Определение № 327 от 28.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Враца, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Васил П. Ганов като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Въззивно частно наказателно дело № 20251400600221 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

С определение на РС - Козлодуй, постановено на 21.02.2025 г. по ЧНД № 28/2025 г. е потвърдено постановление на РП - Враца, ТО - гр.Козлодуй от 20.08.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по пр. пр. № 602/24г. по описа на Районна прокуратура Враца ТО - гр.Козлодуй, ДП № 44/2024 г. по описа на РУ гр.Козлодуй, образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Недоволен от това определение е останал И. Б. Л., който в качеството си на пострадал, в срока по чл. 243, ал.6 от НПК го е обжалвал, с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност и с искане за неговата отмяна, а делото да бъде върнато на прокурора с указания относно приложението на закона.

Жалбоподателят намира, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно, с оглед установяване на всички обстоятелства по случая, а така също и при последващата оценка на доказателствата.

Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди наведените в частната жалба доводи и съображения и провери изцяло законосъобразността на обжалваното определение, приема следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 7дневен срок от съобщаването му, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

С постановление от 20.03.2020 г. на РП - Монтана, ТО - Лом е образувано досъдебно производство пр.пр. № 257/2019 г. за това, че в периода от 01.11.2018 г. до 05.03.2019 г. в гр.Вълчедръм, обл.Монтана противозаконно са присвоени чужди движими вещи, които се владеят и пазят, собственост на И. Б. Л. от гр.Вълчедръм, 1 обл.Монтана - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

След проведено разследване, с постановление от 08.09.2021 г. на РП - Монтана, ТО - Лом, наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление.

С определение № 103/22.10.2021 г. по ЧНД № 430/2021 г. РС - Лом е отменил постановлението на РП - Монтана, ТО - Лом за прекратяване на наказателното производство, като е върнал делото с конкретни указания.

С постановление от 01.11.2022 г. на РП - Монтана, ТО - Лом, Д. И. Д. е привлечен в качеството на обвиняем, за това, че за времето от 01.11.2018 г. до 05.03.2019 г. в гр.Вълчедръм, обл.Монтана, противозаконно присвоил чужди движими вещи - пещ за хляб марка "ПЕ-2", камера за окончателна ферментация "КОФ-2У" и система за видеонаблюдение, марка "Hikvision", с 6 броя камери, всичко на обща стойност 3049,31 лева /три хиляди четиридесет и девет лева и 31 ст./, собственост на И. Б. Л. от гр.Вълчедръм, която пазел - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

С постановление от 23.01.2023 г. на РП - Монтана, ТО - Лом е извършено ново привличане по реда на чл.225 от НПК на обвиняемия Д. И. Д., за това, че за времето от 07.03.2019 г. до 20.03.2020 г. гр.Вълчедръм, обл.Монтана, противозаконно присвоил чужди движими вещи - пещ за хляб марка "ПЕ-2", камера за окончателна ферментация "КОФ-2У" и система за видеонаблюдение марка "Hikvision" с 6 броя камери, всичко на обща стойност 3049,31 лева /три хиляди четиридесет и девет лева и 31 ст./, собственост на И. Б. Л. от гр.Вълчедръм, които владеел и пазел - престъпление по чл.

206, ал. 1 от НК.

На 06.02.2023 г. в РС - Лом е внесен обвинителен акт от РП - Монтана, ТО Лом срещу обвиняемия Д., съобразно последното повдигнато обвинение и е образувано НОХД № 69/2023 г. по описа на този съд.

В открито разпоредително заседание с протоколно определение № 162/07.03.2023г. РС - Лом на основание чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП - Монтана, ТО - Лом, поради допуснато в съдържанието на обвинителния акт отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия.

С постановление от 22.03.2023 г. на РП - Монтана, ТО - Лом делото е върнато с указания за допълнително разследване.

В хода на досъдебното производство са извършени процесуално-следствени действия за събиране и проверка на доказателства чрез съответните доказателствени способи - разпити на свидетели, събиране на писмени доказателства, провеждане на огледи и експертизи - две съдебно-технически, тройна строително-техническа и 2 оценителна експертизи.

С постановление от 18.05.2023 г. на прокурор от РП - Монтана, ТО - Лом, наказателното производство за втори път е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление по чл.206, ал.1 от НК или на друго престъпление от общ характер.

Срещу постановлението на прокурора е подадена жалба от И. Б. Л., въз основа на която е образувано ЧНД № 302/2023 г. по описа на РС - Лом, но поради отвод на всички съдии от този съд, съдебното производство е прекратено и делото изпратено на ВКС за определяне на друг местно компетентен съд за разглеждането му по същество.

С определение № 336/18.07.2023 г. по КЧНД 636/2023 г. на ВКС, на основание чл.43, т.3 от НПК делото е изпратено на РС - Козлодуй и образувано ЧНД № 225/2023 г. по описа на същия съд. С определение съдът е потвърдил постановлението за прекратяване на ДП, като е възприел изцяло описаната в него фактическа обстановка.

