Решение № 431 от 09.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Бургас, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г.а Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова в присъствието на прокурора Х. Д. Д. като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100500525 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 509/16.01.2025г. на РС-Несебър, предявена от Ани Панайотова - младши прокурор в Районна прокуратура- Бургас, представител по право на Прокуратурата на РБ, срещу решение № 8/07.01.2025г. по гр. дело № 619 по описа за 2024г. на Районен съд- Несебър, в частта, с която въззивникът-ответник Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на Н.

Г. Н. ЕГН ********** сумата от 3 500лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на образувано Досъдебно производство № 304- ЗМ-768/2023г. по описа на РУ-Несебър, вх. № 11694/2023г. по описа на БРП, за престъпление по чл.3436, ал. 3 от НК , впоследствие прекратено поради липса на престъпление с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.04.2024г.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано,за което моли отмяната му.Заявява,че в случая били безспорно установени факта на образувано и прекратено наказателно производство срещу Н., но не били доказани твърдените с исковата молба вреди.Твърди, че кредитирайки показанията на св. Г. Г., съдът направил неправилен извод относно психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца.Намира, че от ангажираните доказателства не можело да се установи пряка причинно-следствена връзка между воденото срещу 1 ищеца наказателно производство и твърдялото от него влошаване на психическото му състояние.Дори да се приемело, че е налице причинна връзка между част от търпените вреди и воденото производство, то счита, че същите не били доказани в присъдения размер. Заявява, че срокът, за който е проведено разследването, не се явявал прекомерен, както е посочено от съда.Това било така, тъй като назначената съдебна химико-токсикологична експертиза е възложена на вещи лица при ВМА - гр. София, /една от четирите акредитирани за такъв вид изследвания лаборатории в страната според чл. 20, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /, които, предвид натовареността си с възложени експертизи, не са имали възможност да изготвят заключението си в по-кратък срок. Срокът, за който е било проведено разследването не се явява прекомерен на фона на обичайния срок при дела с такъв предмет на разследване, при които са взети проби кръв и урина за изследване.На следващо място изтъква, че не е обсъдена липсата на трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца.Крайният извод на въззивника е,че , съдът е присъдил обезщетение за вреди, които не е доказано да са били в причинна връзка с воденото производстворесп.присъденото обезщетение било прекомерно.Моли отмяна на постановеното решение, като бъде изцяло отхвърлена исковата претенция или да бъде намалена до справедливия й размер.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 1516/12.02.2025г., предявен от адв. Борислав Янков от АК- Бургас в качеството на процесуален представител на Н. Г. Н. ЕГН:**********, със съдебен адрес на упражняване на дейността: гр. Бургас, ул. ’’Генерал Гурко” №18 ет.2, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че размерът на обезщетението съответства не само на обичайните вреди, които се предполага ищецът е претърпял, но и на установеното по делото чрез свидетелските показания на разпитания свидетел Г.,който не е заинтересован свидетел предвид познанството му с ищеца от десет години.Излагат се обстоятелства и твърдения за търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на наказателното производство, продължило почти девет месеца, за който срок се твърди, че не е нормална срочност. Относно оплакването на ответника, че липсвали трайни вреди върху физическото и психическото здраве,заявява, че никъде не са твърдели, че ищецът има трайни физически или психически вреди. Неимуществените вреди, който претендират, са с точно определен период от 9 месеца в следствие на действията на компетентните органи.Заявява, че определеният размер обезщетение за неимуществени вреди от 3500 лева съответства на и на икономическата конюнктура в страната за релевантния период.Моли потвърждаване решението на НРС и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Ищецът Н. е предявил насрещна въззивна жалба,регистрирана с вх.№ 1517/12.02.2025г. в

НРС, относно отхвърлителната част на първоинстанционното решение.По отношение на иска за неимуществени вреди,уважен до размера от 3 500 лева сочи, че районният съд е присъдил занижено обезщетение, с което е нарушил принципа за „справедливост“ по 2 чл.52 ЗЗД, като е отхвърлил иска над този размер като неоснователен и недоказан. Излагат се обстоятелства и твърдения за търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на наказателното производство,продължило почти девет месеца.Заявява,че отнемането на свидетелството за правоуправление в днешно време, също водело до редица негативи,още повече, че към момента на отнемане на свидетелството ищецът е бил трудово ангажирам именно като професионален шофьор. От една страна останал без работа, което довело до финансови проблеми, а от друга страна като неправоспособен водач се ограничавала възможността за използване на МПС и води до допълнителни разходи за транспорт.Заявява,че неоснователно било отказано приемането на писмено доказателство - психологическа анамнеза и заключенията на психолог . Действително, приложеният документ е с частен характер и авторът му пропуснал да постави дата, но в обстоятелствената част на документа се споменавали причините за влошеното състояние на ищецът — Август 2023г. е спрян от органите на реда ... Неправилно било становището, че липсва печат или място на изготвянето му, след като в документа имало достатъчно идентифициращи елементи включително и за професионалната годност на автора му. В тази връзка съдът неправилно го е изключил от доказателствата по делото, а в същото време ответната страна не е оспорила авторството му (чл.193 ГПК), което е достатьчно да се счете, че е приела неговата валидност.Излага съображения досежно размера на присъденото обезщетение, което намира за занижено. Решението се обжалва с насрещната жалба и досежно предявения иск за имуществени вреди,който е изцяло отхвърлен по съображения,че липсва причинно-следствена връзка между воденото производство и пропуснатия доход от трудови възнаграждения в периода от 10.08.2023 до 03.12.2023г. Твърди, че има причинно- следствена връзка,която се доказвала не само от свидетелските показания, а и от приложената заповед за прекратяване на трудово правоотношение; излага подробни доводи и съображения в подкрепа на тезата си за това.Моли отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение,с което ответника да бъде осъден да заплати обезщетение за ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 10.08.2023г. до 03.12.2023г. , с което на ищецът е причинена вреда в размер на 4980 лв. вследствие на образуваното на 05.08.2023г. и водено досъдебно производство № 304зм768/2023г. по описа на РУ - Неебър до приключването му с влязлото в сила постановление на 17.04.2024г.,ведно с мораторна лихва за забава за имуществените вреди за сумата от 4980 лв. от считано от 03.12.2023г. / дата на започване на нова работа / до 05.06.2024г. / датата на завеждане на исковата молба/ в размер на 352.16 лева, както и законна лихва от 05.06.2024г. /дата на завеждане на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата;моли за присъждане на разноските по делото.

