Определение № 3059 от 09.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3059 гр. София, 09.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502844 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 255 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила молба вх. 7 668/23.09.2026 г. за определяне на срок при бавност от А. Ю. М..

В молбата се твърди, че е поискал отвод на съдията-докладчик по делото, но същият е оставил произнасянето за открито съдебно заседание. Твърди, че с това си поведение блокира работата на процеса, тъй като продължава работата по процеса преди да бъде резолирано това искане. В тази връзка се позовава на нарушение на чл. 6, §1 от КЗПЧ като твърди, че за него няма друг процесуален ред, по който да иска произнасяне. Ето защо моли съда да определи подходящ срок за произнасяне по молба с вх. № 7 470/16.09.26 г., с правно основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

В становището си, на основание чл. 255, ал. 2 от ГПК съдебния състав по делото твърди, че законът не определя срок, в които съдията следва да се произнесе по молбата за отвод.

Твърди, че вече се е произнасял по молба със същото искане, поради което по втората молба е отложил произнасянето за открито съдебно заседание, насрочено за 06.10.26 г.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 1 029/25.09.26 г., постановено по в. ч. гр. д. № 470/26 г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, 2 въззивен граждански състав съдът се е произнесъл по молба вх. № 7 470/16.09.26 г., с отправено искане за отвод на съдебния състав, като е оставил същата без уважение.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

1

Молбата за определяне срок при бавност е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 255 от ГПК когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната във всяко положение на делото може да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му. Целта на института „молба за определяне на срок при бавност“ е дължимото, но неизвършено към датата на разглеждането на молбата процесуално действие да бъде извършено в определен от съдия от горния съд срок. В конкретния случай се твърди неизпълнение на задълженията на съда да се произнесе своевременно по отправена молба с искане за отвод на съдебния състав.

Съгласно чл. 256, ал. 1 от ГПК, когато съдът извърши незабавно всички действия, посочени в молбата за определяне на срок при бавност, и съобщи за това на страната, молбата се смята за оттеглена. Тя се изпраща за разглеждане на горестоящия съд, ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението страната заяви, че продължава да я поддържа (чл. 256, ал. 2 от ГПК).

Съгласно чл. 256, ал. 1 от ГПК, когато съдът извърши незабавно всички действия, посочени в молбата за определяне на срок при бавност, и съобщи за това на страната, молбата се смята за оттеглена. Тя се изпраща за разглеждане на горестоящия съд, ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението страната заяви, че продължава да я поддържа (чл. 256, ал. 2 от ГПК).

В конкретния случай съдът е извършил процесуалните действия като се е произнесъл по отправеното искане за отвод. С писмена молба молителят е заявил, че поддържа молбата и моли делото да се изпрати на по-горестоящия съд за произнасяне. В тази молба е изразено становище, че определението, с което съдът се е произнесъл не удовлетворява страната, тъй като се твърди, че същото е немотивирано.

Настоящият състав намира, че възможността по чл. 256, ал. 2 ГПК страната да поддържа искането си за определяне на срок при бавност и след удовлетворяване на молбата е мислима само в хипотеза, в която тя счита, че предприетите от съда действия по реда на чл. 256, ал. 1 ГПК не са довели или са довели само частично до отстраняване на забавянето (например, когато е налице частично удовлетворяване на искане за по-бързо насрочване на делото и страната счита, че и новата дата на заседанието не съответства на критериите за решаване на делата в разумен срок). В хипотеза като настоящата, в която твърдяното забавяне на съда вече е отстранено (постановено е определение по делото), поддържането на молбата по чл. 255, ал. 1 ГПК с твърдения, че определението не е мотивирано е лишено от всякакъв правен интерес.

Ето защо съдът намира, че молбата е неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 257 от ГПК Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 7 668/23.09.2026 г. за определяне на срок при бавност от А. Ю. М., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Апелативен съд - София: _______________________

3