Определение № 1838 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1838 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501577 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Й. Д., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. Б., против разпореждане №10005/28.05.2026г. постановено по гр.д.№1936/2026г. по описа на РС-Пловдив, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба и прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от него срещу Е. Д. иск.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като проучи материалите по делото и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок от легитимирано лице срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от С. Й. Д. с иск срещу Е. Й. Д., чийто петитум, след извършено уточнение по реда на чл. 129 от ГПК, е формулиран като искане съдът да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата, в качеството си на възложител на изграждането и съсобственик на имот № *** е дала съгласие да бъдат премахнати заварените строежи – сграда № *** с площ от 58 кв. м. и сграда № *** с площ от 20 кв. м., разположени в ПИ № *** (за който е образуван УПИ III в кв. 504 по регулационния план на гр. Раковски), с цел спазване на законовите отстояния по ЗУТ.

За да прекрати производството, Районен съд – Пловдив е приел, че така 1 предявеният иск е насочен към установяване на факт с правно значение, което извън изрично предвидените в закона хипотези е недопустимо съгласно чл.

124, ал. 4 от ГПК.

Настоящият състав на въззивния съд напълно споделя този правен извод.

Защитата чрез предявяване на установителен иск е ограничена от закона до три изрични хипотези, разписани в чл. 124 от ГПК:Установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право; Установяване истинността или неистинността на един документ;

Установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение, но само в случаите, изрично предвидени в закон .

В конкретния случай, предмет на предявения иск е обстоятелството дали ответницата е изразила воля (дала е съгласие) в рамките на административна процедура по одобрение на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за премахване на две сгради. Изразяването на съгласие представлява юридически факт (правнорелевантно действие), който е настъпил в миналото.

Този факт не съставлява нито самостоятелно субективно право, нито съществуващо към настоящия момент гражданско правоотношение между страните. Тъй като нито в ГПК , нито в ЗУТ е предвидена специална възможност за предявяване на самостоятелен установителен иск за наличие на такова съгласие, претенцията се явява процесуално недопустима.

Историческите факти не могат да бъдат самостоятелен предмет на искова защита, те подлежат на доказване единствено като елемент от правопораждащия състав на конкретно субективно право по заведено дело с допустим предмет.

На следващо място, за ищеца липсва и правен интерес от търсената защита.От извършената от първоинстанционния съд служебна справка се установява, че между същите страни е налице висящо производство за съдебна делба на същия недвижим имот и построените в него сгради. Това производство е приключило във втората си фаза с постановено съдебно решение по същество, с което съсобствеността е прекратена и обектите са разпределени в индивидуална собственост на съделителите. Изрично в дял на ответницата Е. Д. е поставена именно жилищната сграда с площ от 58 кв. м.

(обект № ***), чието премахване ищецът цели. В дял на ищеца С. Д. е поставена новопостроената сграда № ***.

След като сградата от 58 кв. м. вече е обособена като индивидуален дял и е станала собственост на ответницата, за ищеца не е налице правен интерес да иска нейното премахване или да доказва „съгласие“ за събарянето й, дадено преди години в качеството й на съсобственик. Въпросът относно поделяемостта на урегулирания поземлен имот и влиянието на съществуващите сгради върху тази поделяемост е следвало да бъде разгледан и разрешен изцяло в рамките на особеното производство за съдебна делба.

Законът е предвидил ясен механизъм в чл. 201, ал. 1 - 4 от ЗУТ, по който съдът в производството по съдебна делба изисква становище за поделяемост от общинската администрация. Ако ищецът счита, че разпределението на дяловете във втората фаза на делбата е извършено неправилно или в 2 нарушение на строителните правила и норми, то редът за негова защита е чрез обжалване на решението по делбата. Недопустимо е по пътя на паралелен установителен иск за факти да се ревизират или заобикалят правните последици на подлежащото на инстанционен контрол решение по съдебна делба.

Поради пълното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, атакуваното разпореждане се явява правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба – оставена без уважение.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №10005/28.05.2026г. постановено по гр.д.№1936/2026г. по описа на РС-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3