Препис от насрещната въззивна жалба е предявена на въззивния ответник, като в указания срок не е постъпил писмен отговор по същата.

Никоя от страните не заявява нови доказателствени искания.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите, изразените от страните в съдебното заседание 3 становища и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Решението е произнесено по искове по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,предявени от Н. Г. Н. срещу Прокуратура на Република България ,за осъждането й да му заплати сумата от 4980 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; както и сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие на образуваното на 05.08.2023 г. и водено ДП № 304зм768/2023 г. по описа на РУ Несебър до приключването му с влязло в сила на 17.04.2024 г. постановление, ведно със законната лихва от датата на увреждането .

Фактическата обстановка е безспорно установена по делото по обективно съединения иск за неимуществени вреди,като относно обстоятелствата и фактите по същата не се спори. Спорът по иска за неимуществени вреди е изцяло правен и е пренесен пред въззивната инстанция с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба досежно размерът на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди.

Безспорно от материалите по Досъдебно производство № 304 ЗМ768/2023 г. по описа на РУ Несебър, вх. № 11694/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас /л. 35-93 от делото се установява, че на 05.08.2023 г. срещу ищеца е било образувано бързо производство за това, че на същата дата, около 14:15 часа, на алеята до хотел „Карлово“, с посока на движение към главна алея, от ищеца е управлявано МПС - товарен автомобил „Мерцедес 814Д Варио“ с рег. № СА0846РР, след употреба на наркотични вещества - канабис 25 и установено по надлежния ред с техническо средство „DRAGER DRUGTEST 5000”,което се квалифицира като престъпление по чл.

343б, ал. 3 от Наказателния кодекс.

Досъдебното производство е било образувано,като с оглед резултата от извършения тест за наркотици ищецът е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа със заповед рег. № 304зз440/05.8.2023 г. на мл.автоконтрольор при РУ Несебър, ОДМВР - Бургас /л. 9 от делото/. С протокол от 31.08.2023г. /л. 10 от делото/ било иззето и СУМПС на ищеца на основание наложена със заповед № 23-0304000251/05.08.2023 г. на полицейски инспектор при ОДМВР Бургас принудителна административен мярка„Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В хода на ДП не е било привлечено обвиняемо лице, но са събрани доказателства за съдимостта и нарушенията по ЗДвП на ищеца, от които се установява, че същият е неосъждан - освобождаван по реда на чл. 78а от НК от наказателна отговорност за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, извършено от него като непълнолетен, с налагане на административно наказание - глоба, както и е наказван многократно за нарушения на ЗДвП с НП и фишове. Въз основа на талон за изследване № 103124/05.08.2023 г. ищецът доброволно дал биологични проби от кръв и урина, анализирани с изготвено в хода на разследването заключение по съдебна химико-токсилогична експертиза, което дало краен извод за отсъствие на алкохол и наркотивни 4 вещества в кръвта на ищеца и наличието на специфичен метаболит в урината му, показващ употребата на наркотично вещество тетрахидроканабинол, но в минал период от време над 24-36 часа или в ниска доза. Въз основа на заключението досъдебното производство било прекратено с постановление от 10.04.2024 г. на прокурор при РП - Бургас, поради липса на престъпление.

От показанията на разпитания по делото свидетел Г. Г.,воден пред съда от ищеца и негов приятел от 10 години,се установява,че си спомня процесния случай, след който изгубил контакт с ищеца с месеци. Твърди, че преди инцидента от август 2023 г. всеки ден се виждал с ищеца, но след това ищецът спрял да си вдига телефона. Заявява, че ищецът е от хубаво семейство, никога не е имал проблеми с полиция и прокуратура и след случая семейството му започнало да го мисли за наркоман, а приятелката му се разделила с него.