Определение № 262 от 11.07.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 334/2024
- Вид
- Определение № 262
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 11.07.2024
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл.104, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 262 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500334 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.122 от ГПК, образувано по повдигнат спор за подсъдност с Протоколно определение №1434/04.07.2024 г. по гр.д.№1819/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, между Окръжен съд – Пловдив и Районен съд – А., относно подсъдността на исковото производство, образувано по Искова молба вх.№7641/02.06.2023 г. от регистратурата на РС-А., с която ищците П.Г.Т., В.Г.Т., С.Л.Я. и Й.П.Т.-З. са предявили срещу ответниците С.Ф.Ж. и Т.П.Т., установителни искове за собственост на общо ½ /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор №************* по Кадастралната карта на град А., ведно със сгради с идентификатори ************* /двуетажна жилищна сграда със застроена площ 87 кв.м./, ************** /стопанска града със застроена площ от 22 кв.м./ и ************* /двуетажна постройка на допълващото застрояване с площ 45 кв.м./, находящи се в същия имот, с адрес: град А., ул. „Х.Д.“ №**, както и иск за допускане на изкупуване на 1/24 /една двадесет и четвърта/ идеална част от същите имоти. С исковата молба е представено Удостоверение за данъчна оценка, от което се установява, че данъчната оценка на целия поземлен имот с идентификатор №*************, както и на целите построени в него сгради с идентификатори *************, ************** и *************, е в общ размер на 99 549,70 лв. По така депозираната искова молба е било образувано гр.д.№20235310100989 по описа за 2023 г. на Районен съд – А.. С Определение №2358/08.06.2023 г., постановено по същото дело, съдът е приел, че са предявени вещни искове с цена на иска над 50 000 лв., съгласно представеното с исковата молба удостоверение за данъчна оценка, поради което е приел, че на основание чл.104, т.3 от ГПК същите са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, поради което е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив, където делото е било образувано като гр.д.№1819/2023 г. по описа на ПОС. В първото по делото открито съдебно заседание на 30.11.2023 г., след уточняване на исковата молба и допуснато 1 изменение на иска на основание чл.214 от ГПК /чрез преминаване от установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, в осъдителен иск за собственост по чл.108 от ЗС по отношение на единия от ответниците/, с протоколно определение съдът е приел, че е сезиран с три обективно съединени иска установителни иска за собственост с правно основание чл.124 от ГПК по отношение на ответницата, един осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на ответника, и иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС по отношение на двамата ответници. С протоколно определение от открито съдебно заседание на 04.07.2024 г. съдът е извършил преценка относно родовата подсъдност на предявените искове, като е приел, че предявените искове за собственост са общо за ½ идеална част от поземления имот с идентификатор №*************, ведно с построените в него сгради с идентификатори *************, ************** и *************, поради което цената на вещните искове следва да се изчисли за процесната част – т.е. общо в размер на ½ от данъчната оценка за всички имоти - или в размер на 49 774,85 лв., която сума е по-малка от 50 000 лв. Цената на втория иск следва да се изчисли върху 1/24 част от данъчната оценка на всички имоти – т.е. в размер на сумата от 4 174,90 лв., която цена на иска е по-малка от сумата 25 000 лв., поради което всички искове са родово подсъдни на районния съд. Като е констатирал, че РС – А. вече е прекратил делото пред себе си, поради неподсъдност, ОС – Пловдив е повдигнал спор за подсъдността на делото пред АС – Пловдив.
Според нормата на чл. 104 т. 3 от ГПК, на окръжен съд са родово подсъдни като първа инстанция исковете за собственост и други вещни права върху имот, с цена на иска над 50 000 лева. На основание чл.104, т.4 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са родово подсъдни и облигационните искове по граждански и търговски дела, с цена на иска над 25 000 лева. В случая са предявени множество обективно съединени искове за собственост, тъй като ищците са обикновени другари, и предявените от всеки от ищците искове за собственост, срещу всеки от ответниците, има самостоятелен характер, и цената на този иск следва да бъде определена съобразно претендираното от всеки от ищците вещно право на собственост, върху всеки от обектите на собственост /поземлен имот и три сгради/.
Доколкото всички ищци претендират, че общите притежавани от тях права на собственост са в размер на общо 1/2 идеална част от поземления имот и сградите, и общата данъчна оценка на ½ част от поземления имот и сградите в него се изчислява на сумата 49 774,85 лв., е очевидно, че цената на всеки от предявените обективно съединени искове за собственост не надхвърля 50 000 лв., поради което всички предявени вещни искове са родово подсъдни на районния съд. Също така ищците са обикновени другари и по предявения облигационен иск по чл.33, ал.2 от ЗС, срещу двамата ответници, като задължителни другари. Доколкото ищците общо претендират изкупуване на 1/24 идеална част от недвижимите имоти /поземления имот, ведно с построените в него три сгради/, цената на предявените от всички ищци искове с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, следва да бъде изчислена в размер на 1/24 част от общата данъчна оценка на имотите, в размер на сумата 4 174,90 лв. Тъй като искът с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС е облигационен, родовата подсъдност за този иск се определя съобразно правилото на чл.104, т.4 от ГПК. Така и тези искове сe определят като родово подсъдни на районен съд.
2
По изложените съображения настоящият съд намира, че компетентен да разгледа производството по предявените обективно съединени искове с Искова молба вх.
№7641/02.06.2023 г. от регистратурата на РС-А., предявени от ищците П.Г.Т., В.Г.Т., С.Л.Я. и Й.П.Т.-З., срещу ответниците С.Ф.Ж. и Т.П.Т. - установителни искове и ревандикационен иск за собственост на общо ½ /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор №************* по Кадастралната карта на град А., ведно със сгради с идентификатори ************* /двуетажна жилищна сграда със застроена площ 87 кв.м./, ************** /стопанска града със застроена площ от 22 кв.м./ и ************* /двуетажна постройка на допълващото застрояване с площ 45 кв.м./, находящи се в същия имот, с адрес: град А., ул.
„Х.Д.“ №**, както и иск за допускане на изкупуване на 1/24 /една двадесет и четвърта/ идеална част от същите имоти, съобразно правилата за родова подсъдност, е Районен съд А..
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа спора по Искова молба вх.№7641/02.06.2023 г. от регистратурата на РС-А., предявени от ищците П.Г.Т., В.Г.Т., С.Л.Я. и Й.П.Т.-З. срещу ответниците С.Ф.Ж. и Т.П.Т., е Районен съд – А..
Делото да се изпрати на Районен съд – А., за произнасяне по подсъдност.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3