Определение № 538 от 18.08.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538 гр. Шумен, 18.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов

Членове:

Румяна В. Райкова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500326 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 3865 от 21.06.2023г. (пол. на ел. поща на РС – Нови пазар на 22.06.2023г.) депозирана от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В. П. Г. срещу разпореждане № 870 от 06.06.2023г. по ч. гр. д. № 20233620100531 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 със седалище и адрес на управление гр.

София, район Младост, ж.к „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К. за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. Ф. И. с ЕГН ********** от с. Избул, общ. Нови пазар, обл.

Шумен, за сумата от 113,93 лв., неустойка за прекратяването на договора.

Отхвърлено е и заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта относно разноските: за дължима държавна такса в размер за разликата над 16,68 лв. до 25,00 лв., и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 320,35 лв. до 480,00 лв. Според жалбоподателя длъжникът е неизправна страна по договора и затова претенцията за неустойка е основателна и не почива на неравноправна клауза, а напротив е израз на изпълнение на договорената услуга. Излагат се подробно съображения в частната жалба, 1 обуславящи становището им, че спорната неустойка всъщност се явява израз на свободата на договаряне между страните. С оглед всичко изложено, молят съда да отмени обжалваното разпореждане в частта, с която е отхвърлена претенцията им за договорна неустойка, като вместо това бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника и за вземането за неустойка, което е отхвърлено.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна /заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №531/2023 година по описа на НПРС е образувано по заявление от „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Ф. И. от с. Избул, общ. Нови пазар, обл.Шумен, за заплащане на сумата от 342,61лв., от които 228,68 лв. неплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; и 113,93 лв., неустойка за прекратяването на договора, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 05.06.2023 г., до изплащане на претендираните суми. Към заявлението били приложени копие от договор за мобилни услуги, ОУ и фактури.

Заповедният съд е приел, че вземането се основава на сключен рамков договор за мобилни услуги с лице, което притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР към ЗЗПтр. и съобразно чл. 7, ал. 2 и чл. 411, ал.2 ГПК е проверил за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗПтр и такива които представляват нарушение на закона и/или морала.

Обсъдил е детайлно представените към заявлението доказателства: Съобразил е сумите за неплатени абонаментни такси и мобилни услуги, договора за мобилни услуги № 624787655/17.06.2021г. за мобилен номер, завършващ на последни цифри „667“ с договорен абонаментен план за първоначалния срок на договора - 23,99 лв. на месец, а след изтичане на преференциалния срок от 24 месеца - 34,99 лв. на месец.

Относно сумите за неустойка по договорите за мобилни услуги, заповедният съд е посочил, че заявителят в т. 12 от заявлението е приел, че потребителят не е изпълнил задълженията си към доставчика на услугите за периода от 05.06.2021 г. до 04.09.2021г. и съгласно т. 11 от индивидуалния 2 договор за услуги при прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, но за не повече от три месеца. В случая според заявителя тази неустойка е 113,93лв. Съгласно чл. 19б от приложените ОУ на Йеттел България ЕАД, за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, Йеттел има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят, съгласно посоченото в т. „в“ не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. Самото прекратяване на сключения договор с потребителя се извършва на основание чл. 75 от ОУ приложени към заявлението, с който е уредена правната възможност Йеттел България ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и т. 19в. Съгласно чл. 19в от ОУ, Йеттел има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, с едномесечно писмено предизвестие, в четири хипотези, включително посоченото твърдение за неплащане на дължими суми по договора по б. „г“ - когато е нарушил съществено или системно тези Общи условия. Съгласно чл. 152, т. 23. „Системно нарушение” е нарушение на задължение по тези Общи условия или по индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в продължение на 1 (една) година, а съгл. т.24 „Съществено нарушение” означава: 1. нарушение на което и да е задължение по тези Общи условия или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение; или 2. действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата на другата страна.

Заповедният съд е приел, че в случая длъжникът е допуснал неплащане на 3 месечни абонаментни такси за периода от 05.06.2021 г. до 04.09.2021г. за притежавания мобилен номер, което е „системно нарушение“ съгласно ОУ и налага едностранно прекратяване на договора съгласно ОУ по смисъла на раздел ХХV.

Акцентирал е, че заявителят не твърди и не сочи, да е уведомил писмено длъжника за извършеното от него едностранно прекратяване на договора съгласно чл.19в от ОУ. Обсъдил е, че съгласно чл.51 от ОУ, самото уведомяване следва да се извърши по един от следните начини: писмено – с препоръчано писмо с обратна разписка; по факс; по електронна поща; с кратко съобщение (SMS); чрез повикване към потребителя; чрез медиите; чрез публикация на интернет страницата на А1 – https://www.a1.bg. Поради наличието на специална разпоредба относно уведомяването за прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено 3 предизвестие“, е приел, че уведомяването за прекратяването следва да се извърши писмено. РС е приел, че посоченото на стр.5/11 в договора за мобилни услуги относно правото на доставчика на услугите да претендира неустойка липсва разпоредба относно реда на прекратяване и уведомяването за него, а претенцията за неустойка не отговаря на изискванията на ОУ; че по делото липсва приложено уведомление до длъжника за прекратяване на договора, както и не е посочена дата на прекратяването му, включително и в самото заявление. Предвид на това, НПРС намерил искането за присъждане на стойността на 3 месечни абонаментни такси, за основано на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Поради установено накърняване на добрите нрави и наличието на неравноправни клаузи в договора, посочен от заявителя, на основание чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заповедният съд отхвърлил частично искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 113,93лв. неустойка.

По отношение на разноските заповедният съд е присъдил пропорционално на уважените вземания размера на държавната такса 16,68 лв. от претендираната 25,00лв и на адвокатско възнаграждение в размер на 320,35 лв. от претендираните 480,00 лв., като е отхвърлил исканията за присъждане на разноски за държавна такса и за адвокатски хонорар в пълния им размер.

Решението на въззивния съд при правилно първоинстанционно решение е подчинено на нормата на чл. 272 ГПК, според която: когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Въззивният съд в настоящия съдебен състав възприема като свои мотивите на първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част. Така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България 4 съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК. Заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 от ЗЗП. В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключени между страните договори за мобилни услуги, по които на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. Действително както твърди жалбоподателят, размерът на претендираната неустойка не надвишава трикратния размер на месечната вноска, но видно от приложения договор страните са постигнали съгласие единствено относно основанията за едностранното прекратяване на договорите от страна на дружеството – доставчик, но не и досежно формата на изявлението и реда за уведомяване на другата страна, поради което, по отношение прекратяването на процесните договори, сключени между страните следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, доколкото от жалбоподателя не се твърди наличие на обстоятелствата по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Според правилото на чл.

87, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен договор, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да се направи писмено. Според трайната и непротиворечива съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и, че тя е достигнала до знанието му. От събраните по делото доказателства обаче не се установява жалбоподателят – заявител да е отправял писмена покана до длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им отношения преди подаване на заявлението в съда, което е основание за съда да заключи, че процесните договори не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните вземания не са били изискуеми. При наличие на договорна клауза за неустойка, такава се дължи при поискване от изправната 5 страна по договора, т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до неизправната страна по договора, каквато в случая няма отправена до длъжника.