Решение № 567 от 29.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Варна, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100501848 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. С. Д. и Д. М. Д. против Решение № 2000/03.06.2025 г. по гр.д. № 13044/2021 г. по описа на ВРС, ХХVI състав с което е отхвърлен искът им с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на „Б и Б Търговски център“ ЕООД, гр. Варна, че Д.и са собственици на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, с идентификатор №****** по КККР на град Варна, състояща се по нотариален акт от: външно каменно стълбище, кухня, стая, изба, изба с клозет находяща се в град Варна, *** Б, попадаща в парцел № 5, кв. 95 по плана 7 подрайон на град Варна, придобита въз основа на договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт №113, том 32, дело 947/1992 от 18.12.1992 г. на нотариус при ВРС, както и на принадлежностите към горната сграда /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им, изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/, погрешно отразени в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №******.2 по 1

КККР на град Варна, намиращи се на етаж 1 в сграда с идентификатор № ****** по КККР на град Варна, при съседи: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта - ******.1, с площ от 43,20 кв.м.; да бъде допусната поправка в кадастралната карта, изразяваща се в поправяне на погрешно нанесените обслужващи помещения /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/ като самостоятелен обект с отделен идентификатор № ******.2 по КККР на град Варна, евентуално на основание придобивна давност; да бъде допусната поправка в кадастралния регистър на недвижимите имоти, чрез вписване на ищците като единствени собственици на обслужващите помещения /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им, изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/, погрешно отразени с отделен идентификатор № ******.2 по КККР на град Варна; както и с искане за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на констативен нотариален акт № 15, том 6, рег. № 12625, дело № 892 от 27.07.2007 г., издаден в полза на ответника „Б и Б търговски център“ ЕООД, с който, на основание чл. 92 от ЗС, „Б и Б търговски център“ ЕООД е признат за собственик на 29,95 кв.м. идеални части, равняващи се на 69,33 % идеални части от магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия и работилница за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ на магазина и работилницата – 43,20 кв. м., построени в дворно място, цялото с площ от 172 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 201 кв.м., находящо се в град Варна, ***.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Оспорва се, че е налице идентичност между настоящия предмет на спора и този по приключили вече между страните дела. Релевира се, че ВРС неправилно приема, че не е налице спор за собственост между страните, тъй като е налице дублиране на една и съща площ от 43.20 кв.м., представляваща обслужваща част към сградата, закупена с нот. акт № 113/1992 г., а ответното дружество се снабдява с КНА през 2007 г. за същата 2 площ. Непълнотата на КК се изразява в това, че преустроеният избен етаж в работилница за закуски не е отразен в действителни граници и не е записан на името на действителния собственик – ищците. Излага се, че неправилно обслужващите части за жилищния етаж в покрития двор са нанесени в КК като самостоятелен обект, като първоинстанционния съд не се е съобразил с трайната практика на ВКС, че площта не е решаващ индивидуализиращ белег.

Релевира се, че ищците не претендират установяване на собственост върху магазин, тъй като такъв не съществува – продажбата на закуските се е извършвала на гише на входната врата. Счита се, че ВРС неправилно е разпределил доказателствената тежест, тъй като двете страни се легитимират с нот. актове за процесната площ. Твърди се, че в титула за собственост не е задължително да се посочват изрично обслужващите помещения. Иска се отмяна на първоинстанционното и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Претендират се разноски.

Въззиваемият „Б и Б Търговски център“ ЕООД, гр. Варна в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който излага искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като и двете претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на К. С. Д. и Д. М. Д. против „Б и Б Търговски център“ ЕООД, гр. Варна с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установено, че Д.и са собственици на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, с идентификатор №****** по КККР на град Варна, състояща се по нотариален акт от: външно каменно стълбище, кухня, стая, изба, изба с клозет находяща се в град Варна, *** Б, попадаща в парцел № 5, кв. 95 по плана 7 подрайон на град Варна, придобита въз основа на договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт №113, том 32, дело 947/1992 от 18.12.1992 г. на нотариус при ВРС, както и на принадлежностите към горната сграда /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им, изграден в съсобственото 3 дворно място и свързващото ги помещение – коридор/, погрешно отразени в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №******.2 по КККР на град Варна, намиращи се на етаж 1 в сграда с идентификатор № ****** по КККР на град Варна, при съседи: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта - ******.1, с площ от 43,20 кв.м.; да бъде допусната поправка в кадастралната карта, изразяваща се в поправяне на погрешно нанесените обслужващи помещения /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/ като самостоятелен обект с отделен идентификатор № ******.2 по КККР на град Варна, евентуално на основание придобивна давност; да бъде допусната поправка в кадастралния регистър на недвижимите имоти, чрез вписване на ищците като единствени собственици на обслужващите помещения /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им, изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/, погрешно отразени с отделен идентификатор № ******.2 по КККР на град Варна; както и с искане за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на констативен нотариален акт № 15, том 6, рег. № 12625, дело № 892 от 27.07.2007 г., издаден в полза на ответника „Б и Б търговски център“ ЕООД, с който, на основание чл. 92 от ЗС, „Б и Б търговски център“ ЕООД е признат за собственик на 29,95 кв.м. идеални части, равняващи се на 69,33 % идеални части от магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия и работилница за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ на магазина и работилницата – 43,20 кв. м., построени в дворно място, цялото с площ от 172 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 201 кв.м., находящо се в град Варна, ***.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Б и Б Търговски център“ ЕООД, гр. Варна не депозира писмен отговор на исковата молба. В първото по делото заседание изразява становище за недопустимост на предявения иск.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, 4 поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.

