Решение № 2720 от 14.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2720 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330113203 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на Н. А. И., ЕГН **********, от ***, депозирана против „ЕОС Матрикс“ АООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4- 6, и иск с правно основание в чл. 439 от ГПК.

Ищецът твърди, че по реда на чл. 417 от ГПК, "Юробанк България и Еф Джи България“ АД с ЕИК 000694740 се снабдило против него със заповед за плащане и изпълнителен лист за дължими по договор суми : 2.250.00 ( две хиляди двеста и петдесет) лева главница, дължима по договор за потребителски кредит между мен и " Юробанк България" АД; 604.13 ( шестстотин и четири лева и тринадесет стотинки) дължима договорна лихва;

57.09 ( петдесет и седем лева и девет стотинки) държавна такса ; 270.77 ( двеста и седемдесет лева и седемдесет и седем стотинки) адвокатско възнаграждение , или общо 3181.99 ( три хиляди сто осемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки). Образувано било на дата 31.07.2012г. изп. дело №***; имало извършени изпълнителни действия, последното от които – на 31.05.2016г., след което повече действия не били извършвани. Такива не били 1 искани и от взискателя по делото, при което то било прекратено през 2014 по право , на основанието по чл. 433 т. 8 от ГПК.

Изложени са доводи, че вземането е погасено по давност и се иска от съда решение, с което да признае за установено по отношение на кредитора , че вземането не се дължи поради погасяване по давност ,като по този начин се оспорва изпълнението по изпълнителното дело. Иска се и присъждане на разноските.

Ответникът оспорва иска като недопустим , отрича интереса на ищеца от предявяване на иск , тъй като изпълнителното дело било прекратено . Твърди , че не е дало повод иска да бъде заведен, при което разноските по него следвало да останат за сметка на ищеца.

Допустим иск с правно основание в чл. 439 от ГПК, чрез които се оспорва изпълнението на вземането, така , както е описано в изпълнителния лист; липсата на образувано изпълнително дело не е пречка съществуването на дадено вземане да бъде оспорено , тъй като ответникът разполага с изпълнителен лист.

По същество, съдът съобрази следното :

По изискуемостта на вземането, издаването на изпълнителен лист за него и образуването на изпълнителното дело не се спори между страните.

Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр.д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.

Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на 2 който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответника по делото следва да докаже.Давност тече за всяко вземане. В случая, такава тече най – късно от датата, на която срока на действие на договора е изтекъл, тоест, всички дължими по него суми са били изискуеми.

Тъй като вземането на взискателя произтича от договор, главницата се погасява с изтичането на петгодишна погасителна давност, обезщетението за забава – след тригодишна такава, съобразно общите правила на ЗЗД.

В конкретиката на делото, давност тече поне от 19.03.2012г, когато кредиторът е бил снабден с изпълнителен лист за вземането си, доколкото съдът е извършил по реда на чл. 418 от ГПК проверка за изискуемост ( тъй като не може да се установи крайната дата на договора).

Кратки бележки по хода на изпълнителното дело, от значение за изхода на спора:

Делото е образувано при *** на дата 31.07.2012г. Молбата за образуването му не прекъсва давността.

През 2016г. съдебния изпълнител конституира като взискател ответника, като цесионер на вземането на банката по договора за кредит. След този период липсват не само извършени изпълнителни действия , но и каквато и да било друг активност по делото, поне до края на 2022г. Затова не само делото е прекратено по право на основание чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК, но и е изтекла за вземането давност; без значение е това , дали до 2016г, са извършвани изпълнителни действия , тъй като дори давността да е била прекъсната преди този период, то тече и е изтекъл нов давностен период.

Искът е основателен. Разноските се понасят от ответника.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ АООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4- 6, че Н. А. И., ЕГН **********, от ***, не дължи на ответника следните суми 2.250.00 ( две хиляди двеста и петдесет) лева главница, дължима по договор за потребителски кредит между ищеца и " 3

Юробанк България" АД; 604.13 ( шестстотин и четири лева и тринадесет стотинки) дължима договорна лихва; 57.09 ( петдесет и седем лева и девет стотинки) държавна такса ; 270.77 ( двеста и седемдесет лева и седемдесет и седем стотинки) адвокатско възнаграждение , или общо 3181.99 ( три хиляди сто осемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки), за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2012г. по ч.гр.д. № 4234/2012г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.

Осъжда „ЕОС Матрикс“ АООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4- 6, да заплати на Н. А. И., ЕГН **********, от ***, сумата от 428 лева разноски по делото.

Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4