. с искане да бъде конституирана като длъжник и да бъдат връчени документите по изпълнението, към която са приложени копия от удостоверение за наследници и други документи.
С разпореждане от 18.11.2025 г. на съдебния изпълнител М. Ж. Ч. е конституирана като длъжник по изпълнителното дело с разпореждане от 18.11.2025 г.
2
На 20.11.2025 г. е получено официално удостоверение за наследници от СО – район Средец, удостоверяващо М. Ж. Ч. като наследник на починалата длъжник.
По обжалването на отказа за прекратяване на изпълнителното производство:
Хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда правно основание за отмяна на изпълнителното основание, послужило за издаване на изпълнителния титул.
Изпълнителното производство да се прекратява с постановление, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, или този акт бъде признат за подправен. Достатъчно е да се установи, че самото изпълнително основание е порочно или неистинско. Необходимо е влязло в сила произнасяне на съда за осъществяване на визираното основание независимо дали се отнася за основанията, които представляват съдебни решения или други изпълняеми актове по смисъла на чл. 404 ГПК.
Отличителното за тази хипотеза е, че липсва удостовереното в посочените актове материално право на кредитора, поради което налага лишаването им от изпълнителна сила.
В случаите като настоящия, а именно издаден изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 ГПК, до приложението на правната норма на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК ще се стигне, само когато по силата на съдебен акт се стигне до установяване на заповедта за изпълнение като неистинска. Необходимо е влязло в сила произнасяне на съда за осъществяване на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК. Независимо дали се отнася за основанията, които представляват съдебни решения или други изпълняеми актове по чл. 404 ГПК, характерно за тази хипотеза е, че липсва удостовереното в тях материално право на кредитора, поради което се налага лишаването им от изпълнителна сила. Способите за разкриване на порока съответстват на самите основания. Така за влезлите в сила съдебни решения тази хипотеза ще е налице при отмяна по реда на извънреден инстанционен контрол, или при установяване по исков ред на нищожност на съдебното произнасяне (чл. 270, ал. 2 ГПК), а за влезлите в сила актове в заповедното производство – с отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по чл. 407 ГПК и извънредния способ по чл. 423 ГПК. Ето защо съдебния изпълнител в случая не е компетентен да се произнесе дали изпълнителното основание страда от някой от изброените в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК основания.
По изложените съображения въззивния състав намира, жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжника М. Ж. Ч. с ЕГН ********** по изпълнително дело № 95/2025 г. на ЧСИ И.Ч. с рег. № 783 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, инкорпориран в разпореждане от 18.11.2025 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3