От фактическа страна настоящата инстанция намира следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

Пред ВОС е допусната и приета тройна СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно дадена, като от същата се установява, че e налице пълна идентичност между предмета на настоящото дело и имота, описан в Акта за узаконяване № 17/11.11.1996 г. Налице е частична идентичност между предмета на настоящото производство и предмета на гр.д.

№ 3162/1993 г. по описа на ВРС досежно магазина и „Г“-образното стълбище за втория етаж. Налице е минимално сходство между предмета на настоящото производство и предмета на гр.д. № 2665/2001 г. по описа на ВРС досежно магазина магазина за продажба на хлебни и сладкарски изделия. Налице е пълна идентичност между предмета на настоящото производство и предмета на гр.д. № 2351/2017 г. по описа на ВРС досежно собствеността върху първия етаж от сграда с идентификатор № ******.

По допустимостта на първоинстанционното решение:

С исковата молба Д.и претендират, че са собственици на работилницата /бивши избени помещения/ от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ****** по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №113, том 32, дело 947/1992 от 18.12.1992 г. на нотариус при ВРС и на обслужващото помещение в двора /покрит вход/ по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. В този смисъл е и изготвения от съда предварителен доклад по чл. 140 от ГПК.

С депозирано становище от 08.06.2022 г. преди първо по делото с.з. ищците уточняват, че се касае за предявен иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. В с.з.

5 на 10.06.2022 г. ВРС им предоставя възможност да уточнят вида на търсената защита.

С уточняваща молба от 23.06.2022 г. Д.и заявяват, че претендират да са собственици на обслужващите помещения към жилищния етаж на сградата с идентификатор ******.1, които незаконосъобразно са заснети като самостоятелен обект с идентификатор ******.2 по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 113/1992 г. и по дваност, както и да се извърши промяна в КК, в която цялата сграда с идентификатор ****** е нанесена погрешно.

С молба от 19.09.2023 г. ищците уточняват, че в КК грешно са нанесени параметрите на двуетажната сграда, тъй като обслужващите я части са отразени като самостоятелен обект с идентификатор ******.2. Отправя искане да се приеме за установено, че Д.и са собственици на сграда с идентификатор ******, като и да се постанови решение, с което същите да бъдат признати за собственици на спорните обслужващи помещения. Други уточнения на предявения иск не са правени пред ВРС.

Настоящият състав е констатирал нередовност на исковата молба, поради което производството е оставено без движение. С уточняващи молби от 16.09.2025 г., 13.10.2025 г., 13.11.2025 г. и 01.12.2025 г. се посочва, че се предявяват искове да се приеме за установено по отношение на „Б и Б Търговски център“ ЕООД, гр. Варна, че К. С. Д. и Д. М. Д. са собственици на работилница, повдигната в червен цвят на приложените скици на листи 62 – 66 от делото, заснета като реална част от обект с идентификатор № ******.2 по КК на гр. Варна и на покрит двор, коридор, стълби и проход, повдигнати в зелен цвят на приложените скици на листи 62 – 66 от делото, заснети като реална част от обект с идентификатор № ******.2 по КК на гр. Варна, изградени в ПИ № *** по КК на гр. Варна, както следва: за работилницата по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №113, том 32, дело 947/1992 от 18.12.1992 г. на нотариус при ВРС и промяна на предназначението, в евентуалност по давност чрез владение упражнявано в периода от 1993 г. до датата на предявяване на иска в съда – 08.09.2021 г., а за покрития двор, коридор, стълби и проход - чрез присъединяване по смисъла на чл. 97 от ЗС като обслужващи части на жилищния етаж на сградата и на работилницата, погрешно отразени в КК 6 като собственост на „Б и Б Търговски център“ ЕООД, гр. Варна, на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.