Решение № 298 от 18.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. П., 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500378 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №403/13.04.2023г., постановено по гр.д.№3797/2021г. по описа на РС- П. е отхвърлен предявения от Национален осигурителен институт, ЕИК 121082521, с адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано от директора Е.С.Г., против А. Б. А., ЕГН **********, с адрес: с.Мало Конаре, ул.„30-та“ №52 и „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК 203458161, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Завоя на Черна“ №11, ет.1, ап.2, иск с правно основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 КТ, да признае сключения между „ГРГ Е.“ ЕООД и А. Б. А. трудов договор с №15 от 05.05.2020г. за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона, като неоснователен и недоказан.

Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК 121082521, с адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано от директора Е.С.Г. да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК 203458161, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Завоя 1 на Черна“ №11, ет.1, ап.2, разноски в размер на 400лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от гл.юриск.Ц.М., в качеството й на пълномощник на Управителя на НОИ.

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Сочи се, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения. В този смисъл се визира, че сключения между А. Б. Юруков и „ГРГ Е.“ ЕООД, трудов договор е действителен, респективно не противоречи на закона.

Приема се, че първоинстанционнния съд при постановяване на решението си не е поставил на обсъждане приетото по делото писмо на ТР на НОИ- П. с изх.№1029-12-1786 от 05.08.2022г. до ДГС- П. и получения отговор с изх.№16-421#1 от 12.08.2022г., че становището на държавния орган в тази област, е че не може да се добие такова количество гъби, каквото е деклариран от „ГРГ Е.“. Счита се, че това е съществен момент от производството, тъй като, протоколите за добив са единствените първични документи, които могат да обезпечат последвалите ги счетоводни операции, реално върху които съдът стъпва, за да признае, че дружеството е упражнявало търговска дейност в пълен обем.

Твърди се, че съдът е обсъдил останалия доказателствен материал едностранно, не е обсъдил и взел предвид доводите на ищеца подробно развити в неговата писмена защита и застъпвани в течение на цялото производство, поддържани и в настоящата въззивна жалба.

Визира се, че на практика, съдебното решение и изводът, че г-н А. реално е упражнявал трудова дейност почиват единствено от дадените от него сведения и приложените от „ГРГ Е.“ ЕООД документи. Това е така, защото нито един останал документ по делото не сочи пряко, че лицето действително е престирало труд. Приема се, че наличието на справкидекларации по ЗДДС за процесния период, платежни ведомости и фактури не установяват по категоричен начин реалното изпълнение на трудова дейност от страна на А. в полза на дружеството. Тези доказателства, сами по себе си и разглеждани в контекста на събрания в хода на делото доказателствен материал не свидетелстват по безспорен начин за реализиране на търговска 2 дейност от дружеството, но те могат да бъдат индиция за такива.

Твърди се, че не е достатъчно сключването на трудов договор, по силата на който възникват осигурителни права. Необходимо условие е и упражняването на търговска дейност по него за което по делото няма данни, а доказателствата сочат еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана.

Твърди се, че следва да се има предвид и разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която осигурителния стаж се установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО с трудови, служебни и осигурителни книжа и с документи по утвърден образец. Приема се, че такива по настоящото дело не са представени.

Сочи се, че представените ведомости от своя страна са частни документи, които не доказвали реално осъществяване на трудова дейност. На основание чл.180 от ГПК, подписаните частни документи доказвали, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали и в това се състои формалната им доказателствена сила.

По отношение на представени документи, а именно: позволително за ползване на недървесни горски видове, удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби, договори за наем се приема, че от тях не следва извод, че дружеството е осъществявало дейност, като от тях може да се стигне до извода, че то е имало право на упражнява дадения вид дейност, но не и че такава е имала.

Твърди се, че съдът не е обърнал внимание на явни противоречия изразени в приложен по делото трудов договор и дадени обяснения от г-н А..

Съответно, противоречие между твърдяното и обективната действителност се извежда и от обстоятелството, че според ответниците, дружеството е осъществявало търговска дейност от началото на 2020г. до месец януари 2021г. Отбелязва се, че са налице други данни извеждани от приложено по делото писмо с вх.№Ц9101-12-287/17.09.2020г. на ТД на НАП- Б.. Цитира се и друго писмо от 20.08.2020г. в което са изложени данни, които не кореспондират с твърдяното от ответниците.

Визира се, че при извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ- Б. на адреса на „ГРГ Е.“ ЕООД в гр.Б., бул.“М.Л.“ №29 е установено, че на този адрес се намира магазин за сервизни части за автомобили, което 3 стопанисва магазина е „Булсервиз БГ“, като в последния не познават такава фирма и не познават Д.П.Б.- управител на „ГРГ Е.“ ЕООД. Сочи се, че на този адрес са доставяни много писма с получател, последно цитираното дружество, но са отказвани, поради липса на такъв осигурител.