Срещу определението по жалба от И. Б. Л. е образувано ВЧНД № 691/24г. по описа на ВОС, който с определение от 23.20.2023г. отменя определение № 109 от 11.08.2023 г. на Районен съд- Козлодуй, постановено на по ЧНД № 225/2023 г. по описа на съда, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.05.2023 г. на РП-Монтана, ТО-Лом, по пр.пр. № 257/2019 г. по описа на същата прокуратура, ДП № 283/2020 г. по описа на РУ-гр.Лом, както отменя и постановлението за прекратяване на наказателното производство от 18.05.2023 г. по пр.пр. № 257/2019 г. по описа на същата прокуратура, ДП № 283/2020 г. по описа на РУ-гр.Лом, с което е прекратено наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление.

С постановление на РП - Враца, ТО - гр.Козлодуй от 20.08.2024 г., отново е прекратено наказателното производство по пр. пр. № 602/24г. по описа на Районна прокуратура Враца ТО - гр.Козлодуй, ДП № 44/2024 г. по описа на РУ - гр.Козлодуй, образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

С обжалваното определение съдът е потвърдил прекратяването на наказателното производство, като е възприел дословно фактическата обстановка в постановлението.

За целите на настоящото изложение въззивният съд намира за необходимо да отбележи следното:

В процедурата по чл.243, ал.5 от НПК за съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство първоинстанционният съд, както и въззивният, са длъжни да проверят и да се произнесат по въпросите дали прекратителното постановление е обосновано и дали при прекратяването на наказателното производство са допуснати нарушения на 3 материалния и процесуалния закон. Това означава, че съдът следва да прецени дали установената от прокурора фактическа обстановка съответства на събрания и проверен по делото доказателствен материал, дали изводите му почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без неоснователно да е игнорирана част от тях, дали са обсъдени противоречивите доказателствени материали. Съдът обаче е ограничен в правомощията си от пределите на компетентността на прокурора, тъй като не може да установява нова, различна фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. На следващо място, съдът трябва да прецени дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно по смисъла на чл.13, ал.1 от НПК, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства и дали са извършени всички допустими и необходими действия за разкриване на престъплението и неговия извършител. Съдебният контрол за законосъобразност обхваща и преценката дали правилно е приложен материалния закон. В този смисъл съдът категорично дължи отговор на въпроса изчерпан ли е необходимият доказателствен потенциал за разкриването на обективната истина, законосъобразно ли прокурорът е установил фактите по делото и аналогични ли са те на тези, които съдебната проверка констатира.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с материалите по делото приема, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно.

В депозираната пред настоящата инстанция жалба се изразява становище, че по същество първоинстанционния съд не е отговорил на нито един от доводите, изложени в сезиращата РС - Козлодуй жалба, че не е действал като контролна съдебна инстанция, а само е възпроизвел фактическата обстановка и доводите на решаващата прокуратура.

Това оплакване изцяло се споделя от въззивната инстанция.

Първоинстанционният съд е изготвил мотиви, в които по никакъв начин не е даден отговор на отправените от жалбоподателя възражения. Без коментар са останали оплакванията му за едностранчивост при обсъждането на доказателствените материали в прокурорския акт. Не е отговорено на всички въпроси, поставени в жалбата и на възраженията срещу необосноваността на постановлението за прекратяване на нак. производство.

Първостепенният съд се е отнесъл към доводите на жалбоподателя като несъществуващи и не е счел за нужно да отрази нито едно съображение, дали те са основателни или не и защо. Вместо това се е задоволил буквално да препише фактическата обстановка в постановлението за прекратяване, дори без да я обсъди, задоволявайки се с лаконичното твърдение, че същата е правилно описана от страна на прокурора.

4

Липсата на отговори в атакувания съдебен акт по направените от жалбоподателя възражения и искания относно събиране на допълнителен доказателствен материал, прави същия напълно формален и на практика го превръща в безмотивен. Липсата на мотиви всякога е съществено процесуално нарушение, ограничаващо от една страна правото на защита на съответния процесуален субект и от друга води до неяснота и порочност на съдебната воля.

При тези съображения, ВОС като въззивна инстанция приема, че атакуваното определение следва да бъде отменено, като постановено при абсолютна липса на мотиви, а делото следва да бъде върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне.

Тази съдебна инстанция намира, че не би могла да се произнесе по същество на жалбата, тъй като произнасянето предпоставя валиден съдебен акт. За да бъде актът валиден, наред с другите реквизити, следва да бъде и мотивиран /чл.34 НПК/.

Вярно е, че в разпоредбите на чл.243 НПК не се предвижда възможност второстепенния съд да отмени първостепенния акт и да върне делото за ново разглеждане. Това е така, защото законът има предвид произнасяне с валиден акт, в законен състав и в закрито заседание.

Когато обаче някой от посочените фактори не е налице, то тогава по аналогия следва да се изиска постановяване на законен съдебен акт, по който може да има произнасяне. В светлината на казаното, в конкретния случай последиците от постановения незаконен съдебен акт на РС- Козлодуй се свързват с отмяната му и връщане на делото на друг състав на първостепенния съд за разглеждане и произнасяне по всички доводи на жалбоподателя, развити в жалбата му срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство.

В противен случай ВОС би се произнесъл за първи път по доводи, по които е бил длъжен да се произнесе първоинстанционния съд. А това би довело от една страна до подмяна на двуинстанционния съдебен контрол върху прокурорските актове по чл.243 НПК, а от друга страна би могло да се стигне до толериране на пълна пасивност от страна на първоинстанционния съд, след като горестоящият такъв ще изпълнява и неговите функции.