Решение № 441 от 11.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Перник, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. К. при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. К. Гражданско дело № 20241720105180 по описа за 2024 година

С Решение № 716/17.07.2025 г., постановено по настоящото дело, е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****************** с адрес на имота: ****************** който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ****************** предназначение: Жилищна сградамногофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ****************** с площ 65.50 кв.м., прилежащи части: изб. пом. № 5 с площ 4,98 кв.м. и 5,30% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху припадащата се част на терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

******************.6, ******************, под обекта: ******************.2, над обекта: ******************.8. идентичен с недвижим имот - Жилище ****************** в жилищна сграда блок № ЕПЖБ 6, ****** , комплекс ******************, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ на жилището от 65,50 кв. м., заедно с принадлежащото към него избено помещение № 5 със застроена площ от 4,98 кв.м., ведно с припадащите се към това жилище 5.30 % проценти идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници на жилището: на север- ап. 4 държавен, на изток- разделителна стена, на запад- ап. 6 държавен, на юг- двор, от горе- ап. 8 на М.

Ф., от долу- ап. 2 държавен и при граници на избеното помещение: от север- абонатна станция, от запад- мазе № 6 държавно, от изток- абонатна, от юг- ПРУ противорадиационно укритие (Имота) при следните КВОТИ:

Р. М. И. – 131 290/1 535 300 идеални части;

М. Д. Д. – 43 763/1 535 300 идеални части;

П. М. Д. – 43 763/1 535 300 идеални части;

М. М. Д. – 43 763/1 535 300 идеални части;

К. В. С. – 636 350/1 535 300 идеални части;

И. В. С.а- Т. – 636 350/1 535 300 идеални части.

1

В срока по чл. 346 ГПК съделителите са заявили претенции по сметки. Ищците са претендирали заплащане на обезщетение поради лишаването им от ползване за периода от 28.08.2024 г. депозиране на исковата молба до 26.08.2025 г. - влизане в сила на решението по допускане на делбата, което искане е оттеглено и производството по него е прекратено.

Поддържано е искането за постановяване на мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК.

Ответникът е направил претенция по сметки за заплащане от ищците съразмерно с дела им на направените от него подобрения в периода от м. октомври 2023 до м. март 2024 г. в качеството му на държател на идеалните части на ищците, с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че общата стойност е 8940 лева, като от ищците се претендира 4470 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

С оглед определяне на способа за извършване на делба, по делото e изготвена и приета СТЕ, неоспорена от ищците, от която се установява, че Имотът е неподеляем, съгласно изискванията на ЗУТ, а пазарната му стойност възлиза на 80960,00 евро с подобренията.

Общата стойност на извършените подобрения е в размер на 2560,55 евро, като те са увеличили стойността на Имота с 1920,41 евро. Ответникът е оспорил СТЕ в частта относно размера на вложените средства за подобренията.

Определен е пазарния наем за целия период и помесечно в табличен вид, като е посочено,че за 2025 г. той е в размер на 341,83 евро на месец, а за 2026 г. – 385,00 евро.

Съдът кредитира СТЕ като компетентно изготвена от лице, притежаващо необходимите знания и умения. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценката и техническите изисквания за недвижимите имоти подробно е мотивирало начина на изчисление на оценката, СМР и наем на делбения имот, като е описало параметрите, на база на които е изградило извода за стойността им.

Неподеляемостта на Имота обуславя като единствен приложим делбен способ изнасянето му на публична продан, с оглед разпоредбата на чл. 348 ГПК.

Съгласно СТЕ и разясненията дадени в съдебно заседание стойността на Имота, ведно с подобренията е 80960,00 евро, която следва съдът да определи като пазарна стойност.

Както бе посочено, ищците са предявили претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК, съгласно която разпоредба в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу 2 ползването. Тази претенция произтича от правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС. В Решение № 64 от 5.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 867/2024 г., II г. о., ГК се приема, че основателността на претенцията за заплащане на месечно обезщетение като привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки, доказването на които се възлага в тежест на ищеца, заявил искането:

Съсобственост между страните; съсобственикът да е лишен от възможността да ползва имота поради ползването му от другия съсобственик и писмена покана. Първата предпоставка е налице, покана е депозирана (21.10.2025 г. и достигнала до ответната страна на 23.10 когато е докладвана в съдебно заседание). Спорна е втората предпоставка – ищците да са били лишени от ползване съобразно дела си, като ответницата многократно е поддържала, че не обитава този имот, не го отдава под наем, както и че изразява готовност да осигури достъп.