Твърди се, че управителят си противоречи, като не е съдействал на административния орган, с оглед установяване на обективната истина.

Визира се, че ГФО не е публикуван от дружеството, като твърдение отново, че това би било административно нарушение и не би следвало да влече други правни последици е несъстоятелно.

Сочи се, че по отношение на твърдението на ответниците, че е възможно работодателят да е представил изискани от административния орган доказателства, но че незаконосъобразните действия и бездействия от негова страна, не следва да води до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника се приема, че е важно да се отбележи, че на г-н Минчев са изискани документи. Последният обаче не се е явил в ТП на НОИ- П. и не е представил нито един документ, от който да се установява, че реално е осъществявал трудова дейност, т.е. твърдението за евентуалните незаконосъобразни действия на работодателя, в случая не са релевантни.

Твърди се, че в последното по делото съдебно заседание е било представено съобщение от Окръжен съд- П. от което е видно, че последния е постановил Определение №198/08.06.2022г., с което разследването е върнато на Окръжна прокуратура- П. за продължаване на процесуалните действия.

Приема се, че същото не е обвързващо за съда, нещо повече, последното е протестирано от прокурора пред Апелативен съд- Пловдив, но констатациите в него са от основно значение за настоящото дело, а именно: противоречие на изводите на прокурора с мнението на разследващия по делото следовател от НСлС гр.С..

Освен гореизложеното, се поддържа и казаното от ищеца в писмената защита и в исковата молба по делото.

Искането е да се отмени изцяло, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения от НОИ, иск с правно основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 от КТ, за обявяване на трудов договор №15 от 05.05.2020г. сключен между „ГРГ Е.“ ЕООД и А. Б. А.

4 за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона.

Моли са за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и сторени разноски.

Писмен отговор от другата страна в процеса- „ГРГ Е.“ ЕООД в срок е постъпил, чрез пълномощника му адв.К. С. П.- Г..

Приема се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава се оспорва изцяло.

Счита се, че възраженията на НОИ са неоснователни, първоинстанционното решение не страда от наведените пороци. като

Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е достигнал до законосъобразни правни изводи, като е постановил едно обосновано, правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде потвърдено.

В този смисъл се излагат подробни доводи.

Искането е да се отхвърли, като неоснователна подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски.

Писмен отговор от страна на А. Б. А. в указания му срок не е постъпил.

В съдебно заседание, за жалбоподателят Национален осигурителен институт- Териториално поделение П., редовно призован, представител не се явява. От пълномощникът на същия е постъпила молба, в която се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата- А. Б. А., редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощникът му- адв. П..

Ответникът по жалбата- „ГРГ Е.“ ЕООД, редовно призован не се явява законен представител. От страна на неговия процесуален представител- адв.К.

П.- Г. е постъпило писмено становище. В последното се изразява становище в насока искане да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и се отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна. В тази връзка се приема, че първоинстанционното 5 производство не страда от наведените пороци в жалбата. Съответно се приема, че първоинстанционния съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е достигнал до едни законосъобразни изводи. Моли са за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по повод на подадена искова молба от Национален осигурителен институт, представлявано от Е.С.Г. директор, против А. Б. А. и „ГРГ Е.“ ЕООД, с което е направено искане от съда да постанови решение, с което да признае сключения между „ГРГ Е.“ ЕООД и ответника А. трудов договор за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона.

Твърди се в исковата молба, че ответника А. е подал заявление вх.№351 от 08.02.2021г. в Дирекция „Бюро по труда” гр.П. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл.54а от КСО като е декларирал, че правоотношението му с „ГРГ Е.“ ЕООД, гр.Б., ЕИК 203458161 е прекратено, считано от 31.01.2020г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда- при намаляване на обема на работа, като е приложил и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №34 от 31.01.2021 г.

Твърди се, че на основание чл.74, ал.1, във връзка с чл.74, ал.3 от КТ, трудовият договор, сключен между А. Б. А. и „ГРГ Е.“ ЕООД е недействителен, тъй като противоречи на закона и го заобикаля. Сочи, че заобикаляне на закона по смисъла на чл.74, ал.1 от КТ, във връзка с чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД е налице в случаите, когато страните по трудовия договор са постигнали споразумение по основните въпроси на трудовото правоотношение, съзнавайки че целят нещо забранено от закона като резултат, а именно- привидно извършване на трудова дейност от работника, без да е налице реално осъществяване.