Решение № 3689 от 11.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3689 гр. Пловдив, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330102570 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ж. Д. Д. против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

Ищецът твърди, че срещу него било образувано изп. дело, въз основа на издаден по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист от 04.05.2010 г. Твърди да не дължи изпълнение, поради настъпила перемпция по ИД и изтекла погасителна давност. Иска установяване недължимостта на сумата от 1170.51 лева- остатък от главница за топлинна енергия. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Счита, че по време на изпълнителния процес давност не тече до 26.06.2015 г., поради което следва да бъдат разгледани действия водещи до прекъсване на давността след тази дата. Твърди, че по изп. производство били извършвани редица действия, при което нямало период на бездействие повече от 2 години и хипотезата на чл. 433, т.8 ГПК не била налице. Дружеството извършило възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприема всички необходими и възможни изп. действия с оглед събиране на вземанията. Давността била прекъсвана многократно с посочени действия по изпълнението. Давността била 5-годишна, предвид влязлата в сила заповед за изпълнение. Твърди приложимост на постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За процесната сума, ведно с други вземания, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2009г. по ч.гр.д. № 15516/2009г. на ПРС в полза на „ЕВН България топлофикация“ ЕАД срещу ищеца.

Няма данни да е постъпило възражение, поради което на 04.05.2010 г. е бил издаден изпълнителен лист.

От приложеното копие на изпълнително дело № **** К. П. се установява, че на 24.08.2010г. ответникът е подал молба за образуването на изпълнително производство по издадения лист, като е направено възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. По самото дело, в първата година след образуването му, са извършени редица справки за имуществото на длъжника и е наложен запор на трудовото му възнаграждение на 13.09.2010 г. След това с молба от 04.10.20210 г. длъжникът е внесъл 30% от дължимата сума и се е задължил да внася по 10% всеки месец. Поради това съдебният изпълнител е спрял изпълнението на основание чл. 454, ал. 1 ГПК. След спирането взискателят не може да иска изпълнителни действия, поради което е спрял да тече двугодишният срок по чл.

433, т. 8 ГПК. Спирането е продължило да края на месец декември 2010 г., когато длъжникът- ищец е спрял плащането на месечните вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 454, ал. 2 ГПК ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране. Предвид тази разпоредба взискателят е получил възможност да продължи изпълнението след изтичането на месец декември 2010 г. през който няма доказателства за внасянето на 10% от задълженията. Така от 01.01.2011 г. за взискателя се е открила възможност да иска продължаване на изпълнителните действия и е започнал да тече нов 2-годишен срок по чл. 433, т. 8 ГПК.

Двугодишният срок започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение.

След 01.01.2011 г. плащания не са извършвани и не са предприемани нови изпълнителни действия, извън поставянето на два печата за насрочване на опис на движими вещи за 30.07.2012 г. и 02.06.2014 г., които те не са довели до прекъсването на двугодишния срок по чл. 433, т. 8 ГПК.

С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ****да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство не го освобождава от задължението да движи производството, чрез отправяне на нови искания за изпълнителни способи и внасяне на дължимите за тях такси, както и да следи за тяхното развитие. При наличието на подобно 2 упълномощаване съдът намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което ЧСИ предприеме в изпълнение на възложените му правомощия. Срокът обаче не е бил прекъснат с разпореждането за насрочване на опис за 30.07.2012 г., защото изпълнение не е било предприето. Печатът е поставен на страница за извършена справка за трудови правоотношения, без да се посочва дата на постановяване и лицето, които го е извършило, като не са предприети каквито и да е действия във връзка с описа. Няма изпратени съобщения до страните за насрочването му, нито указания за внасяне на авансови такси, а разпореждането е лишено от конкретика– къде /на кой адрес/ ще се извърши и по кое време следва да се осъществи.

Същото важи и за разпореждането за опис на 02.06.2014 г.- лист 113. Следователно, те не са годни изпълнителни действия и не удостоверяват реално упражняване от ЧСИ на правомощията възложени по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Ето защо, двугодишният срок по чл.

433, т. 8 ГПК е изтекъл на 01.01.2013 г. и производството се е прекратило по силата на закона.

Прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането на срока, а именно на 01.01.2013г., в какъвто смисъл са разясненията дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС., както и в предхождащото го Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК, с което се тълкуват разпоредбите на чл. 330, ал. 1 б. а-д ГПК (отм.) Прекратяването на изпълнителното производство обаче не води до изтичане на давностния срок. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. н а Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Тъй като спирането на давността е свързано с висящността на изпълнителния процес в настоящия случай тя е започнала да тече от неговото прекратяване на 01.01.2013 г.

Съдебният изпълнител не е констатирал прекратяването и след тази дата по делото са постъпили множество молби от взискателя, с които е искал извършването на изпълнителни действия- налагане на запор на вземания, на опис на движими вещи и присъединяване по други изпълнителни дела. Такива са налице от 10.10.2014 г., 23.10.2014, 21.07.2015 г., 12.08.2016 г., 03.10.2017 г., 02.11.2018 г. 23.08.2019 г., 16.10.2020 г. и 05.10.2021 г.

Исканията са подадени от взискателя до съдебния изпълнител след прекратяването на делото на основание чл. 433, т. 8 ГПК, но обективират желанието му за предприемане на принудително изпълнение. Съгласно формираната съдебна практика /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., 4-то г. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., 4-то г. о. и Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г.о./ настъпилото 3 прекратяване на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.

116, б. „в“ ЗЗД. Когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на изпълнителен способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, но искането прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. В този смисъл са и Решение № 279 от 6.03.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 24/2023 г. и Решение № 422 от 3.04.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 21/2023 г.

Поради изложеното и предвид описаните по-горе искания за предприемане на принудително изпълнение давността се явява периодично прекъсвана и към момента не е изтекъл дори краткия тригодишен срок, на който се позовава ищецът.

Ето защо претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 100 за юрисконсултско възнаграждение и 24 лева за такса за копие на изп. дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. Д., ЕГН **********, адрес: **** срещу „ЕВН България топлофикация” ЕАД с ЕИК 115106602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж. Д. Д., НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, сумата от 1170.51 лева- останала непогасена стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2008 г.-30.04.2009 г., за обект с адрес:

*****, за която е бил издаден изпълнителен лист от 04.05.2010 г. по ч.гр.д. № 15516/2009г. по описа на ПРС, поради изтичане на погасителна давност.

О С Ъ Ж Д А Ж. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България топлофикация” ЕАД с ЕИК 115106602, сумата 124.00 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4