Съдът намира, че този елемент от фактическия състав на претенцията е също доказан. В рамките на производството се събраха доказателства, чрез разпит на свидетели. Свидетелят А. И. (******************), макар и лаконично, е заявила, че са правени множество опити да се уредят взаимоотношенията по съсобствеността с ответницата, но разбиране не е достигнато. Многократно е посещавала допуснатия до дела имот, вкл. когато е събрала данни от съсед, че ответницата е вътре, но не е допускана. При тези опити за контакт е била придружавана от поне един от съсобствениците, като е депозирала писма, които са били подписвани от някой от тях.

Отговор не е получаван.

Съдът кредитира показанията на този свидетел и им гласува пълна вяра, дори критично преценени през призмата на чл. 172 ГПК. Те са изчерпателни, последователни, логични и лично възприети. Описаното поведение у ответницата съдът приема също и като характерна и изразена народопсилогическа черта.

От своя страна, ответницата е ангажирала също доказателства чрез разпит на свидетеля И. Б., като съдът не ги кредитира относно данните изнесени по спорния въпрос – ползването на допуснатия до делба имот. Кредитират се в останалата част относно лично извършените от него СМР по вид и време, тъй като в тази част се подкрепят от приетата СТЕ.

Показанията на този свидетел бяха услужливо целенасочени и при разпита му в първа фаза по делбата, което е отразено в решението. Заявил е, че ремонт в допуснатия до делба имот е правен 2023-2024 г. Достъп му е осигурен и му е заплащано единствено от ответницата, следователно е налице единственият извод, че именно тя контролира достъпа до апартамента.

Свидетелства също, че ответницата има апартамент в съседния вход, който той е ремонтирал 2025 – 2026 г. Нелогичното в показанията, е че ответницата продължава да обитава личния си апартамент, не процесния, и по време на ремонта – подмяна на плочки, шпакловка, боядисване. Съдът приема, че няма здравомислещ човек, непринуден от крайни обстоятелства, който да обитава имот по време на основен ремонт като същевременно единствен разполага с достъп до вече ремонтиран апартамент в съседен вход на същия блок.

Ето защо претенцията е доказана в своето основание. Относно размера съдът кредитира СТЕ – 341,83 евро месечно за 2025 г., а за 2026 г. – 385,00 евро. съобразно квотата на всеки ищец, но от 23.10.2025 г., не от 26.08.2025 г., тъй като на тази дата поканата е достигнала до ответницата. Изчисленията на ищците в проценти са верни, но за прецизност съдът намира, че сумите следва да се присъдят съобразно квотите в собствеността.

Претенцията по сметки на ответницата съдът намира за доказана в своето основание. Съгласно съдебната практика и правната теория подобрения в имота са 3 такива нововъведения, които изменят общата вещ - имота и не са били необходими за запазването и съхраняването . Както бе посочено съдът кредитира показанията на св.

Б. в тази част, тъй като се подкрепят от СТЕ. Ремонтите извършени от ответника, представляват нововъведения, които са увеличили стойността му.

В Решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1503 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и Решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г. о. се приема, че когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието и без знанието на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие.

По делото няма спор - ищецът сам е завил, че е владял своята част и е държал тази на другите собственици. За размера на увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко се е увеличено наследственото имущество, съобразявайки неговата стойност по време на извършване на делбата.

Съгласно СТЕ увеличили стойността на Имота е 1920,41 евро като тази претенция следва да се уважи до общ размер от 1124,40 евро и отхвърли до пълния предявен размер от 2285.47 евро. Ето защо всеки един от ищците следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума, пропорционална на неговия дял от увеличената стойност.

По разноските:

На основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8 от ТДТГПК и съобразно стойността на дяловете, съдът приема, че съделителите дължат държавна такса по сметка на съда, в полза на бюджета на съдебната власт в общ размер на 3 238,40 евро общо, от която сума в тежест на ищците е да платят 1896,08 евро, а ответникът 1346,32 евро.

На основание чл. 10 от ТДТГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда, в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 44,98 евро.

Ищците са претендирали разноски в размер на 2366 евро, но заплатената сума от 432,40 евро за държавна такса е недължима, поради което не следва да се присъжда, а прихване от дължимите се разноски за държавна такса. Доказаните разноски са 1 933,60 евро. От тази сума съдът приема, че следва да се присъди половината. Това е така защото в рамките на двете производство е бил налице първо спор в квотите на собствеността, като съдът е постановил различно от претенциите на всяка една от страните. Във втора фаза са направени претенции по сметки като всяка една от тях е счетена за частично основателна, а ищецът е оттеглил една от тях като по правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК също дължи разноски.